Разговор с актрисата Даря Ризова: Вярвам в идеала за създаване на по-красив и по-хуманен свят

Даря Ризова с наградата "Успешен младеж".

Актрисата Даря Ризова от Македонския народен театър е сред носителите на наградата „Успешен младеж“ в категорията „Най-добър млад артист“ за 2022 г., а отличието й бе връчено от президента Стево Пендаровски.

Наградата „Успешен младеж“ се присъжда за четвърти път за постигнати резултати през изминалата календарна година. В обръщението си на церемонията президентът Стево Пендаровски подчерта, че носителите на наградата са положителен пример за своите връстници, но и за настоящите и бъдещите поколения.

- Те трябва да бъдат и да останат нашия модел, по който новите поколения ще се държат и ще създават ценности. Техният пример за всеотдайност и инвестиране на време и усилия в себе си, като единствен път към успеха, трябва да бъде пример и за нашите възрастни граждани - подчерта президентът Пендаровски.

Значителен принос за утвърждаването на македонското театрално творчество, както в страната, така и в чужбина, има актрисата Даря Ризова, която през изминалия период е носител на няколко театрални награди, а на родна сцена играе в почти всички големи пиеси на МНТ репертоар. Тя усети и вълнението, с което се представя на сцената, когато получи признанието в президентския дворец.

Признанието бе връчено на Даря Ризова от президента Стево Пендаровски

През последната година получи няколко театрални награди за ролята си в пиеса, но сега получи признание, което има по-широко социално измерение. Как се почувствахте в момента, в който получихте наградата "Успешен младеж"?

- Фактът, че наградата идва от президента на страната, сам по себе си говори, че е нещо много значимо и много голямо, защото в личен план такова нещо рядко се случва. Целта на признанието „Успешен младеж” е да привлече младите хора да останат у нас, защото и тук има надежда и се подкрепят за това, което правят. Хората до 35 години обикновено се смятат за млади, а аз тази година навлязох в 36-та година от живота си и почувствах признанието като някакво прекъсване, като закръгляване на един етап от живота, като „ Черешката на тортата".

През последната година наистина ми се случиха много участия във фестивали и много театрални награди и тази награда сякаш завършва този прекрасен период. Освен това с тази награда получавам признание от нашата страна, откъдето съм и откъдето са моите корени, и по този начин се оценяват моите усилия, отдаденост и вяра в това, което правя.

На церемонията по награждаването имахте възможност да се обърнете към публиката. Какво беше в съобщението ти?

- Там благодарих на председателя на комисията, която взе наградите, и казах, че е чест и привилегия да бъда в компанията на прекрасни млади умове, всеотдайни и изобретателни. Тези хора са светлината на нашето бъдеще и докато ги има, ще има надежда. Благодарих и на семейството си, защото винаги съм искала да бъда актриса, защото леля ми ме водеше на театър от малка, водеше ме на представления в MNT, а сега съм на работа в MNT. Семейството ми винаги е било моя опора наистина да запиша актьорско майсторство и да избера професия, която наистина много да обичам и само така ще бъда истински вдъхновяваща, духовно пълноценна и удовлетворена от това, което правя.

Разкрих също пред присъстващите, че посвещавам награда на човека, който в ранното ми детство възпита в мен морални и етични ценности. Човекът, който ме научи винаги да замествам чакането със смелостта да действам и вместо да бъда пасивен наблюдател, да вярвам в идеала за създаване на по-красив и по-човечен свят. Посветих наградата на моя дядо Благоя Силяноски Гюрак.

Почувствах разпознаването като някаква пресечна точка, като завършване на етап от живота

При цялото щастие на свободния избор той все пак се е спрял на една наистина трудна професия. Как се справяте с тежестта на актьорската работа, като се има предвид, че вече имате роли в големи пиеси с важни режисьори?

- Актьорството наистина е една от най-трудните професии. Работата няма постоянна форма, но трябва непрекъснато да се надграждаш, да работиш и да работиш и това няма край. Особено когато правиш повече големи роли и получаваш повече награди, тогава отговорността е още по-голяма, очакванията са още по-големи от публиката, но и от личния процес на създаване на персонажите. Всеки процес на въвеждане на нов герой е започване отначало, като отиване отново в първи клас и всичко това изисква голяма жертва.

Процес, който мога да отбележа, беше работата с режисьора Андрий Жолдак. Беше през периода, когато намерих работа в MNT и за мен беше като второ училище, не само на професионално ниво, но и на частно ниво, когато трябваше да узрея, да видя къде съм, какви са възможностите ми достигна, да прекрача някои граници и да отворя някои неща в себе си, да се освободя и да се изчистя. Това, което ми се случи със Zoldak, беше голям „пробив“, който ми даде някакво освобождаване и вяра, че мога да навляза на сто процента във всеки процес и да опитам всичко. Така че получих необичайна енергия. Той е такъв човек, който дава много енергия, а аз като актьор получих тази енергия и съм му много благодарен за такъв процес на работа. Става въпрос за персонажа Електра, който подготвях, когато бях на 26 години и който в известен смисъл беше повратна точка както в професионалния, така и в личния ми живот.

В различни пиеси и с различни режисьори получавате роли на жени, които носят чиста мисъл и искрена емоция. Как успявате да изкарате подобни емоции от себе си и да ги пренесете на сцената?

– Като всеки актьор тръгваш от себе си, задълбаваш в себе си. Често подготовката на нов персонаж е вид психотерапия и се опитваш да откриеш емоциите в себе си. Ако няма това, което търсите, тогава разчитате на въображението си и се опитвате да "влезете в обувките на някой друг". Понякога разчитам и на интуицията, но е много трудно да обясня с думи как се създава един драматичен образ. Просто казано, или имате усещането, или го нямате. Ако го имаш, трябва да го почувстваш и да го извадиш от себе си.

Всеки актьор има свой собствен начин и метод за анализиране на персонажа, който трябва да изиграе, а по отношение на емоцията – или я имаш, или я нямаш. Случвало ми се е след представление да не мога да се успокоя от вълнение и ми трябва много време, докато дойда на себе си. Сигурно нося твърде много емоции и затова споменах Золдак, защото той ми помогна да намеря начин да ги изразя във всяка роля, която играя.

(Интервюто е публикувано в "Културна преса" брой 207, в печатното издание на вестник "Слободен печат" 2-3.12.2023 г.)

Уважаеми читателю,

Нашият достъп до уеб съдържание е безплатен, защото вярваме в равенството в информацията, независимо дали някой може да плати или не. Ето защо, за да продължим работата си, молим за подкрепата на нашата общност от читатели, като подкрепим финансово Free Press. Станете член на Sloboden Pechat, за да помогнете на съоръженията, които ще ни позволят да предоставяме дългосрочна и качествена информация и ЗАЕДНО нека осигурим свободен и независим глас, който ВИНАГИ ЩЕ БЪДЕ НА СТРАНАТА НА ХОРАТА.

ПОДКРЕПЕТЕ СВОБОДНАТА ПРЕСА.
С ПЪРВОНАЧАЛНА СУМА 60 ДЕНАРА

Видео на деня