Ако конституцията не бъде променена до ноември, преговорите с ЕС ще спрат, предупреди наскоро министърът на външните работи Буяр Османи, но не само конституционните промени са необходими, за да продължи процесът на европейска интеграция, защото миналия юни с подписването на втория Двустранен протокол с България, Македония се е ангажирала да изпълни няколко задачи.

Те са посочени в документа две групи задачи по една и съща тема – един набор, както се нарича „мерки, които трябва да бъдат предприети преди Междуправителствената конференция за завършване на началната фаза на преговорите за присъединяване“ и втори набор от мерки, които ще последват след приключване на откриването на преговорите за присъединяване в Брюксел. Темите, обхванати от мерките са: речта на омразата, реабилитацията на жертвите на репресиите през комунистическия период и темата за историята.

По отношение на конституционните изменения в протокола се посочва, че правителството на Република Македония се съгласява „следващата междуправителствена конференция за завършване на началната фаза на преговорите за членство да се проведе след изменението на конституцията за включване на нейните граждани, живеещи на територията на на държавата и са част от други народи, като българския народ, съгласно вътрешни процедури, включително конституционен закон за прилагането им“.

За приемането на тези поправки е необходимо мнозинство от две трети от 80 депутати, което правителството, водено от SDSM, няма, но оптимистично процесът на консултации започва, а опозицията, водена от VMRO-DPMNE, не иска да го осигури и иска предсрочни парламентарни избори.

Правителството, СДСМ и премиерът Димитър Ковачевски го използват по необходимост обединение в името на европейското бъдеще на Македония, за което имаме консенсус в обществото, а лидерът на ВМРО-ДПМНЕ Християн Мицкоски отхвърля всичко това като предателство, с обвинението, че този, който го е организирал, е трябвало да си помисли, че те "не са отишли ​​на изборите, обещавайки на гражданите промяна на Конституцията и подписване на капитулацията".

Ще има и цензура

В групата мерки, които трябва да се предприемат паралелно с промяната на Конституцията, в следващите няколко месеца е изготвянето на закон, който да гарантира отварянето на всички архиви от комунистическия период и да се вземат мерки срещу всякакъв вид реч на омразата. Миналата година правителството потвърди, че подготвя законово решение, което ще бъде "цялостната правна рамка за пълното отваряне на архивите на репресивния апарат на бившите служби за държавна сигурност от комунистическия период, включително полицията, гражданското и военното разузнаване и контраразузнаване“. Засега няма конкретни съобщения кога този закон ще бъде изготвен и влязъл в правителствена и парламентарна процедура. Миналата година правителството заяви пред медиите, че има достатъчно време.

Съгласно протокола правната рамка трябва да създаде ясни възможности за свободен, неограничен и навременен достъп, изучаване, използване, публикуване и защита на съответните документи. България пък заяви, че вече е предоставила и ще предоставя достъп до архивите си от бившия репресивен апарат на службите за държавна сигурност.
В Протокола Правителството също така се задължава да потвърди своето осъждане и извинение за несправедливостите и репресиите, извършени в миналото, пряко или косвено, от югославските комунистически власти срещу гражданите въз основа на тяхното етнополитическо самоопределение, включително и българите.

Във връзка с мерките срещу всякакъв вид реч на омразата, двете страни се ангажираха незабавно да създадат подходяща процедура и конкретни стъпки за предприемане на бързи и ефективни мерки при идентифициране на речта на омразата, включително в статии за обществени сгради и паметници, текстове както в учебниците и учебните програми, така и в публичното пространство. Досега такава процедура не е създадена, като контактни точки са определени само министерствата на външните работи, които информират компетентните институции за подобни случаи. И от двете страни се очаква да предприемат ефективни мерки за предотвратяване на злонамерена пропаганда от страна на институции и агенции и за обезсърчаване на дейностите на частни субекти, насочени към подбуждане към насилие, омраза или други подобни дейности, които биха навредили на македонско-българските отношения.

След промяната на Конституцията и приключването на процеса по започване на преговорите следват нови задачи, като една от тях е правителството да промени съдържанието на учебника по география за 2023 клас до началото на учебната 2024 г. 7 г., поради неоснователни етнически/териториални претенции.

Това, което предизвика много реакции, беше обявяването на цензура в раздела от Протокола за речта на омразата, който гласи, че двете страни ще гарантират, че държавното финансиране на нови книги, документални филми и списания, филми и друга художествена продукция, както и на културни паметници и чествания ще се осъществяват в духа на Договора за приятелство. И всеки, който взема пари от държавата, ще подпише обвързваща декларация за неприемане на всякакви форми на език на омразата. Освен това се предвижда неизпълнението на това задължение да представлява основание за прекратяване на по-нататъшното държавно финансиране.

Това, което Комисията е съгласна, ще бъде гравирано върху паметниците

По отношение на историческите теми двете страни са приели през 2022 г. и 2023 г. да бъдат почетени всички съвместни исторически събития и личности, които вече са съгласувани от Смесената комисия по исторически и образователни въпроси.

Преди промяната на конституцията македонското правителство трябва да подготви и представи предварителен конспект на урок по история за 7 клас на тема „Самуиловата държава“, в съответствие с препоръката на Комисията. След промяната на конституцията двете страни трябва да подготвят проекти на текстове за уроци за събития и лица от общата история, за които Комисията е постигнала съгласие, и тези проекти на текстове ще бъдат приложени към протокола за третото заседание на съвместната междуправителствена комисия. комисия между Македония и България. В бъдеще тези текстове трябва да бъдат включени в съответните учебни програми, учебници и други подходящи учебни материали, но също и написани върху черни дъски, исторически паметници, информационни материали в музеи и други обекти с образователно и културно значение, както и в информационни публични медии. И двете страни са задължени да се придържат към одобрените от Комисията текстове в публични изказвания и изявления по време на съвместни чествания на личности от Истрия.

Комисията обаче беше насърчена да завърши своя преглед на Средновековието в рамките на една година след подписването на този протокол, което би означавало, че крайният срок за препоръката ще бъде юни.

Миналата година комисията проведе шест заседания и прие две препоръки - за съвместно отбелязване на исторически личности от Средновековието и за корекции в част от учебниците. Последната среща завърши без успех поради недоразумения относно представянето на Охридската архиепископия в македонските учебници, а дискусиите ще продължат през февруари, когато е първата среща през 2023 г., за която са предвидени 8 до 10 срещи.