В Скопие днес се провежда срещата на върха на синята икономика, посветена на по-добра околна среда и водата като ресурс, който може и трябва да даде възможност за икономическо развитие чрез използване на потенциала за създаване на зелени работни места. Северна Македония има отлично местоположение и климат, перфектни идеи за развитие на синята икономика, но е необходима по-голяма институционална подкрепа и информираност сред частния сектор, според експертната общественост.

Министърът на околната среда Кая Шукова, която беше един от лекторите при откриването на събитието, подчерта, че подобни инициативи показват колко безценен ресурс е водата и колко трябва да се полагат грижи за нейното устойчиво използване.

- Всички знаем, че Република Северна Македония има питейна вода, има количества, които за съжаление се използват нерационално, най-вече поради факта, че имаме стари водоснабдителни системи и големи загуби на вода. Крайно време е според Зеления дневен ред, това, което Европа ни дава като принципна рамка, да започнем да предприемаме сериозни стъпки за намаляване на загубите на вода чрез подобряване на водоснабдителните системи и да продължим процеса на пречистване на отпадъчните води, който през последните няколко години имаме работи сериозно по изграждането на пречиствателни системи, каза Шукова.

Правителството, подчертава тя, през последните няколко години непрекъснато увеличава средствата за подобряване на околната среда и особено за събиране и пречистване на отпадъчни води.

По отношение на езерата и тяхното опазване, но и икономическия потенциал, министър Шукова каза, че имат оценки не само чрез стратегически документи в областта на околната среда, но и в областта на икономиката, особено в областта на изменението на климата.

Всички ние ще се изправим пред проблема с водата в един момент. Казах, че имаме потенциал, трябва да използваме водите устойчиво. Това е, върху което работим като политика, това е, върху което работим с местните власти, да кажем на системите, които ги управляват на местно ниво, че трябва да бъдат по-устойчиви, че в 21-ви век загубите на вода не трябва да бъдат 30-40 или 50 процента в един водопровод и за съжаление се сблъскваме с това, каза Шукова.

По отношение на езерата, по-конкретно за Преспанското езеро, както каза Шукова, се сблъскваме с няколко аспекта, първо, че то потъва в Охридското езеро.

-В момента там се правят анализи дали освен природните има и други фактори, които влияят на Преспанското езеро, но в момента нямаме такива сигнали. Като държава винаги сме имали план и стратегия. Това, което много често ни липсва, е изпълнението, каза Шукова и добави, че водните ресурси се използват за напояване, включително Преспанското езеро.

По отношение на Охридското езеро министърът посочи, че се приемат два закона, които са в съответствие с препоръките на ЮНЕСКО - Законът за Студенчишко блато, който е в парламентарна процедура и Законът за Охридското езеро, който е в процес на обществено обсъждане и чийто целта е да се пререгулират нещата, определени като недостатъци през изминалите години. Тя се надява съвсем скоро Законът за Охридското езеро да влезе в Народното събрание и ще поиска консенсус от всички политически партии за приемането на двата закона.

Според първия човек на Срещата и президент на Prime Blue Institute Зоран Мартиновски водата е най-скъпият ресурс, който имаме на планетата.

- Изправени сме пред ситуация, в която нашите води са застрашени и според някои анализи Македония е в групата на най-застрашените държави в Европа и в света. Сериозни анализи показват, че до 2040 г. рискът, свързан с водата в Македония, ще надхвърли 80 процента. Какво означава това? Че днес имаме нужда от инициатива, заедно международните финансови институции, правителството, местното самоуправление, неправителственият сектор, академията, медиите трябва да говорят по тази тема, каза Мартиновски.

Според него всички институции, които ползват водата, трябва да променят начина на ползване и концепцията на работа, защото алтернатива на водата няма.

Според него законодателството трябва да се хармонизира и да се прилага правилно от компаниите.

Европейският посланик Дейвид Гиър, който също присъства на събитието, посочи, че синята икономика е част от Зеления дневен ред на Европейския съюз, който е силно ангажиран с опазването на околната среда и екосистемите. Посланието му е, че Северна Македония трябва да използва максимално процеса на разширяване, за да защити околната среда и екосистемата.

А президентът на Съюза на търговските камари Траян Ангелоски смята, че трябва да се посветим максимално на екологията и да започнем да инвестираме в този сегмент в истинския смисъл на думата. Според него в момента много неща липсват.

- Ще имаме нужда от огромни инвестиции в следващия период от време и да променим начина на мислене и поведение, за да бъдем част от Европа, казва Ангелоски. Трябва да се посветим на Зеления дневен ред на ЕС, тоест инвестиране във възобновяеми енергийни източници и всички тези екологични мерки, които следват опазването на водите и т.н.

Посланикът на Швеция Ами Ларсон Джейн казва, че Македония трябва да работи за опазването на прясната вода, която има, а от друга страна да я използва икономично. Той посочи няколко примера за екотуризъм от Швеция, чрез който се осигурява и заетост. Той смята, че страната има Охридско езеро и има възможности за развитие на нова концепция за екотуризъм.

На срещата присъстваха посланици, мениджъри на най-големите банки в страната, екологични експерти, местни бизнесмени и ръководители на проекти, които ще дискутират как да опазят водата и да повишат информираността на компаниите, като ще бъде споделен световен опит и световни тенденции в тази насока. . Участват и експерти от десет държави, които са споделили собствения си опит и ще бъде възможна работа в мрежа в подкрепа на синята икономика.

Срещата на върха на синята икономика се организира от "Prime Blue Institute", в партньорство с CEI (Централноевропейска инициатива).