Противоречивият британски журналист и колумнист на New York Times Дейвид Мъри веднъж заяви: „Западът вярва, че мирът е норма, човешко наследство и право, че е човешко право да живееш в мир. Не, не е. Няма такова право, няма такова право в природата. Хубаво е да го има, но може да бъде отнето като всяко друго човешко право. Това е проблемът с езика на правата. Езикът на правата ни учи, че човешките права съществуват като кислород, което не е така. Те съществуват само ако се борят за тях и се поддържат и могат да бъдат поддържани само ако тези, които застрашават тези права, включително вашето основно право на живот, не могат да успеят. В природата няма закон, според който мирът да е норма. Бяхме дълбоко благословени през последните няколко поколения да живеем в свят, в който, поне за демократичните страни, мирът е относителна норма."
И наистина, светът преживява най-бурните години след края на Втората световна война. Във врящия котел, в който основните играчи са САЩ и Китай, ще има още много, за нас простосмъртните, неочаквани събития. Великите сили играят своята мръсна игра на шах и оформят раждането на новия световен ред. Разбира се, тези процеси със сигурност ще продължат още няколко десетилетия и ние, не вярвам до края на живота си да станем свидетели на разплитането на тази велика игра.
Динамиката, с която ще протичат тези процеси, в краткосрочен план, ще зависи от няколко фактора. Преди всичко изхода от изборите в САЩ, след това развитието на руско-украинската война и развитието на конфликта в Близкия изток.
В САЩ поемането на кормилото на Демократическата партия (като кандидат за президент) от Камала Харис – предизвика тектонични смущения в настоящия ход на кампанията. Оттеглянето на Джо Байдън, макар и закъсняло, предизвика сътресение и паника в редиците на екипа на републиканския кандидат, противоречивия Доналд Тръмп. Докато Байдън беше в играта, позицията на Тръмп беше ясна, застаряващият Байдън нямаше шанс да спечели втори път за Белия дом. Сега Харис, заедно със своя кандидат за вицепрезидент Тим ​​Уолс (който на пръв поглед прави впечатление на човек от народа, простодушен, усмихнат, типичен представител на американската средна класа, постигнал всичко в живота на своя чрез реализиране на американската мечта), разбъркаха котките му, принудиха Тръмп да промени тактиката си, направиха кампанията по-мръсна и направиха резултата от изборите несигурен. Как ще продължи кампанията времето ще покаже, но шансовете Америка да получи първата жена президент, която освен това не е бяла, стават все по-големи с всеки изминал ден.
Странни неща се случват на изток. Кой би могъл да предположи, че украинската армия при внезапно настъпление ще навлезе на руска територия и ще контролира няколко населени места в района на Курск за известно време, а руснаците няма да реагират по съответния начин? Голям срам за Русия и диктатора Путин, който вероятно бавно, но сигурно губи контрол над "специалната военна операция", с която окупира част от територията на независима и суверенна държава, която според международното военно право се нарича - военна агресия . Колкото повече украинците държат руска територия, толкова повече ще пада силата на Путин, който само в главата си вижда Руската федерация като велика сила. След разпадането на СССР Русия вече няма това първенство, напротив, вече може да се мери със страните от групата на регионалните сили, като Турция например. И дори тя, да не говорим за великите сили като САЩ и Китай, не биха допуснали някой да влезе и контролира част от нейната територия. Представете си какво би се случило, ако Мексико нападне Съединените щати и вземе част от Тексас или Монголия вземе части от Китай, какъв ще бъде отговорът на тези две суперсили. С други думи, несигурността на източния фронт не само остава, но и се задълбочава.
В Близкия изток обаче боевете ескалират и все повече държави се намесват в конфликта (Иран, Йемен, Ливан). Израел е решен да се справи с Хизбула с всички необходими средства и не обръща внимание на цената (основно измерена в цивилни жертви от двете страни), която трябва да плати, за да постигне тази цел. Във всеки случай е необходима реакция на международната общност, за да се намали поне малко напрежението и да се локализира конфликтът на израелско-палестинска територия, за да се избегне военна намеса на съседите, което би означавало рисковано и неконтролирано разширяване на войната.
Къде в това съзвездие е малката и незначителна Република Северна Македония? Според поведението на тези, които представляват страната, в международен план може да се съди, че правителството на ВМРО-ДПМНЕ е избрало страна, когато става въпрос за изборите в САЩ. Само за няколко месеца премиерът Мицкоски дори имаше две срещи с Ричард Гренел, довереник на Доналд Тръмп, бивш директор на американското разузнаване и претендент за висок пост в новата американска администрация, ако Тръмп спечели изборите през есента. Докато Мицкоски се срещаше с Гренел във Вашингтон, Виктор Орбан имаше среща с Доналд Тръмп. И ако тук се добави и заемът от един милиард долара, който Унгария ще даде на Македония, по-бавно могат да се очертаят контурите на новата македонска външна политика. Тъй като играеше по нотите на официален Брюксел, Македония не е виждала въздух почти 30 години, така че Мицкоски и неговите сътрудници (предимно министърът на външните работи Муцунски) вероятно са решили да подправят малко нашата позиция и да вземат малко по-добър курс насочен към групата партии, към която гравитира Фидес на Орбан, която още през 2021 г. напусна групата на Европейските народни партии и започна да практикува своя собствена автентична дясна политика, която много приличаше на политиката на Тръмп, докато беше в Белия дом, особено отношението към бежанците и политиката, която в този контекст практикува ЕС, която сега си удря главата. Отклоняването на Македония от основния европейски път е рискован, но и смел ход, който със сигурност ще срещне одобрението на естествено крайнодесния електорат на ВМРО. През есента ще видим дали ще бъде допусната първа грешка при сервис или ще бъде спечелен първият мач. Ако Тръмп победи, със сигурност и Орбан, и Мицкоски (след като разбира се ще бъдат направени допълнителни отстъпки от наша страна по отношение на предоставянето на определени бизнеси в страната на компаниите, собственост на Доналд Тръмп, който сега управлява богатството си от луксозния хотелски комплекс Mar-a-Lago във Флорида) ще имат вятър в гърба си в популяризирането на своите политики. Ако, от друга страна, Камала Харис спечели, не бива да се изненадваме, ако американската външна политика клони повече към нашите съседи, с които имаме открити проблеми, отколкото към нас. Разбира се, тук трябва да се хвърли светлина и за ролята на Китай за получаването на унгарския милиард. Всичко това ми прилича на експеримент, в който ние сме мишката. Ще видим дали ще оцелеем или не след есенните избори в САЩ. Времето лети.
И да не забравяме, че от независимостта, но и преди това, от 1941 г., откогато малко или много сами решаваме бъдещето си, Македония винаги е била от правилната страна на историята. Не разполагам с информацията, достъпна за тези, които сега водят нашата външна политика, така че не мога да преценя със сигурност дали посоката, в която сега се движим в международен план, е правилна или не, но мога да кажа само едно нещо, а то е, че правителството на ВМРО-ДПМНЕ, в чиито ръце са всички лостове на външната политика на страната (държавен президент, министър-председател и министър на външните работи), трябва да направи всичко възможно това да остане. Отклонението към други политически пространства извън евроатлантическата общност от държави, БРИКС например, може да бъде пагубно, преди всичко за ВМРО-ДПМНЕ и за Мицкоски, а може би и за цялата страна. Не трябва да падаме до това ниво. Хазартът на международната арена на нациите е игра на всичко или нищо и по правило не е позволен на малките нации, защото от определено „нещо“ историята за една нощ може да ви забрави и да ви направи „нищо“. Фантастичната турска поговорка гласи: "Кадай, кадай, ефенди бей, секи ендек" (полека, полека, ефенди бегу, ето ров).

(Авторът е адвокат)

ЕЗИКЪТ, НА КОЙТО СА НАПИСАНИ, КАКТО И ИЗРАЗЕНИТЕ В КОЛОНИТЕ СТАНОВИЩА, НЕ ВИНАГИ ОТРАЗЯТ РЕДАКЦИОННАТА ПОЛИТИКА НА „СВОБОДНА ПРЕСА“