Ревю на Каймак: Поглед в огледалото
Внимавайте какво си пожелавате, може да се сбъдне. Но не както очаквате.
От тук започва и историята на "Каймак" по режисура и сценарий на Милчо Манчевски. Преживях този филм като огледало на нашата реалност и понякога не е приятно да се погледнем в огледалото, да видим какви сме всъщност и на какво сме способни, за да постигнем целта. Колко сме готови да правим невъобразими неща...
Не можете лесно да поставите някой от филмите на Манчевски в един жанр, защото той никога не се спира на повърхността, а копае дълбоко. Винаги има повече пластове, които успяват да ни заинтригуват. „Каймак” е черна комедия, която ще ви разсмее, но и ще ви накара да се замислите за важни неща.
Можем ли хладнокръвно да сложим цена на любовта, на майчинството... Колко лесно допускаме трети човек да влезе в брачното ложе... Когато любовта умира и времето, когато сме се смяли заедно, изчезва... Защо сме толкова вулгарни ежедневие... Ами когато алчността за пари ги заравя в кал всички морални принципи. В крайна сметка какъв е пътят към щастието?
„Каймак” е силен и издръжлив филм в сценарно отношение, с вдъхновена режисура на Манчевски и много внимание към детайла. Изключителният актьорски състав показва пищен талант във всяка сцена. Силни са изпълненията на Камка Точиновски като Ева, успяла жена без елементарна култура и чувство за другите, водена от безкрайна амбиция, модерна и изтънчена, но само външно, и на Филип Трайкович като нейния съпруг Методи, чийто вътрешен смут, емоции и вземането на решения чувстваме дълбоко. Житейският му избор и истината тежат на душата му...
Гледайки Сара Климоска, се чудя дали има нещо, което тя да не може да играе? Толкова изтънчено и убедително играе Доста, чийто живот е в ръцете на другите до момента, в който тя сама се превръща в господар.
Карамба на Александър Микич е майсторски изигран персонаж, в който блести дарбата на Микич с лекотата да ни води от моменти, пълни с хумор, до неочаквани ситуации и развития.
Симона Спировска напълно оправдава доверието на Манчевски, с когото си сътрудничи за първи път, пресъздавайки точно образа на Данче, който преживява най-голямата промяна във филма, от вечното неудовлетворение до чувството за свобода и любов...
Ана Стояновска в ролята на Виолетка е свободна като летен бриз, усмихната и флиртуваща, но никога всичко не е такова, каквото изглежда на пръв поглед... Тя умело прави изборите на Виолетка да изглеждат естествени и възможни в среда, в която табутата бавно се рушат.
Впечатляващи епизоди правят Петър Мирчевски, Сашка Димитровска, Лазе Манасковски, Жасмина Василева, Деян Лилич, Елена Кузманов.
Датският оператор Улрик Боел Бензен перфектно улавя емоцията и жизнеността на преплетените истории. Динамичният монтаж на Емил Нунинга от Холандия и музиката на "Датския струнен квартет" и Игор Василев - Новоградска ефектно усилват пулса на филмовото действие, добавяйки топлина и усещане за познатост.
Имам само едно лично правило за добър филм. Ако предизвиква емоции и ме кара да се замисля, значи филмът ме трогна и събуди. Това е силата на истинското изкуство и Каймак го е направил по фантастичен начин.
Тази градска история, провокативна и пълна с изненади, ни кара да се замислим за свободата да избираме живот според собствените си правила, за смелостта да направим първата крачка и да вървим към щастието.
Можем ли да издържим да се гледаме в огледалото? И което е по-важно, да се промени към по-добро?