На 14 октомври френският диригент Паскал Галоа ще бъде гост във филхармоничния оркестър на RSM за концерт, на който ще бъде премиерата на произведението „Музика за 18 музиканти“ на съвременния американски композитор Стив Райх.

Имах първата си среща с френския диригент Паскал Галоа през лятото на тази година, преди да замина за Охрид, където той провежда вечер на съвременна оперна музика като част от Охридския летен фестивал. След това си сътрудничи с македонския композитор Панде Шахов. Междувременно той разшири приятелството и сътрудничеството си с композитора Яна Андреевска.

Подготовката и премиерното изпълнение на творбата „Музика за 18 музиканти“ от Стив Райх ще отворят възможността за Галоа да се срещне с повече македонски изпълнители, но и да покаже ентусиазма и страстта си към съвременната музика пред македонската публика.

Какво предизвикателство за вас и изпълнителите е „Музиката за 18 музиканти“ на Стив Райх?

- Преди всичко искам да благодаря на Тина Иванова, директор на Филхармоничния оркестър на Северна Македония, която включи творбата в програмата за този сезон и ме покани да я дирижирам на македонската й премиера. Това произведение на Стив Райх е написано за инструментален ансамбъл с 18 музиканти. Счита се за един от шедьоврите на Райха, а също и за едно от най -значимите произведения в съвременната музика. Изпълнението на творбата е музикално, техническо и концептуално предизвикателство. Предизвикателството е в сложността, която се крие в суперпозицията на мелодиите и ритмите на 18 -те музиканти, за които повтарящите се ритми изискват много силна концентрация. Освен това за публиката това повторение на прости имитации и наслагващи се модели създава един вид звуков вихър, който създава нов начин на слушане на музика. Стив Райх откри това, което се нарича „постепенно“, причинено от лекото разминаване между няколко мелодии, създавайки своеобразно хипнотично изживяване за слушателя. Предизвикателството за музикантите и за мен ще бъде да запазим концентрацията си пред атмосферата на хипнотично мислене, в която ще бъдат слушателите.

На практика какви са спецификите на работата на Райх като цяло?

- Стив Райх е един от най -важните съвременни американски композитори. Той разработи свой собствен език на повтаряща се музика, който нарекохме „минималистичен“. Неговият език, разработен през 60 -те и 70 -те години на миналия век, се счита за основен за американската класическа музика и по някакъв начин е реакция на сложността на съвременната европейска музика, като например сериализма на предишното поколение композитори на Пиер. Булез или Карлхайнц Стокхаузен, например , композитори, които не се интересуват от повтаряне и възпроизвеждане на основни ритми. Бих казал, че спецификата се крие в използването на ударни инструменти, за разлика от това, което струните традиционно предоставят в класическата музика. Мисля, че беше необходимо един американски композитор и философ да се появи, за да създаде този нов език "след Джон Кейдж". Стив Райх е водеща фигура в американската съвременна музика, заедно с композитори като Филип Глас, Тери Райли и Джон Адамс.

Откъде ще дойдат 18 -те музиканти, които ще изпълнят творбата?

- Всичките 18 музиканти, с които ще работя, са от Националната филхармония на Северна Македония. Те са много добри солисти от първокласен оркестър и съм много горд да работя с тях по този проект. Затова ще трябва да работя върху звука с музикантите по време на нашите репетиции, за да постигна най -добрия баланс в акустиката на красивата нова концертна зала на Македонската филхармония.

Вашият репертоар като диригент включва много съвременни композитори. Защо решихте да работите с произведения на съвременни композитори?

- Имах късмета да се присъединя към ансамбъла на Пиер Булез „Intercontemporein“ на много млада възраст, на 22 години. В ансамбъла работихме с най -важните композитори от втората половина на 20 век, като Булез, Стокхаузен, Берио, Лигети, Рим, Райх, Картър и др. Това сътрудничество ме накара да разбера значението на изпълнителите за композиторите. Диригентът, т.е. изпълнителят с оркестър, по време на репетициите развива интерпретация в съответствие с инструменталния ансамбъл. Винаги съм изпитвал нужда да работя с живи композитори, както винаги е било в миналото, както в класическия, така и в романтичния период. Мисля, че изпълнителят не трябва да посвещава творбите си изключително на композитори от миналото, а трябва активно да се опитва да споделя творбите на съвременни композитори с публиката. Мисля, че дори е задължение на изпълнителите. Дори когато изпълнявам композитори от миналото, класически или романтични, се позовавам на моя опит от сътрудничеството със съвременни композитори.

Световната премиера е от съществено значение за всяка епоха и затова тази македонска премиера е много важна за мен, защото ми дава възможност да се срещна с македонската публика, както и с музикантите и композиторите от Македония. Изпълнителят общува с публиката и се опитва да направи тази комуникация възможно най -близка, защото по този начин ще бъде възможно наистина да се открие това, което е във въображението на композитора. Музикалният изпълнител е същият като театралния актьор, който може напълно да смени ролите си. Ние, като изпълнители, сме необходими, за да предадем мислите на композиторите на публиката. Ако дирижирането е в основата на моя музикален живот, то това е да постигна целта, която винаги съм се стремял да постигна: да изразя страстта си към музиката и ангажимента си към съвременния и класически репертоар. Или, ако искате, ме накарайте да слушам историята на музиката като неделимо наследство.

С подготовката на концерта във филхармонията ще работите с македонски музиканти в Македония за трети път. Какъв е вашият предишен опит?

- Дойдох за първи път, за да проведа майсторски клас в DMBUC „Илия Николовски-Луж“ през февруари 2020 г. Нямах предишен опит в Македония, но, от друга страна, много бих искал да развивам бъдещи проекти, защото забелязах, че качественото преподаване, което срещнах по време на майсторските си класове, и ентусиазмът на македонските музиканти, с които успях да работя са впечатляващи. Пътувал съм много по света и рядко съм виждал такъв ентусиазъм като музикантите в Македония. Като диригент виждам потенциала за иницииране и развитие на много бъдещи проекти.

(Разговорът е публикуван в "Културна преса" No 100, в печатното издание на вестник "Свободна преса" на 9-11 октомври 2021 г.)