Бих искал винаги да си оставате деца, не по ума, а душите ви да са детски, или да използвате друга форма: душите ви да бъдат нежни. Знаете ли колко нежна е човешката душа? В това няма абсолютно никаква грубост... Запазете тази мисъл за себе си: моята душа е чиста и не се обезсърчавайте.

Петър Данов

Екстракт-чувство-цвят, хармонизация с животинския и растителен свят, с цялата екосистема, уважение към другите култури, защото те са изблик на душите на нациите, еднакво ценни за Цялото, духовен стремеж, изследване на детското изкуство (чистота и искреност в израза) в откриването на нова поетика, синестезия и интерференции между живопис, музика и поезия - с всички тези елементи Перика Георгиев обогатява своята артистична личност. Художникът все повече се превръща във фактор за качествена промяна, вдъхновение и стимулатор на енергиите!

Стимулирането на енергиите е насочено към качествена промяна на съзнанието. Това в началото на този век става с установяването на старото-новото единство с природата. Контактът с природните елементи, нуждата от прост живот, необходимостта от живот във вътрешното измерение, във фините тела и в красотата на духа, върху постулатите на екологичната естетика и етика и в сливане с древната мъдрост на оригиналната духовност, даоизъм, веданта, ) будизъм, гарантира този успех. Трансформацията на съзнанието означава, че човек се издига до по-високо енергийно ниво, откъдето може да види разликата. Само тогава той ще може да трансформира обществото и да спаси планетата. Всичко, което стимулира обратния ефект, не може да спаси нито човека, нито обществото, нито планетата.

Силата на елементарните елементи в култа към фетиша (в различни форми: печалба, пари, притежания, капитал, кариера, мания за секс и т.н.) вече не е толкова привлекателна, колкото чистотата на духовната сила. Във външното измерение, в реалността на този „материален“ живот, се случва решаващ пробив с промяната на нашето отношение към природата (и изобщо към другия). И сега се чудим дали наистина сме я познавали, в нейната дълбочина, хармония и красота. От този въпрос се развиват нови дисциплини в естетиката и етиката. Просветлението е в промяна на отношението ни към природата. Усещане за възхищение, възхищение, мистицизъм, холистична реализация, мир, спокойствие, тишина, битие, което познава себе си и знае, че е – това се осъзнава от човека, открил красотата на природата в себе си, в единство със себе си и природата и с цялото разнообразие.

В процеса развиваме нов контакт с елементите, които са свързани с енергийните нива в нас. Според йога седемте енергийни нива съответстват на елементите и са настроени към определен цвят и звукова честота. Когато сме сред природата, получаваме чувство на възхищение и спокойствие, което означава, че сме съхранили енергията си в добра вибрация. Това се случва интуитивно, несъзнателно, да речем, "естествено". Защото в природата елементите присъстват чисти, неопетнени от човешки дела. Но днес има техники, които помагат да се действа съзнателно при настройването на тези енергийни центрове чрез концентрация/медитация върху определен цвят и звук и чрез дихателни техники.

Основният въпрос е – как да приемем това знание от широката културна публика? И след това – как да станем масова култура в мейнстрийма? И за да се измести консуматорството, което заплашва да изяде цялата планета, процес, който води до необратима загуба на ресурси и природна красота, когато тези елементи се пречистват. В същото време възниква въпросът – как да издигнем съзнанието на цялото човечество до по-висок статус? Защото няма друг избор!

Предполагам, че това трябва да стане чрез духовната жизненост, т.е. екологичното съзнание. Или ще се самоунищожим, бавно, но сигурно. Оттук и сериозността, значението на тази повратна точка в човешката еволюция и силата, която носи промяна към по-добро. Има начини и средства, но има ли и воля, желание и знание за по-широко действие?

Вдъхновението и силата са в интуицията на изкуството, в това пробуждане и разцвет, в екстатична игра на границата на неуловимото, което ни убягва, в онази следа на битието в началото, в завръщането на първоначалното чисто съществуване, радостта, която ни дава крила. Световете в картината на Перика Георгиев-Пепси са точно това! Изкуството е игра, символ и празник, според херменевтика Ханс Георг Гадамер. Същността на творението е игра, танц, спокоен динамизъм (да, парадокс) на постоянен вътрешен растеж, плавност, безкрайно ритмично развитие на замесения импулс. Той е символ, защото символизира неизмеримата красота на творението, частица от тази възвишена красота. И е празник, защото изкуството е истински празник за душата...

Радостта ни изпълва по прост начин. Радостта ни дава криле. Тогава се издигаме на по-високо ниво и имаме ясна визия за следващите стъпки, които трябва да предприемем, за да спасим природата, обществото и собствените си души.