Руската инвазия в Украйна предизвика широк спектър от реакции в света. Докато Западът е мобилизиран да подкрепи Киев и да накаже Москва, голяма част от така наречения Глобален Юг или не иска да бъде въвлечен във война, която според тях не е тяхна, или дори оказва дипломатическа и икономическа подкрепа на режима на Владимир Путин.

Може ли Украйна да ангажира глобалния юг? Колко влияние има Киев върху Делхи, Бразилия или Джакарта?

Украинският президент Володимир Зеленски с неотдавнашната дипломатическа офанзива, която го отведе в Лондон, Рим, Париж, Берлин, Джеда и Хирошима на срещата на върха на Г-7, си осигури подкрепата на богатите западни държави.

„За съжаление, има някои по света, но също и тук, сред вас, които си затварят очите за незаконните анексии“, каза Зеленски в средата на май по време на изненадващо посещение на срещата на върха на Арабската лига в Джеда.

Глобалният юг досега беше много ангажиран в търсенето на климатична справедливост, но остана встрани от колониалната война, водена от Русия срещу Украйна. Той вижда нещата от различна гледна точка: страните, които подкрепят Украйна, са предимно същите, които колонизираха Глобалния юг.

„Това, което се случи в Съединените щати, е, че рамката – демокрация срещу автокрация – определи позицията на Байдън и неговата външна политика, но не мисля, че това е вярно за голяма част от останалия свят. Това не е рамка, с която те се идентифицират по много начини“, каза Рейчъл Рицо от Европейския център на Атлантическия алианс.

Новото събиране първо започна на идеологическа основа между Москва и Пекин, където те не крият появата на общ фронт срещу еднополюсния свят, доминиран от Америка. Те предлагат своите „традиционни ценности” като алтернатива на „неолибералните елити”. Глобално интегрираният Китай е в по-благоприятна позиция, защото не трябва да интегрира изключително Евразия, за разлика от изолираната Русия.

Страните от БРИКС – Бразилия, Индия, Южна Африка, Китай и Русия – все повече предизвикват глобалното господство на Запада, както политическо, така и финансово. Те се превръщат в сериозен съперник на Г-7, групата на най-развитите страни в света.

Отваря се пространство за страни като Индия, Турция или Саудитска Арабия, които са силни регионални сили, но не достатъчно мощни, за да оформят световния ред. Те не крият амбицията си, в сътрудничество с Китай и Русия, да участват в прекрояването на постзападния световен ред. Те настояват за реформа на системата на ООН.

Южна Африка предизвика много спорове, когато проведе съвместни военни учения с Русия и Китай през февруари - годишнината от агресията на Путин. Рияд изненада неприятно Вашингтон, когато прие президента на Венецуела. Много държави, като Катар, Мали, Буркина Фасо или Колумбия, се опитват да извлекат икономически ползи, като отказват да вземат страна в украинската война.

Разузнавателният отдел на базирания в Лондон "Икономист" заключава, че нетната подкрепа за Русия се е увеличила през годината след агресията и че тези страни съставляват 31 процента от населението на света. Сферата на влияние на Русия се разширява благодарение на по-агресивна кампания и ангажирана дипломация. Пропагандата на Путин настоява, че западните санкции са причинили световната енергийна криза и са застрашили продоволствената сигурност. Западът не успява да блокира наративите на Кремъл, се казва в доклада.

Китай, Русия, Индия, Иран и страните от Глобалния юг чрез търговия и транспорт изграждат ново геостратегическо партньорство извън обсега на щатския долар и американския флот. Това е блок, който може да се превърне в най-голямата заплаха за интересите на САЩ от десетилетия.

През последните години Вашингтон направи Индо-тихоокеанския регион най-висок приоритет във външната си политика и се стреми да поддържа глобалния баланс, като държи Евразия разделена. САЩ все още водят коалиция от демократични съюзници, но в периферията на Евразия: съперниците, разположени в центъра, се събират.

Страните от Глобалния Юг, както богатите, така и бедните, се превръщат в мишени и на двата съперничещи си блока. Стойността им нараства. Те стават решаващи в конфликта между крепостта Евразия и така наречения „свободен свят“. Делхи, Рияд или Анкара знаят как умело да се възползват от предоставената им възможност.

Инвазията на Путин само ускори създаването на ново евразийско ядро. Войната извежда на преден план военното измерение на тяхното сътрудничество.

Русия и Северна Корея засилиха връзките си, защото руснаците се нуждаят от артилерийски снаряди. Москва и Техеран изграждат „всеобхватно военно партньорство“, както го описа директорът на ЦРУ Уилям Бърнс.

Китай отказа да подкрепи руснаците военно, страхувайки се от американски и европейски санкции, но предоставя небойна подкрепа на Москва, което от своя страна помага на военните усилия на Путин. Присъствието на високопоставени китайски военни експерти на срещата на върха между Путин и президента Си Дзинпин в Москва подхрани спекулациите за износ на оръжия и напреднали технологии - което Пекин продължава да отрича.

Китай и Русия едновременно преструктурират международната търговия и изхвърлят долара от транзакциите на другите. Към тях се присъединява Иран, който експериментира с китайците, а Саудитска Арабия обяви, че ще таксува износа на петрол за Китай в юани, валута, която зае водеща роля на фондовата борса в Москва през февруари. Изгражда се икономическа система, която няма да изтласка долара, но ще прехвърли значителна част от бизнеса към юана, правейки съюзниците на Китай по-устойчиви на всякакви наказателни мерки на САЩ.

Мирното решение на украинската война е далечна перспектива. Прекратяването на огъня не означава мир. Никоя власт в Киев няма да приеме да предаде териториите, контролирани сега от Русия. Войната може и да е замразена, но е малко вероятно да завърши с уреждане чрез преговори. Възможно е „корейско решение“, което предполага ново начертани демаркационни линии и примирие. Подобно решение означава конфронтация и напрежение за години напред. Украйна остава дългосрочен тест за отношенията между Русия и Запада.

Това, което се появява, е нов ред, който напуска пределите на Студената война, битката между демокрацията и тоталитаризма. Политиката на идентичност на новите „средни суперсили“ се засилва. Това ще има по-голямо значение за Глобалния юг от идеологическите разделения от миналото. Тук Китай се позиционира като лидер. Западът ще направи всичко това да не се случи и да запази либералния ред. Ще се грижим повече за новия световен безпорядък, отколкото за новия световен ред.

(Авторът е журналист)

ЕЗИКЪТ, НА КОЙТО СА НАПИСАНИ, КАКТО И ИЗРАЗЕНИТЕ В КОЛОНИТЕ СТАНОВИЩА, НЕ ВИНАГИ ОТРАЗЯТ РЕДАКЦИОННАТА ПОЛИТИКА НА „СВОБОДНА ПРЕСА“