
Шекеринска и общността на демокрациите
Западните либерали говорят за надвисналата опасност от разрастване на война и че всичко останало трябва да се остави настрана в името на политиката за сигурност. Явно има пари за оръжия, но не и за елементарните битови нужди и ежедневни нужди на обикновените хора.
Демокрацията е застрашена, но повечето от нас не го осъзнават. Вероятно така биха могли да се опишат нагласите и настроенията, присъстващи в най-широк план в голяма част от страните на Запада. Силите, които се борят срещу демокрацията, са навсякъде, те имат голяма власт и нямат скрупули. Тези, които не го виждат са наивни.
Препоръчва се
„В този по-нестабилен и по-опасен свят демокрациите трябва да предприемат действия“, казва заместник-генералният секретар на НАТО Радмила Шекеринска. С влизането си в НАТО, какъвто беше случаят с най-новия член, Швеция премина през сложен път към членство в Алианса и се "присъедини към общността на ценностите, демокрацията, свободата и върховенството на закона", каза Шекеринска на конференцията по сигурността, посветена на стратегическата визия на НАТО под новото ръководство, която се проведе тези дни в шведския зимен туристически център Селен.
Швеция, а по-рано нейният съсед Финландия, донесоха своите развити демокрации, често обсипвани с високи оценки и похвали в международни проучвания и оценки, в семейството на НАТО, укрепвайки неговия демократичен корпус. Те въведоха и върховенството на закона, като силен гарант за свободата и демократичните ценности.
В повече от половината европейски страни, включително членки на НАТО, степента на върховенство на закона е намаляла през последната година. Може би не толкова в скандинавските страни Швеция, Финландия, Дания и Норвегия, които остават на върха на таблицата, според доклада на World Justice Project за 2024 г., но Турция, втората по големина армия на НАТО, обикновено в подобни и подобни измервания и класацията, е на последно място сред европейските страни, заедно с Русия.
Дъното на таблицата редовно е запазено за балканските страни, включително, разбира се, членката на НАТО Македония, която беше много малко прославена заради ангажимента си за укрепване на принципите на правовата държава и върховенството на закона и зачитането на демократични принципи при функционирането на институциите. Двата процента доверие в македонската съдебна система са само част от преобладаващия баланс на възприятията, които преобладават в широката общественост.
Въпросът за функционалната демокрация и върховенството на закона, видян в широтата на НАТО и неговите 32 членки, е, меко казано, дискусионен. Не можеше лесно да се замете под килима, за да не се види, колкото и неуместно и неуместно да се говори за вземане на страна и проява на „разбиране“ към заплахите, от които се сблъскват европейските демокрации Русия и авторитарният режим на Путин.
Що се отнася до общността на демокрациите, както виждаме и преживяваме например скандинавските страни, в тях от самото начало на руската война в Украйна има почти компактно осъждане на подобно използване на военна сила за постигане на цели в международни отношения. Но в същото време високите нива на либералните демократични ценности в западноевропейските общества са под натиск.
По шведските телевизионни канали вече не можете да чуете друго мнение или поне малко по-различна гледна точка при анализа на войната в Украйна и последиците от нея, освен от най-много дузина дежурни репортери и анализатори, военни експерти и настоящи министри. Никакви "различни" мнения не могат дори случайно да пробият или по някакъв неконтролиран начин да прелетят здраво изградената медийна стена, зад която информацията се предлага на обществото. Свободата на изразяване, правото на информация от множество независими източници, медийните свободи, всичко това се брои в традиционното разбиране за ползите в либералните демокрации. Но медийният имидж в Дания или Швеция е доста по-различен от този, да речем, в Унгария или Словакия, които също са членове на НАТО, но не се отказват от правото си да мислят различно.
Трябваше ли Доналд Тръмп да спечели за втори път на президентските избори в САЩ, за да се засили знанието за това. Крайнодесните и популистите вече диктуват условията и принципите на управление в няколко европейски демокрации, а също така записаха големи успехи на изборите за ЕС. Традиционният партийно-политически истаблишмънт във Франция и Германия, а и в други страни е изправен пред големи проблеми при намирането на решения за коалиционния капацитет. Последствието от това е спад на симпатиите и доверието сред техните избиратели. И това също не може да бъде отделено и заобиколено от темата за нарастващите заплахи, пред които е изправена демокрацията в глобална рамка. Но на самите либерали им е трудно да се пренастроят, за да могат по-ефективно да отговорят на предизвикателствата, породени от промените.
Уплашените хора спират да мислят критично. Шведската демокрация в един от най-значимите си исторически моменти не се позова на най-висшия механизъм, референдум, преди да се присъедини към НАТО. Партиите в парламента решиха сами да вземат това решение, без да искат мнението на гражданите. Аргументът беше, че Швеция трябва да се присъедини, за да гарантира собствената си сигурност.
Сега политици казват, че образът на заплаха срещу Швеция се е увеличил, тъй като членството в Алианса я прави легитимна цел. Както отбелязват някои шведски коментатори, това е точно това, което "ние, презираните и осмивани противници на НАТО", казахме, че ще се случи. Очакваше ли се с повторното появяване на Тръмп да се засилят съмненията и неяснотите около него? А на конференции по сигурността, като споменатата в шведската Селена, както обикновено, няма особена конфронтация на различни мнения и гледни точки. Поканените участници всъщност само потвърждават взаимно анализите си, от които после медиите вадят бомбастични заглавия. Заглавия, които всяват страх и несигурност сред гражданите.
Западните либерали говорят за надвисналата опасност от разпространение на войната и че всичко останало трябва да се остави настрана в името на политиката за сигурност. Явно има пари за оръжия, но не и за елементарните битови нужди и ежедневни нужди на обикновените хора.
Ограничава се свободата на словото и медиите, демокрацията, в НАТО и извън него. По всичко личи, че е само началото.
(Авторът е журналист)
ЕЗИКЪТ, НА КОЙТО СА НАПИСАНИ, КАКТО И ИЗРАЗЕНИТЕ В КОЛОНИТЕ СТАНОВИЩА, НЕ ВИНАГИ ОТРАЗЯТ РЕДАКЦИОННАТА ПОЛИТИКА НА „СВОБОДНА ПРЕСА“