"Отровният македонизъм" на Сандански (2)

Великият македонски революционер Яне Сандански

Както при Гоце Делчев, така и при Старикот можем да разпознаем силна черта на реализма в борбата. Това е онзи държавностроителен гений, който съзира условията за борба и общите условия за осмисляне и дефиниране на целите на борбата. Именно поради тази способност и двамата са против преждевременното въстание през 1903 г.

Яне Сандански-Старикот се противопоставя на решенията на Солунския конгрес от 1903 г. за вдигане на въстание. Когато вече е станало Илинденското въстание, той подготвя и провежда т. нар. Кръстоносно въстание в Сирийския революционен окръг. Както при Гоце Делчев, така и при Старикот можем да разпознаем силна черта на реализма в борбата. Това е онзи държавностроителен гений, който съзира условията за борба и общите условия за осмисляне и дефиниране на целите на борбата. Именно поради тази способност и двамата са против преждевременното въстание през 1903 г. И двамата знаеха, че предвид силите на МРО и Османската държава и предвид неблагоприятната международна обстановка, въстанието е предварително обречено. И двамата разбираха, че едно неподготвено въстание в Македония във всяко отношение не само би изложило ненужно народа на жертви и страдания, но би затворило за дълго време изгледите за освобождение. Нали за тях е било ясно, че от въстанието ще спечели само великобългарската политика и българският императорски двор. За съжаление много македонски лидери не приеха подобни прозрения и нагласи на Делчев и Сандански, което доведе до трагични последици за македонския народ за дълъг период от време.

Монети

След Илинденското въстание старите и новите първенци постепенно успяват да овладеят Организацията, македонското освободително дело се превръща в „монета за подмятане“ във вътрешната и външната политика на българските правителства и българския императорски дворец. Организацията, от друга страна, е превърната в обикновен инструмент за реализиране на интересите на българските правителства и българския двор.

В крайна сметка още през 1905г лявото или „лявото санданистко крило на Организацията“, както го нарича Мито хаджи Василев-Жасмин, доста ясно характеризира върховистите като удължена ръка на великобългарската политика в Македония и отбелязва различията в целите. Според тогавашните оценки "супремасистите представляват пълно отрицание на Вътрешната организация - между нея и тях има бездна". Преди всичко, против целта на организацията, автономна Македония и нейното мото „Македония за македонците”, те създадоха някаква „автономна Македония” със скрит девиз „Македония за България”. Автономна Македония се възприема от Организацията като отделен член във федерацията на другите държави на полуострова, а супрематистите я възприемат като предходна форма към Санстефанска България, осъществима само за тези, които не гледат по-далеч от собствения си нос.

Как да ликвидираме Сандански?

Още през 1906г на конгреса на Серската околия в Рилския манастир е решено да бъдат елиминирани Борис Сарафов, Иван Гарванов и Христо Матов, като решението е подкрепено от Гьорче Петров, Пере Тошев и Петър Поп Арсов. Всъщност Сандански и неговите привърженици от Сирийския революционен окръг по този начин пресичат и предотвратяват хегемоничния заговор за физическото ликвидиране на Яне Сандански.

Иван Гарванов

Именно върховната десница в македонското революционно движение, ръководена и управлявана от Матов, Сарафов и Гарванов, чрез драматичния войвода Михаил Даев се опитва да организира атентат в Сандански. В заговора срещу Сандански, като непосредствен изпълнител, е привлечен и Тодор Паница. Но този престъпен и неуместен план на ръководството на върховната десница е разкрит от самия Тодор Паница и тогава смъртната присъда е издадена от Серския окръжен комитет на MRO.

Подписите на смъртната присъда от Сирийския революционен окръг за Сарафов, Матов и Гарванов

През декември 1907г в публичното пространство се появи писмо с печата на Серския околийски комитет и подписано от членовете: Яне Сандански, Чудомир Кантарджиев, Александър Буйнов и Георги Скрижевски. Писмото, освен своеобразно посмъртно обвинение срещу Борис Сарафов и Иван Гарванов, като най-големите заговорници на политиката на официална България в македонското освободително движение, представляваше и публично оповестяване на стратегическите позиции на Сандански и неговите привърженици за по-нататъшно развитие на македонското националноосвободително дело.

Кой е Тод Паника?

Яне Сандански и Тодор Паница/Снимка: Картинна библиотека Мери Еванс / Profimedia

Смъртната присъда на Иван Гарванов и Борис Сарафов на 28 ноември 1907 г. в организацията и под непосредствения надзор на Яне Сандански е изпълнена от Тодор Паница. Между другото, Тодор Паница е българин по народност, роден в село Оряхово, България, на 2 юли 1876 г. Той е дългогодишен революционер в редовете на Македонската организация. През 1902г влиза във фирмата на войводата Никола Пушкаров и действа в Скопие, Куманово и Кратовско. През 1904г се премества в Сирийския революционен окръг, където се сближава с Яне Сандански, а през 1905г. става помощник-войвода в Драмската област.

Паника, един от основателите и член на Народната федерална партия (NFP). В Първата балканска война като доброволец участва с дружината си в освобождението на Неврокопско и Драмско, а в Първата световна война действа в състава на българската армия. След войната той става жител на Неврокоп и като един от видните представители на МЕФО поддържа тесни връзки със земеделското правителство на Александър Стамболийски. Той беше в конфликт с автономистката ВМРО на Тодоралександро. През 1924г емигрира във Виена, където участва в преговорите при създаването на Майския манифест.

Тодор Паница е убит от Ванчомихайловската ВМРО на 8 май 1925 г. във Виена. Той, подобно на Сандански, е една от най-очернените фигури от българската ревизионистка историография, затова е обявен за корумпиран революционер, екзекутиран от българския съд през 1921 г. е осъден за "незаконно и престъпно забогатяване" през Първата световна война; за революционер на заплата в сръбската тайна полиция и гръцкото военно разузнаване; за активен агент на Коминтерна, по чието нареждане провеждал "антибългарска шпионска и предателска дейност".

(продължение)

Прочетете първа част: Висшите началници търсели "главата на Сандански"! (1)

Видео на деня