Френското председателство на ЕС приключи, а в Македония никой не може да каже със сигурност какъв е статусът на т.нар. Френско предложение за преодоляване на спора между България и Македония за вдигане на българското вето.

Според някои тълкувания с приемането и допълването на френското предложение в Народното събрание България на практика е вдигнала ветото за Македония и сега за нас ситуацията е „вземи или остави“ и няма да има нова преговорна рамка. Според други предложението на практика е "мъртъв документ" като предложението на Португалия, защото остана несъгласувано от европейските органи и неприемливо за Скопие, а според трети нашето отхвърляне на документа не е окончателно отхвърляне на ЕС и може да се очаква да подготви нов проект за преговорната рамка, който може да бъде базиран на френската идея или нова.

Тези дни нямаше нова инициатива от страна на Франция в последните моменти за коригиране на рамката, така че да бъде приемлива и за двете страни, а до момента са последните разговори на дипломатите от МВнР, които заедно с министъра на външните работи Буяр Османи, бяха в София преди три дни, са без успех. Македонското правителство пък остава на позицията, че все още не е внесено официално френско предложение, а в България тези дни цари затишие по темата за Македония, защото вниманието се привлича от разговорите на ново правителство, след падането на кабинета на Кирил Петков.

Не е сигурно и дали през следващите шест месеца председателят на ЕС Чехия ще се посвети на изготвянето на ново предложение, тъй като страната вече декларира, че Украйна ще бъде техен приоритет.

Кацарска: Чехия трудно ще върне колелото назад

Симонида Качарска, Директорът на Института за европейски политики казва, че формалният статут на рамката за преговори и общата позиция на ЕС, която се разпространява тези дни в медиите като предложение на френското председателство, не са напълно известни.

- В този контекст незабелязано в нашата общественост остана изказването на канцлера Олаф Шолц, който обяви, че Германия все още трябва да обмисли предложението, въпреки че по принцип подкрепи усилията на френското председателство. Това е третото предложение, след предложенията на германското и португалското председателство, които „живеем“ през последните три години и които несъмнено направиха крачка към присвояване на двустранните преди всичко исторически въпроси в преговорния процес, които беше осъден не само от нас, но и сред голяма част от експертната общественост в Европа - казва Кацарска за "Слободен печат".

Чехия, добави тя, поема председателството на Съюза като част от държавите членки, които най-силно се противопоставиха на включването на исторически въпроси в заключенията на ЕС на срещата на върха през декември 2020 г.

- Въпреки че официалният статус на предложението не е ясен, ще бъде трудно за Чешката република, ако оцени, че може да „върти колелото назад“ към предишните две предложения по няколко причини. Първо, заради одобрения статут на това предложение в България, и второ, защото Франция, Чехия и Швеция, които ще поемат председателството през 2023 г., са част от едно президентско трио със Съвета на ЕС – казва Кацарска.

Според Александър Крзаловски, Директор на Македонския център за международно сътрудничество, сега сме в доста безнадеждна ситуация, защото България вече прие предложението на Франция и допълни условията с четири нови изисквания, които може да се очаква да бъдат включени в окончателния вариант на предложението.

– Този окончателен вариант трябва да ни бъде предоставен за разглеждане и приемане, защото едва ли ще можем да търсим намеса в него, след като е хармонизиран и приет от страните членки. Но какво от това, след като вече официално отхвърлихме изявлението на премиера Димитър Ковачевски в Брюксел в оригиналния му вид, а не с новите искания. Освен това публичното и сравнително всеобхватно осъждане и отхвърляне на предложението не дава надежда за продължаване на процеса, особено пък не и своевременно, или както констатираха някои европейски анализатори и журналисти – България привидно вдигна ветото, но всъщност го засили. като включи условията му в преговорната рамка и с допълнителните искания от страна на парламента - каза Кръжаловски за "Слободен печат".

Кржаловски: България ще бъде още по-неотстъпчива

Кржаловски казва, че единствената малка възможност, ако изобщо е възможност, той вижда в тълкуването на някои от запознатите с процеса на достъп, които са малцинство, че в самата рамка няма разпоредби, които да са напълно неприемливи за нас или са идентично или подобно формулирани в други случаи., като например в Сърбия или Черна гора, а проблемът е само в т.нар. протокол, който е двустранен документ между България и Македония.

– Протоколът все още не е хармонизиран между двете страни. Логиката е, че всичко, което не ни харесва, пак трябва да преговаряме с България, но дори и в този случай не виждам много място за напредък, защото в новата ситуация България има още по-малко причини да бъде снизходителна. Сигурно чакат нови избори, та няма с кого да преговарят. Общо взето, подобно на ситуацията с Преспа и както няколко колумнисти вече се аргументираха, ще бъдем оставени пред избора „да вземем или да го оставим“. Аргументите за „вземане“ са, че ще дойдат още по-лоши предложения. Голямо мнозинство са да го "напуснат", с аргументи, че това е прецедент, тормоз и дори издевателства от страна на България, че приемането е недостойно и против националните ни интереси, с непредвидими последици от разломи в обществото - казва Кръжаловски.

Той смята, че Чешката република няма да се занимава конкретно с този въпрос и не очаква, че други страни членки ще се ангажират и напомня, че нашите приятелски страни не са се намесили на срещата на върха, ако не в наша полза, то поне да не приемат „фр. предложение“ като рамка за напредък въпреки изричното ни несъгласие.

Вчера Министерството на външните работи не обяви позиция относно края на френското председателство, което мнозина очакваха, и не изясни статуса на френското предложение, след като България го прие условно.