Подушването на телесните миризми на други хора може да бъде полезно при терапия на социална тревожност, според шведски изследователи, които са започнали тестове с доброволци.

Учените са използвали пот от подмишниците в експериментите.

Проучване казва, че социалната тревожност може да бъде намалена с помощта на човешки „химио-сигнали“.

Те смятат, че миризмата активира мозъчни пътища, свързани с емоцията, което води до успокояващ ефект - но е твърде рано да се каже дали са прави.

Някои от първите открития ще бъдат представени на медицинска конференция в Париж.

Защо и как миришем?

Бебетата се раждат със силно обоняние, особено на майката и нейното мляко.

Обонянието ни помага да открием опасност – от храна до дим.

Помага ни да общуваме с околната среда, но и помежду си.

Ястията са по-вкусни и навяват силни спомени.

Ароматът се долавя от рецептори в горната част на носа.

След това сигналите се изпращат директно до определена част от мозъка, свързана със спомени и емоции.

Шведско изследване предполага, че миризмата на човешкото тяло може да предаде емоционалното ни състояние – дали сме щастливи или разстроени, и дори да предизвика подобни реакции у другите, които я помирисват.

Учените помолиха доброволци да дарят пот от подмишниците си, когато гледат страшен или щастлив филм.

Четиридесет и осем жени със социална тревожност се съгласиха да подушат някои от тези проби, докато получават по-конвенционална терапия, наречена внимателност.

Това означава, че хората се насърчават да се съсредоточат върху настоящето, вместо да повтарят негативни мисли.

Някои от жените получиха истинска миризма на тялото, за да подушат, докато други, контролната група, помирисаха чист въздух.

Тези, които са били изложени на пот, изглежда са се справили по-добре с терапията.

„Потта, произведена, докато някой е бил щастлив, има същия ефект като някой, който е бил уплашен от филм – може би има нещо в човешките химиосигнали в потта, което изобщо влияе на отговора на лечението.“

„Може би излагането на нещо друго има подобен ефект, но трябва да го потвърдим.“ Това е, което ще тестваме в следващото проучване с подобен дизайн, но където включихме и потта на хората, гледащи емоционално неутрални документални филми“, обясни Елиза Виня от Института Каролинска в Стокхолм и водещ изследовател на проекта.