Стартира интерконекторът IGB: Сигурен портал за диверсифициран газ за Балканите

На тържествена церемония в НДК в София в присъствието на лидери от Балканския регион, ЕС и Азербайджан, вчера официално беше пуснат в търговска употреба газовият интерконектор Гърция – България (IGB), с който газопреносната мрежа на Гърция в близост до град Комотини се свързва с българската преносна мрежа в близост до Стара Загора, като по този начин осигурява диверсификация не само на маршрутите, но и на източниците на природен газ за Балканския регион.

Интерконекторът е с обща дължина 182 километра, от които 140 километра са на българска територия и свързва газопреносните системи на България и Гърция, включително Трансадриатическия газопровод, по който се пренася газ от Азербайджан за Италия.

IGB има и допълнително значение за страната, тъй като ще осигури достъп до хранилището за природен газ в Чирен в България, чрез което можем да закупуваме втечнен природен газ (LNG) от терминала в гръцкия град Александруполис, което ни дава възможност за закупуване на енергия от Азербайджан. Освен това през лятото, когато газът е по-евтин, страната ще може да съхранява енергията в България и след това да я използва през зимата. С тази диверсификация на газовите източници се осигурява сигурност в доставките на природен газ за страната в средносрочен и дългосрочен план, както и отлична възможност за повишаване на ефективността на местната икономика, която може да бъде конкурентоспособна на страните от регион.

Президентът Стево Пендаровски, който присъства на церемонията по пускането в експлоатация на IGB в София, смята, че това събитие е особено значимо, тъй като отваря нова надеждна врата за диверсифициран природен газ за Югоизточна Европа във време на множество кризи, които се подсилват взаимно и когато регионът и европейският континент като цяло са изправени пред перспективата за тежка зима.

- Ясно е, че колкото по-свързани сме, толкова по-устойчиви ще бъдем на енергийни предизвикателства от всякакъв вид. За да осигури устойчиво развитие и да отговори на нуждите на бизнеса и домакинствата, Северна Македония трябва да стане част от тази мрежа за природен газ. Затова сме готови да предприемем всички необходими стъпки в тази посока, подчертава Пендаровски и добавя, че за да се постигне всичко това в по-широка перспектива, заедно с по-силно регионално сътрудничество, е спешно необходима по-голяма европейска солидарност.

 

Пендаровски подчертава, че ако бъдещето ни е в обединена Европа, е време да намалим междудържавната конкуренция, да погледнем малко отвъд тесните национални интереси и да засилим солидарността и сътрудничеството като единствен изход от тази безпрецедентна глобална ситуация, пред която сме изправени.

- Това е идеална възможност лозунгът "Заедно сме по-силни" най-после да се материализира с общите усилия на всички нас, добави президентът Пендаровски.

Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен в обръщението си на церемонията подчерта, че е започнала нова ера със старата търговска работа на IGB, защото интерконекторът ще бъде важен фактор срещу „ужасяващата енергийна война на Русия срещу ЕС“.

– Газопроводът ще освободи от руската енергийна зависимост. Европа може да се освободи от руската енергийна зависимост и заедно ще направим силен енергиен съюз. Руското енергийно изнудване в Европа трябва да спре, каза Фон дер Лайен.

Тя добави, че този газопровод променя правилата на играта за енергийната сигурност на Европа, тъй като означава освобождаване от зависимостта от руския газ.

Българският президент Румен Радев от своя страна оцени, че с IGN енергийната карта на Европа се променя драстично и най-накрая имаме реален приток на газ от Азербайджан. По думите му тази газова връзка е възможност не само за България, но и за Румъния, Сърбия, Северна Македония и много други страни от Централна и Югоизточна Европа.

- Интерконекторът между България и Гърция е не само инфраструктурен проект, а символ на нарасналия потенциал на нашия регион, успешното сътрудничество и връзката ни, които допринасят за устойчивото ни развитие чрез реализиране на общата европейска стратегия за по-надеждни, евтини и надеждна енергия, допълни Радев.

Според гръцкия премиер Кириакос Мицотакис IGB значително ще промени както енергоснабдяването, така и енергийната сигурност на европейския континент, тъй като през него ще се доставя природен газ от Азербайджан и в комбинация с други инфраструктурни проекти, които се изпълняват в момента , то ще допринесе за създаването на надеждна мрежа за доставка на енергия.

Той посочи, че интерконекторът "свързва страни, които споделят едни и същи европейски ценности и солидарност", подчертавайки важността и необходимостта от постигане на общо европейско решение и обща европейска стратегия за енергийната криза.

Сръбският президент Александър Вучич подчерта, че IGB е важен проект и за Сърбия, като обяви свързването на газовата система на страната му с България и Северна Македония, като значимо свързване на газопреносната инфраструктура на Балканите.

По време на церемония в София той поиска Европейската комисия "да ги постави в общия списък на страните от ЕС, когато става въпрос за цените на енергията".

Азербайджанският му колега Илхам Алиев смята, че IGB ще играе много сериозна роля в осъществяването на енергийната сигурност и диверсификация на Балканите и в Централна Европа.

– Азербайджанският газ е на пазара. Азербайджан е надежден партньор и доставчик на газ за ЕС, каза Алиев и добави, че Баку е готов да увеличи запасите от газ от 16 милиарда на 27 милиарда кубически метра газ.

По време на престоя си в София Пендаровски проведе срещи с председателя на Европейската комисия Фон дер Лайен и с българския президент Радев, основните теми на които бяха настоящата енергийна криза и очакванията за помощ от ЕС за справяне с нея .

Пендаровски и Радев обсъдиха по-активно партньорство между двете страни в областта на енергетиката, както и възможността България да увеличи износа на електроенергия за Северна Македония през зимния сезон.

След срещите президентът Пендаровски заяви, че България, която има излишъци на електроенергия, може да помогне на страната в енергийната криза, но трябва да спазва правилата и процедурите на ЕС при износ на електроенергия.

- Говорихме как България може да ни помогне в тази ситуация. Република Северна Македония е най-зависимата от енергията, ние имаме най-голяма нужда от електроенергия в този период, а България е една от малкото страни на целия европейски континент, която има излишъци от електроенергия, най-вече защото има атомна централа на българо-румънска граница. Все пак има правило и ние търсим начин да не го нарушаваме, а да задоволим нуждите на страната ни. Правилото е, че страна членка на Европейския съюз, която има излишъци от електроенергия, трябва да ги продаде на световния пазар. И когато излезете на световния пазар, цените са много по-високи от това, което можете да получите при двустранно споразумение. От българска страна има ясна политическа и всякаква друга воля за подпомагане на Република Северна Македония в тази тежка ситуация, каза президентът Пендаровски.

Министърът на икономиката Крешник Бектеши, който придружаваше президента Пендаровски в София, каза в петък, че представители на Европейската комисия и Европейската енергийна общност също участват в интензивните преговори с България за закупуване на електроенергия за икономиката на по-ниска цена.

- В момента се търси решение за законодателството в България, което предвижда цялата произведена електроенергия в страната да отива на борсата, но това лесно може да се промени с решение на правителството или подзаконови нормативни актове. Ако Република България приеме нашето предложение за изкупуване на електроенергия на фиксирана цена от 200 евро за мегаватчас, колкото може да понесе нашата икономика, можем да постигнем споразумение – каза Бектеши.
Той посочи, че "това е последното предложение от македонска страна", като се има предвид, че цената на производството на електроенергия в България е под 100 евро за мегаватчас, а в АЕЦ в Козлодуй е под 50 евро.

Видео на деня