В KIC – Скопие от 22 октомври до 4 ноември изложбата „Водни пейзажи: впечатления от пътувания и култури“, която съдържа акварели на Симонида Филипова Китановска и Ари де Гоес, разкрива два изключителни артистични свята.

Съвместната изложба на Симонида Филипова Китановска и Ари де Гоес е сплав от дългогодишен опит и отдаденост на изкуството на двама творци, представени под формата на уникален диалог между техните изтънчени техники и емоционални изяви. Акварелната техника е средството, чрез което тези визуални художници и неуморни пътешественици улавят плавността и постоянната трансформация на пейзажите, които срещат, и влиянията на културите, които поглъщат на всяко място по време на своите пътувания.

Известна със своята техническа чувствителност, Симонидас използва енергични щрихи и жизнена цветова палитра, за да създаде абстрактни форми, които резонират като впечатления от нейната културна траектория. Майсторски прилаганият акварел позволява на нейните композиции да избухнат с дълбочина и динамика, докато прозрачността между слоевете създава игра на светлина и сянка, която предизвиква зрителя да погледне под повърхността. Нейният богат опит като визуален артист е очевиден в богатите детайли на формите и способността й да превежда с перфектна прецизност хаоса и енергията на градските и природни пейзажи, които я вдъхновяват.

От друга страна, Ari de Goes се фокусира върху простотата на пейзажите под формата на елегантни полу-абстракции, където изтънчената техника е фундаментална за постигане на желаната лекота и спокойствие. Неговото прецизно използване на водни техники, съчетано с опростяване на формите, облагородява пейзажите със съзерцателен характер, позволявайки на зрителя да се потопи в спокойствието на неговите композиции. Чрез прозрачност и фини контрасти Ари трансформира обикновените сцени в дълбоки визуални отражения.

Технически, изложбата „Водни пейзажи” разкрива уникална хармония между жестикулацията на Симонид и съзерцателната лекота на Ари де Гоес. Симонида Филипова Китановска разкрива пътя към съвместното им представяне.

Как стана така, че направихте съвместна изложба с Ари де Гоес, къде се запознахте и как той се озова в Скопие?

- Ари ме посети в Скопие миналата година. Хрумва идеята да направим обща изложба. Идеята беше отлична и резултатът се вижда в изложбената зала на KIC в Скопие. Срещнахме се на фестивал за акварел в Санта Круз, Португалия през 2018 г. На следващата година по негова покана бях за първи път в Бразилия. Две години по-късно той отново ме покани да изложа и да проведа семинари в няколко града в тази велика и красива страна.

И двамата използвате техниката акварел, за да реализирате изложените творби. Защо тази техника?

– Ари винаги е бил акварелист. Работя по тази техника по-интензивно през последните десет години. Преди това се изразявах в други техники (масло, акрил, колаж, видео, инсталация и пърформанс). Един ден реших да се върна към акварела. Тази техника съдържа функции, които не са характерни за други медии. Не позволява ремонти, творческият акт е бърз, защото боята съхне бързо, нейната интуитивност и изразителност са вродени и особено изразени.

Във вашите творби се забелязват флорални мотиви, а в Goes – пейзажи. Откъде идват вдъхновенията?

– Темата е напълно случайна. Но концепцията на изложбата беше да съдържа произведения, вдъхновени или създадени от многото ни пътувания по света. Няма по-добър начин да изпитате цветовете и ароматите на Индия от едно пътуване до тази вълшебна земя, ще се почувствате сякаш никога не сте виждали плаж, докато не посетите атлантическото крайбрежие на Бразилия... а понякога вдъхновението е в задния двор.

Често присъствате на акварелни колонии и фестивали. Какви са спецификите на акварелната техника?

– Носителят на цвета е пигментът. Маслената техника включва смесване на пигмента с масло. Акварелната техника използва вода вместо масло. Творбите, рисувани с маслена техника, съхнат с дни, акварелът съхне само за една или няколко минути. Маслената техника позволява нанасяне на пластове боя и прецизни корекции. В акварела има само точни щрихи и няма възможност за корекция.

На фестивали за акварел по света рядко срещам художници, които не са изключително акварелисти. Често само аз работя и в други техники. Официалното академично образование на акварелистите често е година или дори две по-дълго поради факта, че успешното усвояване на тази техника изисква особен ангажимент.

На изложбата в КИЦ-Скопие има и ваши творби, рисувани върху ръчно изработена хартия. За какъв процес става въпрос?

– Ръчно изработената хартия е хилядолетна традиция. От древноегипетския папирус и калиграфията на древната китайска цивилизация до Гутенберг в Европа, методът на производство не се е променил много. Качеството е от по-висок ранг в сравнение със съвременния механизиран процес и специфичните епитети на крайния продукт са много по-разнообразни. Разбира се, това предполага много по-висока цена на крайния продукт, но и на самите произведения, изработени върху този вид хартия.

Коя е следващата ви "водна" дестинация?

- Засега първият е най-големият в света сбор и фестивал на акварелистите във Фабриано, Италия. Фабриано е един от най-старите европейски центрове за производство на хартия. Следват участия във фестивали, изложби и работилници в Бразилия и Перу.

(Интервюто е публикувано в "Културна преса" брой 254, в печатното издание на вестник "Слободен печат" 2-3.11.2024 г.)