Банковите лихви растат. Това е очаквано предвид ръста на основния лихвен процент от Националната банка, което от своя страна диктува ръста на лихвите и депозитите. Според изчисленията на Националната банка средният лихвен процент по новоодобрените кредити през декември 2022 г. е 4,83 на сто, докато през декември 2021 г. средният е бил 3,61 на сто. Растежът е по-изразен при компаниите. Сред тях за една година лихвите по новоразрешените кредити се повишават от 3,22 на сто на 5,02 на сто. При домакинствата ръстът е от 4,34 до 4,38 на сто.

Но от 1 януари банкерите вече съобщават за нови възходящи промени в лихвите. Недоволни са и граждани и бизнесмени.

За илюстрация, според последното съобщение, публикувано от Банка НЛБ, от 1 януари лихвите по някои от кредитните продукти са се увеличили с цели 2,75 процентни пункта. Става дума за лихвата по кредитни карти, позволен овърдрафт по транзакционна сметка и незабавни кредити. По-специално, лихвите по кредитна карта Visa се увеличиха от 10 процента миналата година до 12,75 процента. Изчисленията на кредитния калкулатор, инсталиран в тази банка, показват, че ако вземете незабавен заем от 120.000 137.880 денара днес, ще върнете XNUMX XNUMX денара след три години.

Бизнесмените се оплакват, че когато имат най-голяма нужда от пари не само за инвестиции, но и за ликвидност, предвид сегашната икономическа ситуация, има увеличение на лихвите в банките.

За президента на Конфедерацията на бизнеса Миле Бошков корекциите на лихвите идват като непланиран разход за инвеститорите.

– Компаниите усещат ръста на лихвите. По-конкретно този ръст се отразява в големите инвестиции, във фирмите, които взеха големи кредити, така че сега повишеният интерес им идва като непредвиден разход – казва Бошков.

Председателят на Търговската камара към ССК Сашо Дуковски казва, че през втората половина на годината очакват разхлабване на паричната политика.

- Националната банка е напълно независима институция, но нашите очаквания са поне през втората половина на следващата година да има разхлабване на паричната политика. Миналата година, в съответствие със световната тенденция, имахме увеличение на основния лихвен процент, но със стабилизирането на цените целта на рестриктивната парична политика е постигната и трябва сериозно да се мисли за нейното разхлабване, т.е. намаляване на лихвите – каза Дукоски в интервю за „Слободен“.печат“.

Академик Абдулменаф Беджети казва, че едно е възприятието на гражданите и компаниите по отношение на ръста на лихвените проценти, а друго е повереното задължение на Националната банка.

- Рано е да се отпуска паричната политика. Не зависи от състоянието на фирмите или гражданите, а от макроикономическите показатели. Инфлацията все още е висока. Първият приоритет на политиката на Националната банка е ценовата стабилност, заедно със стабилността на денара. В Националната банка има отлични експерти и политиките се основават на научни анализи, обясни за "Слободен печат" академик Беджети.

Той казва, че банките са тези, които правят свръхпечалби, така че "реалният сектор, вместо да оказва натиск върху Националната банка, трябва да насочи натиска върху търговските банки".

- Миналата година търговските банки завършиха с рекордни печалби. Със сигурност не са ги направили от спестявания. Нетният лихвен марж доближи 4 процентни пункта. Има огромна разлика между лихвите по кредити и депозити – заключава Бежети.