Тези дни краят на еднополярността или светът, какъвто го познаваме след падането на Съветския съюз, звучи като мантра. Както при всеки исторически катаклизъм, се появяват множество предсказания за бъдещето на човечеството, с акцент върху разпределението на властта между великите сили.

Самюел Хънтингтън този път вярва в „еднополюсната“ включваща елементи от двата отделни модела, докато Ричард Хаас предлага „неполяризирания“ ред като очертание на нов ред. Значителна част от световната академия почива на своите вярвания върху потенциала на многополярността, което означава свят, характеризиращ се с повече от два центъра (държави) на власт и интереси.

От днешна гледна точка е много трудно да се твърди, че именно войната в Украйна е историческият повратен момент, който ще прелее чашата на някаква промяна. Въпреки това войната изглежда пасва на цялата ни несигурност относно реда спрямо теорията на Никсън, че мирът е само състояние на крехко равновесие в жизнения път на обществото. При липса на гаранция за относителен мир, светът вече върви към прелюдията към нова стратегическа ориентация.

На площад Банкок няма такъв. Това е първата информация, която научих за този град. По-малко странно за много от нас, чието мислене е изтъкано от европоцентрични конвенции. Чувството е като Панглос в Кандид на Волтер, когато открива, че реалният свят може да не е най-добрият от всички светове. Приблизително така съществува отклонението от еднополярността, вещаещо свят, в който освен катедрали и магазини по калдъръмени улички има и възможност да няма площад.

(Не)съдената конституция на Чили

В проектоверсията на конституцията на Чили например няма място за идеите на Милтън Фридман. Това означава сбогом на неолиберализма и всичко, което е институционален плод на западната система. За разлика от това Чили предложи конституция, разпръсната на сто страници, която представлява ценности и без да я чете - тя беше написана от равен брой жени и мъже. В опит да сублимира както националния, така и човешкия дух, конституцията гарантира достъп до жилище, храна, здравни услуги, работа и чист въздух. Още веднъж чист въздух. Благодарение на цяла глава, която гласи, че "околната среда има права", животните са класифицирани като обекти със специална закрила от държавата. Всички животни.

Повече от 70 процента от чилийското население гласува на плебисцит за промяна на конституцията като отражение на антагонизма към епохата на Пиночет. 62-те процента, които гласуваха против първата версия на конституцията, подхранвана от консервативната тъкан в Чили, която се противопоставя на възможността за автономия за региони с местно население, е малко вероятно да спрат вълната от многополярност в страната. Във всеки случай промените в Чили са ярък пример за неподчинение на единния свят.

Войната в Украйна

Нещо, за което най-малко се говори във връзка с войната в Украйна, е позиционирането на развиващите се страни, от гледна точка на заемане на позиция (повече от страна). Общо 35 държави-членки на ООН се въздържаха при гласуване на резолюцията, осъждаща инвазията на Русия в Украйна, докато 58 държави отказаха да гласуват резолюцията, изключваща Русия от Съвета на ООН по правата на човека. Причините са много, но в основата е насищането на страните по света с проблемите на Запада. Всичко това, подправено с антиимперските настроения на Южна Америка, Северна Африка и Източна Азия, допринася за резерва към динамиката на сегашния ред. Ако добавим към това, че сред страните, които отказват да подкрепят която и да е страна, са Индия, Бразилия, Южна Африка, Пакистан и официално Китай, заключението е, че повече от 80 процента от населението на света отказва да бъде част от проблема "Украйна". .

Министърът на външните работи на Индия подчерта в изявление, че "Европа трябва да спре да мисли, че проблемите на Европа са проблеми и на света, а проблемите на света не са проблеми на Европа". Светът вече е разделен по хоризонтална линия по дължината на северното и южното полукълбо, а не на "Изток" и "Запад". Причината този път не е идеологията, а наситеността на изхабените потенциали на еднополюсния свят. Последният път, когато страните от Южното полукълбо взеха страна, това означаваше чартърен полет в хаоса.

Едноезичието на двойните стандарти

Жижек е прав, когато казва, че за да се установи ред, който гарантира мир, е необходимо всички заинтересовани страни да говорят на един език, особено що се отнася до понятия като свобода и окупация. Пропагандата, че Русия и Украйна освобождават градове в Украйна, е неприемлива. В този сблъсък на истини заключението е, че Русия окупира, както направиха САЩ чрез различни намеси през 20-ти век (Виетнам, Югославия, Корея, Афганистан и т.н.). Докато Русия го прави в името на територията, САЩ го правят в името на идеологията. И в двата случая става дума за окупация. В този контекст Украйна не трябва да се сравнява с Израел (изявленията на Зеленски), защото в такова сравнение Украйна отговаря на Палестина, ако се смята за окупирана от Русия. В противен случай езикът на двойните стандарти ще надделее дори сред жертвите на самия ред.

Под прикритието на такива случаи са и много други войни, за които светът е запазил своята пасивност. Битките в Либия, конфликтът в Нагорни Карабах, ситуацията в Йемен, инцидентите между Таджикистан и Киргизстан, картелните битки в Мексико и др. На европейския континент обаче се води друга война с изключително значение и това е войната срещу мигрантите. В допълнение към нечовешкото отношение, насилието, изнасилванията и гладуването, има силен прилив на индоктриниране, че тези хора също са заплаха за живота и ценностите на този континент. От друга страна, има морално задължение да се грижим за бежанците от Украйна по целия европейски континент. Подобно развитие подкопава сърцевината на настоящия ред и по този начин несъмнено подпечатва съдбата на еднополярността.

Връщам се в Банкок, който винаги ми напомня тезата, че има по-красиви светове от реалността. Предимството на нациите, които тръгват по пътя към многополярността, е, че те вече нямат избор. Останалите мечтаят.

Най-видният поддръжник на многополярността не беше нито Китай, нито Русия, нито Индия, а френската интелигенция. Тя мечтае за многополюсен свят от времето на Шарл дьо Гол до слизането от власт на Жак Ширак. Истината е, че френската държава никога не се е впускала в нишите на активната промяна. Френският стремеж към "величие" се изпари някъде в стратегическия конформизъм на официален Париж.

Може би затова понякога е по-добре да нямате каре.

(Авторът е политолог)