Националният парк "Галичица", въпреки проблемите, пред които е изправен поради заплахата за статута на Охридския регион като световно природно и културно наследство на ЮНЕСКО, не получава финансова подкрепа от държавата за управление. В момента той се финансира от събиране на входни такси и международни дарения, които не са гарантирани и постоянни и ако тези средства намалеят или спрат, националният парк може да се върне към старите методи на финансиране, т.е. изсичане на дървета, което според всички препоръки не трябва да се прилагат, тъй като националните паркове са природни ресурси, предназначени за екотуризъм.

Законът, който урежда финансирането на НП, е оскъден, така че държавата може законово да се изключи от финансиране, но възниква въпросът дали такова национално богатство трябва да бъде оставено "на мира". Властите казват, че търсят начин да установят нови методи за самофинансиране на националните паркове.

Андон Бояджи, служител на НП Галичица, който е и бивш директор на парка, каза пред МИА, че повече от половината от бюджета на националния парк са пари от германските данъкоплатци и от фонда PONT Преспа-Охрид.

- Един от начините за осигуряване на средства за опазване на природата според Закона за защита на природата също е от държавния бюджет, но в закона това е оставено повече като възможност, отколкото като задължение, посочва Боджаджи.

Относно това как биха се финансирали, ако нямаха дарения, Боджаджи казва, че биха могли да се върнат към стария начин, тоест чрез директно използване на горите за осигуряване на финансови средства, което не е в съответствие с международните стандарти.

- Поради тези причини не искаме да го правим, но ако бъдем принудени, ще трябва да се върнем към този начин на осигуряване на финансови средства, казва Бояджи.

В него се подчертава, че международната практика е опазването на природата да се финансира с обществени средства.

Въпреки това, въпреки финансовите проблеми, пред които е изправен Национален парк Galichica, според казаното от Боджаджи, като се позовава на заплахата от статута на ЮНЕСКО, всички препоръки, произтичащи от мисиите за реактивен мониторинг на ЮНЕСКО през 2017 г. и 2020 г., са изпълнени.

Говорейки за предизвикателствата, пред които са изправени, Боджаджи откроява като най-голям проблем незаконните строежи, за които алармира от години, но за съжаление не се прави почти нищо.

- Не са изпълнени част от задълженията, в които НП "Галичица" трябва да действа съвместно с други институции на държавата. Едно от ключовите неща е урбанизацията, т.е. натискът от урбанизацията и JU непрекъснато се опитва да предоставя информация и данни за всички незаконни строежи, които се случват в момента, защото имаме такива, подчерта Боджаджи.

По отношение на техните задължения по отношение на урбанизацията в този регион, Боджаджи каза, че справянето с урбанизацията и незаконното строителство не е отговорност на парка.

- Но тъй като имаме хора, които непрекъснато присъстват на терен, ние се стараем редовно, непрекъснато да информираме за всички строителни дейности, които се извършват в парка. В същото време ние дори нямаме правомощия да питаме дали е с документи или не. Това е работата на строителния инспектор. Затова уведомяваме, че се извършва строителна дейност и се обръщаме с писмо до строителната инспекция, строителен инспектор да извърши проверка, посочва Бояджи.

Той посочва, че са регистрирани голям брой незаконни строежи и са създадени списъци с подадени искания.

В НП Галичица работят едва 15 души.

В изявление за MIA министърът на околната среда и пространственото планиране Насер Нуредини казва, че не само Галича, но и всички национални паркове, за съжаление, имат същия проблем.

Той похвали ръководството на НП „Галичица“ за самофинансирането, т.е. защото не използват изсичане на дървета за финансиране.

Министърът подчерта, че се прави план за намиране на нови механизми за самофинансиране на националните паркове и се търси начин държавата да осигури средства.

- Няма да правя разлика между националните паркове в страната, всички са ценни и всички трябва да правят същото. Трябва да имаме еднакво отношение към всички, затова се предвижда да намерим възможност да осигурим средства за националните паркове, за да могат те да се самоиздържат и да управляват сами приходите, които имат. Това ще бъде предложение за в бъдеще. Имахме няколко срещи с директорите на няколко национални парка, за да разгледаме възможностите те да се финансират сами и с подкрепата на държавата и това ще се случи в бъдеще. Но всички трябва да сме наясно, че това ще струва, независимо дали от бюджета или от тези, които са посетители на местата, това ще бъде решение на националните паркове и правителството в крайна сметка, казва Нуредини.

Той посочи, че ще се намери модел за финансиране на националните паркове и за устойчив екотуризъм в страната.

- Парите от европроектите трябва да са само плюс, за да се развиват повече, но да не зависят от тези пари, а да имат модел на държавно финансиране и да имат допълнителни ползи от външни донори, посочва Нуредини.

Във връзка с новия закон за опазване на природата, който урежда и финансирането на националните паркове, министърът очаква да изясни как ще се финансират националните паркове. Той уточнява, че след като се договорят с националните паркове за тази част, те ще информират обществеността за решението.

- С новия закон ще стане много ясно как ще се финансират националните паркове, посочва Нуредини.

Финансирането чрез сеч, което по всички стандарти е недопустимо, трябва да бъде изкоренено, смята Нуредини.

– Идеята е да има защитени зони. Не за изсичане на дървета за финансиране на национални паркове, а само заради старост или болест. Идеята е тези части да се използват за екотуризъм, което изисква да имаме дървета, да имаме гори в защитените зони, обяснява министърът на околната среда и устройството на територията.

По отношение на незаконните строежи Нуредини посочва, че с новия закон за узаконяване, който е в парламентарна процедура, ще е необходимо да се получи одобрение от Министерството на околната среда и териториалното устройство за всички строежи в защитени зони като националните паркове, които правят нямат отрицателно въздействие върху околната среда.

Нуредини подчертава, че незаконните строежи са общинско задължение и те като министерство приемат закони, които трябва да се спазват.

НП Галичица е обявен за национален парк от 1958 г. Този парк включва части от планинския масив Галичица, с крайбрежните райони на Охридското и Преспанското езера. Площта, която заема е 22.750 XNUMX хектара.