Точно преди празника на Деня на всеславянските просветители говорихме за грамотността и образованието с ст.н.с. д-р Весна Попоска, университетски професор, независим експерт и дългогодишен активист.

Кои са основните проблеми, пред които са изправени младите македонци днес по отношение на образованието?

- Предвид последните развития, образованието в световен мащаб беше поставено пред редица предизвикателства и почти принудителна трансформация и дигитализация поради пандемията, което, разбира се, се отрази и у нас. В тази конкретна ситуация учениците и студентите са изправени пред липса на цифрова инфраструктура и цифрова грамотност, както и голям брой преподаватели и институции. В тази ситуация се доказа кой всъщност е лидер в образованието, защото лидерството се изразява в готовността за промяна и притежаването на необходимите умения за бързо адаптиране. Искрено се радвам, че бяхме един от малкото университети, които въпреки че пандемията го завари като всички останали, не го приеха неподготвен. Освен пандемията като най-належащ проблем, смятам, че общата несигурност и несигурност засягат най-много младите хора, тъй като изборът на кариера често е свързан с екзистенциални или практически причини. Училищата и колежи често нямат основна инфраструктура, не само цифрова, а креативността и интересът, които в крайна сметка ще се появят, е по-лесно да се потиснат, отколкото да се възнаградят и провокират. Често срещаме суета и затвореност в академичните среди, които със сигурност се опитваме да преодолеем с личен пример. В ситуация, в която много млади хора виждат бъдещето си в чужбина, наистина е трудно да се привлекат студенти и да се подготвят за реалния сектор. Допълнително предизвикателство е образованието на майчиния език, защото Законът за висшето образование предвижда финансиране за висше образование само за общности, които са над 20% и условно казано по-малките общности могат да имат висше образование на майчиния си език само ако се финансират и организират сами, което е предизвикателство и непропорционално бреме. . В ситуация, в която основното и средното образование на майчин език се финансира от държавата, при записването във факултет има драстична промяна и несъразмерно голямо натоварване на първокурсниците от общностите. Тази ситуация беше водещата мисъл, когато основахме International Vision University, който е акредитиран само да преподава на турски, македонски и английски език, за да транспонираме местния контекст в глобална визия и да направим мостовете между културите и общностите по-видими.

Като дългогодишен професор, какво е вашето мнение, колко сме грамотни и какво ви дразни най-много в опита ви с ограмотяването на учениците?

- Ако приемем грамотността в най-простата й форма като способност за четене и писане, ние вероятно сме сред най-грамотните нации в света и няма много място за притеснение и, разбира се, сме склонни да опростяваме нещата само когато не трябва . От друга страна, ако разглеждаме грамотността като сложен процес и ползата от цивилизацията или поне като способност за логично разсъждение, аз съм много по-загрижен за ситуацията от другата страна на катедрата, отколкото сред студентите. Учениците са най-прекрасната група за работа и има екстремни случаи във всички посоки, които носят със себе си всички навици, които са придобили в основното и средното образование и техните личностни характеристики. Преди време прочетох за изследване, според което младите хора в Македония имат възможност да използват максимум 56 процента от потенциала си и това е много разочароваща реализация, за която всички носим отговорност. Академичната работа предполага определена педагогическа и етична отговорност, така че като цяло винаги се стремя да имам разбиране за всички, но ако нещо ме дразни, това е повърхностността и формалността при изпълнение на задачите на ниво необходимия минимум, дори на ниво инхибиране и страх от изразяване на мнение, особено ако то трябва да бъде подкрепено с факти.

Пандемията значително ускори разпространението на цифровите технологии сред гражданите. Доколко днес се усеща необходимостта от развитие или прилагане на дигитални умения, със сигурност по отношение на грамотността, на институционално и индивидуално ниво?

- Въпреки че в началото на пандемията цялата ситуация изглеждаше като ваучер, смятам, че всичко, което изградихме в миналото, ни направи по-добри хора и по-силна институция. Беше трудно за тези университети, които нямаха подходяща цифрова инфраструктура и лицензирани платформи за онлайн обучение, ние преминахме онлайн в рамките на 24 часа и опитът както за нас като институция, така и за студентите е повече от положителен. Дигиталните умения и дигиталната грамотност са предпоставка за работа за много професии, но и за успешно завършване на банални неща в ежедневието, които помагат в дългосрочен план за по-ефективно разпределение на ресурсите и по-добро прекарано време. Колкото по-рано разберем това и колкото по-скоро го приложим, толкова по-лесно ще ни бъде и като личности, и като институции, и като държава. Дигитализацията даде възможност на редица конференции, симпозиуми и културни събития, които обикновено биха били твърде скъпи за образователна система като нашата, да станат по-достъпни. От друга страна, във времена на икономическа и енергийна криза рационалното изразходване на ресурси се оказа повече от необходимо. Вярвам, че ако не друго, тези научени уроци ще останат в паметта ни в бъдеще.

Как трябва да се грижим за нашето езиково наследство? Къде сме направили най-много грешки досега?

- Първият отговор, който ми идва на ум, е блестяща мисъл на Конески, който казва, че езикът е единствената ни родина. Докато го пазим, отглеждаме, пазим, ще можем да мислим, че имаме и родината. Като "къща, като дом, като камина". Всички ние носим отговорност както като личности, така и като институции. Всеки от нас може да направи промяна, да започне да използва поддръжка на кирилица клавиатура на мобилния си телефон. Следва институционална отговорност. На шега мога да кажа, когато ме питат дали съм минал някакво специално езиково обучение, защото настоявам да използвам книжовния език, в Гостивар съм научил най-много македонски. Нашият ректор проф. Д-р Фадил Ходжа е професор по старотурска литература, прекарал целия предишен трудов живот във Филологическия факултет „Блаже Конески” към УКИМ и е безкомпромисен по отношение на използването на стандартизирания македонски език. Той често знаеше как да ме поправи, когато използвах някакъв интернационализъм и ми напомняше, че „имаме хубава дума за този израз“, за което от днешна гледна точка съм изключително благодарен.

През 50-те години на миналия век македонските медии помогнаха много за уеднаквяването на езика сред македонците. Какъв инструмент са телевизиите днес по отношение на запазването на книжовния македонски език и порталите по отношение на опазването на грамотността?

За съжаление, с всяко изключение, медийната грамотност е сериозно предизвикателство по много причини: от използването на език до генерирането на фалшиви новини. Тук е отговорност както на журналистите, така и на редакторите, и на програмния съвет на MRTV, но и на механизмите за саморегулация, и разбира се на политиците и обществениците, особено на т. нар. „влиятелни“ и социални медии. Разбира се, най-голямата отговорност е на политиците, но практиките на безнаказаност за безотговорност често ги правят имунизирани срещу генерираното недоволство. Също толкова важно е качеството на програмното съдържание и това, което то предава. Мисля, че моето поколение е грамотно в култовата "Ръхта азбука". И до днес си спомням литературните цитати, предадени от Ненад Стояновски.

Езикът не е просто инструмент, той е културна идентичност, начин на съществуване, предаващ наследството на цивилизацията. Доколко сме наясно с това и защо според вас изчезва интересът на младите хора към изучаване на майчиния си език, а това се вижда от удивително ниския интерес към кандидатстване на студенти в катедрата по македонски език?

- Подходяща за заключението ви е мисъл на Кръсте Петков Мисирков: „Казвам, за щастие има македонска национална култура и история, защото този факт въоръжава македонския народ с непобедими оръжия в борбата му за човешки права и свободен национален живот като равноправен член в броя на културните нации“. Напълно съм съгласен, че езикът е нашето съществуване на много нива. Ние сме наясно с това и смятам, че имаме консенсус относно ниския интерес към обучение в катедрата по македонски език, но по-малко сме наясно, че общият брой на завършилите и първокурсниците в страната като цяло намалява поради емиграция и по-широка социална процеси, които трудно могат да бъдат спрени, ако не се направят системни промени в образованието, здравеопазването и социалните услуги, в качеството на живот и в стандарта на живот. Освен това възможностите за работа и печалба с хуманитарните, както и със социалните науки са много ограничени.

Как трябва да изглеждат просветителите днес и от каква нова мисия се нуждаем?

- Да съхранят паметта и наследството на първите просветители - солунските братя Кирил и Методий и охридските Климент и Наум, като същевременно останат свои и оставят следа във времето, както са си тръгнали - ако не за 1000 години, то поне за век . Да има достатъчно познания, за да положи основите дълбоко и здраво, и достатъчно гъвкавост, за да разбереш, че езикът е жива материя и че използването на език, който е чувствителен към пола, не противоречи на националния дух, толкова важен за разбирането на душата на човека. език. Да имаш достатъчно състрадание, за да разбереш различните стремежи, но достатъчно смелост да говориш истината и достатъчно предизвикателство, за да погледнеш в очите на бъдещите поколения и настоящите съграждани. Кирил и Методий направиха азбука за всички славянски народи, остава да я съхраним и усъвършенстваме в знания и научни резултати. Инвестициите в науката и в правилните хора са необходими, ако искаме да останем верни на наследството, което са ни оставили. Папа Йоан Павел II ги обявява за съпокровители на Европа през 1980 г. заради тяхната мисионерска дейност за обединяване на Източна и Западна Европа. Тяхната мисия се наричаше просвета и трябва да имаме това предвид при изграждането на визия за това в какво общество искаме да живеем, а това е стандарт, еднакво приложим за всички, за които кирилицата е или не е част от майчиния им език. .