Това не е политически примитивизъм, а политическа диващина и аз отхвърлям с възмущение всички лъжи и груби манипулации, каза председателят на Конституционния съд. Дарко Костадиновски за ежедневния натиск от ДСИ в очакване на предварителното заседание на Съда по закона за използването на езиците, насрочено за 20 март. През изминалия период ДСИ непрекъснато заплашваше никой да не бърка в албанския език, който се придобива с кръв.

Костадиновски съобщи на брифинг с журналисти, че в подготвителната сесия ще участват инициаторите на инициативата, няколко експерти, сред които представители на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ), Венецианската комисия и преподаватели от юридически факултети в страната. Въпреки че бяха поканени, създателите на Конституцията и участниците в Рамковия договор няма да дойдат.

– Защо съществува Конституционният съд? Какво да правим с тази инициатива, да я разкъсаме ли, да я държим до 2030, 40, 50, какво да правим, когато имаме ясно разписани отговорности и задължения? Ние сме длъжни да отговорим на въпроса. Но да използваш такива тежки думи, да играеш с чувствата на гражданите, да манипулираш, не знам как да го нарека, не политически примитивизъм, а политическа диващина. Това е брутално, това са лъжи, неистини. Откъде знаят какво ще е решението на съда? Кой може да предвиди решението? Те вече знаят какво е решението на съда. Ами ако съдът каже, че няма проблем, тогава ще се извинят ли за такива тежки лъжи? „С възмущение отхвърлям всички лъжи, сериозни и опасни манипулации“, каза Костадиновски.

Той е категоричен, че партиите трябва да се учат на политическа култура, защото е ненормално цяло общество да бъде заложник на политическите амбиции на някого, която и да е партия.

– Не мога да разбера смисъла от толкова драматизиране. За какво съществува законодателят? Дори и да вземем решение, ние му посочваме, че това не е правилно и той знае как да го поправи. И къде тук са застрашени нечии права? Това е върховенството на закона. Ако законодателят се отклони от конституционната рамка, Конституционният съд го коригира и законодателят се намесва. Но такива ожесточени формулировки, ожесточени обвинения... - заяви председателят на съда.

Той твърдо застава на позицията, че Съдът няма да прави компромиси с никого относно върховенството на закона.

– Моята цел не е да разубеждавам политиците, те няма да спрат, техните манипулации ще продължат. Ако с подготвителното заседание ние като съд успеем да убедим гражданите да не бъдат манипулирани, това е успех - каза Костадиновски.

Той също така информира, че е бил информиран МВР че заседанието ще е на 20 март и че полицията решава как да процедира, още повече че на предишното заседание за Закона за езиците Коалиция Европейски фронт протестира пред Съда.

DUI непрекъснато предупреждава, че се правят опити да се атакува най-чувствителният въпрос на Охридския рамков договор – езиковият. Според интеграционистите всеки опит за оспорване на Закона за използването на езиците е опит за оспорване на Охридския договор и конституционния ред на страната.

– Днес отбелязваме четвъртата годишнина от подписването на Закона за използването на езиците, който даде на албанския език заслуженото му място в нашата мултиетническа държавна система. Но четири години по-късно антиохридските настроения отново се събудиха, за да атакуват най-чувствителния въпрос, точно там, където веригата е най-слаба – въпросът за езика, най-силният символ на равенство и междуетническа хармония – казват от ДСИ.

За опозиционната партия оспорването на закона е посегателство върху основите на съвместното съществуване и евроатлантическата ориентация на страната. Оценката за конституционност на закона според ДСИ е политически мотивиран и репресивен акт, който води до създаване на напрежение и отваряне на стари рани от миналото.

-Апелираме към всички държавни институции и международни фактори да не допуснат страната да тръгне по пътя на ревизионизма, което може да доведе до дълбока политическа и институционална криза с непредвидими последици. ДСИ ще защитава Закона за използването на езиците с всички демократични средства и няма да допусне връщане назад - категоричен е ДСИ.

Костадиновски информира, че подготвителната сесия е поканена Мартин Куйер, заместник-председател на Венецианската комисия и съдия от Върховния съд на Холандия, който ще обясни приятелския съвет, поискан от нашия съд и Диван Артърс, съдия в Европейския съд по правата на човека с експертиза по правата на малцинствата и използването на малцинствени езици, който ще разясни практиката на ЕСПЧ в подобни случаи и ще представи европейските стандарти за използване на езиците.

В сесията ще участват местни експерти: Маргарита Каца Николовска, бивш съдия в ЕСПЧ, Рената Дескоска, професор по конституционно право и член на Венецианската комисия, проф. Борче Давитковски, Джетон Шасивари, професор по конституционно право в Югоизточноевропейския университет, Гордана Лазетич, експерт по наказателно процесуално право, Мерсел Билали, експерт по международно право, Денис Прешова, експерт по конституционно право, Мерсим Максути от Държавния университет в Тетово, Абдул Маджид Нуредот International Vision University от Гостивар, доц. докторска степен Азам Кор Байрам от Vision Gostivar, Жаклин Доведен, председател на Апелативния съд в Битоля, Иван Дзолев, председател на Наказателния съд Скопие и Бурим Сейдини, председател на Административния съд.

Президентът обясни, че на заседанието ще се обсъжда само материалното право, тъй като формалната част на конституционността вече е решена. Това е Указът за Закона за езиците, за който вече е проведена подготвителна сесия през 2021 г.

На заседанието ще бъдат обсъдени шест спорни въпроса.

Подготвителното заседание се свиква преди Конституционният съд да вземе решение за образуване на производство. Заседанието започва с кратък преглед от страна на съдията-докладчик на фактическата и правна обстановка и какви са спорните въпроси, като всички участници дават своите правни становища изключително по спорните въпроси.

Предметът на Закона за езиците е съставен от 13 инициативи на различни граждани, политически партии и сдружения, създадени през 2019 г., и станаха актуални тази есен след забележките на Венецианската комисия. Конституционният съд може да отхвърли инициативите, да реши да образува производство за закона изцяло или само за части от него, временно да спре прилагането му до окончателно решение или да го изпрати в парламента за доработка.

Законът за езиците ще отиде на подготвителна сесия през март, решение най-късно през май