Самостоятелната изложба „Крехкостта на светулките“ на Надя Петрович ще бъде изложена в Музея на град Скопие до 30 март и е чудесна възможност да се запознаете с една нова и свежа живописна вселена.

Възхищението от грандиозните творби на старите италиански майстори се усеща силно в живописта на изящната художничка Надя Петрович. Родена в Битоля, тя изявява таланта си от дете в изложбите "Малкият Монмартър на Битоля". По време на гимназиалното си образование той посещава няколко учебни престои в колежа за изкуство и дизайн Central Saint Martin в Лондон. Завършва през 2013 г. катедрата по живопис и рисунка в Академията за изящни изкуства във Флоренция, където получава магистърска степен през 2017 г. в катедрата по визуални изкуства и нови форми на художествено изразяване.

След няколко изложби в световни центрове на изкуството, тези дни предстои втората й изложба в Скопие.

Вашата самостоятелна изложба от 15 до 30 март е подредена в Музея на град Скопие. Като се има предвид, че предишната Ви изложба беше преди почти четири години, през 2019 г., каква е причината за прекъсването на изложбата и може би времето, необходимо за подготовка и представяне на новия Ви цикъл?

- Не бих казал, че беше прекъсване, работиха се паралелно по няколко проекта. Разбира се, по време на пандемията някои неща се забавиха по света и невъзможността да се пътува, за да се извърши пълната организация, която е необходима, оказа известно влияние. Самата идея на целия нов цикъл, самото изследване около светулките, както и подготовката за направата на творбите от новия цикъл, които са големи по формат, но и като стил и техника изискваха много допълнителни произведение, защото включват модели, позирали по време на изработката на някои от творбите. Също така обединяването на цикъла в мултимедиен проект заедно с братя Тавитян и световноизвестни гости, повечето от които носители на Грами, отне много време и енергия.

Със заглавие „Крехкостта на светулките” изложените творби се отнасят към втория ви живописен цикъл. С каква концепция започнахте цикъла?

– Концепцията „Чупкостта на светулките“, или както я нарече съкураторът Гордана Велков „Парадигма на човешките условия“, е концепция, която прави паралел между човека и светулките. Крехкостта на светулките в човешката природа, но и в обществото, е изразена чрез рисуваните бели ивици, които очертават и осветяват пространството в повечето творби, а също така се появява под формата на led-светлина в една от творбите, като гранична линия на биологичното и социално състояние на човека, която проблясва и изгасва във връзка с неговите действия и заобикалящата го среда, точно както светулките проблясват през нощта в чиста и спокойна среда.

Как се създаде историята на заглавието на изложбата?

– „Чупкостта на светулките“ е концепция, която започнахме да изследваме още през 2018 г., в която участвахме хора от областта на ентомологията, както и журналисти от Италия и Македония, които събраха необходимите ми материали и доказателства за светулките и тяхното изчезване на глобално ниво. Като насекоми те са твърде деликатни и се нуждаят от специални условия, за да оцелеят, и така се роди заглавието "Крупливостта на светулките".

Символиката е във възприемането на живота през призмата на доброто и лошото, успеха и неуспеха и какво всъщност представлява успехът в живота, което е от изключителна важност, за да бъде човек щастлив. Всеки има своите пет минути "блясък", като светулки, които живеят за кратко и угасват. Така човек търси доброто в човечеството и духовните ценности, които са много рядко срещани и когато ги намерим в някого си пожелаваме да са вечни и никога да не избледняват поради никакви обстоятелства и причини, но крехкостта е навсякъде, във всяка сфера на живот., както по същество, така и духовно.

Във вашите творби реалността е запечатана документално и същевременно излъчва сюрреалистичност в концептуален смисъл. Какви бяха тематичните вдъхновения и защо избрахте големи формати на изображения?

- Занимавам се с голямата форма на живописта от студентските години в Италия и за да се работи върху творба на голям формат е необходимо специално обучение по живопис. Естествено бях очарован от произведенията на старите италиански майстори и тяхното величие, големи размери и перфектен живописен израз, както пропорционален, така и композиционен. А що се отнася до тематичното изразяване в творбите ми, като основен елемент в творбите е човекът. Рисувам човека и състоянието му в резултат на действията му в няколко мои цикъла.

Посланието на вашите снимки се допълва от музиката на братя Тавитян. Коя е свързващата нишка между музиката и изобразителното изкуство в изложбата?

– Музиката на братя Тавитян е джаз/фюжън и е твърде сходна със стила и израза на моите творби. Тези, които разбират добре тенденциите в музиката и визуалното изкуство, могат много лесно да намерят паралела.

Ваши творби са излагани в чужбина – Ню Йорк, Делауеър, Сан Диего (САЩ), Виена (Австрия), Лондон (Великобритания), Венеция (Италия), а в Скопие имате само две самостоятелни изложби. Защо така?

- За да изложиш в чужбина, особено в центрове като Ню Йорк, Делауеър, Сан Диего, Лондон и др., не е лесен пътят. Разбира се, излагането в центрове, където преди съм мечтал да излагам, беше голямо предизвикателство за мен и за мен беше чест да бъда представен на места, където са представени най-големите автори на изобразителното изкуство.

(Интервюто е публикувано в "Културна преса" брой 172, в печатното издание на вестник "Слободен печат" 25-26.3.2023 г.)