Реформистите в духовенството на Иран тихо започнаха дебат дали да подкрепят проект за "две държави" за разрешаване на палестинския въпрос, което на практика ще позволи на Техеран да признае, че Израел съществува.

Още от революцията през 1979 г. иранските власти, начело с върховния лидер аятолах Рухола Хомейни, не признават създаването на Израел през 1948 г. Духовенството и държавните служители в Техеран упорито пропагандираха „Смърт на ционизма“, от който Организацията за освобождение на Палестина се отказа след мирните споразумения от Осло.

Бившият президент Мохамад Хатами заедно с външния министър Камал Харази веднъж предложиха провеждането на референдум за проекта за „една държава“, в който да гласуват само „потомците на жителите на Палестина преди ционисткото нашествие“ и палестинските бежанци.

Но след израелските войни срещу Хамас в Газа и срещу Хизбула в Ливан, започна сблъсък с ракети с голям обсег на действие с Иран, който Техеран няма капацитет да продължи. На 21 октомври група реформаторски ориентирани преподаватели от духовна семинария публикуваха документ, който призовава за „завръщане на ционисткия режим в законните му граници пред лицето на агресията от 1967 г. и едновременното създаване на независима палестинска държава“.

Реакцията на това радикално предложение бяха протести в Ком след петъчната молитва. Проправителственият вестник "Кайхан" оцени сбирката като "пропагандната машина на врага", а документа определи като "отвратителен и срамен". Към критиките се присъединиха и най-висшите съдии, които прецениха, че са необходими извинение и корекция, за да се предотврати закриването на семинара. Прореформаторските вестници пък отразиха информацията "съчувствено".

В опит да изяснят позицията си реформаторските духовници отбелязаха, че "разбират ужасните престъпления на ционистката държава" и не признават Израел, но също така, че вярват, че създаването на независима държава за палестинците би довело до край до кръвопролитието.

Историкът Араш Азизи коментира, че докато войните се водят в Газа и Ливан, както и ракетният огън между Израел и Иран, едва ли има място за подобен идеологически дебат.

– Това е дебат между онези, които искат Иран да бъде инкубатор на революционен ислямистки антиционизъм, и онези, които подкрепят прагматична външна политика за защита на националните интереси. Иран преминава през преход. Върховният лидер е на 85 години. Властта се предава на нови поколения. Иран не може да продължава с тези общи кризи. Стратегията на Хомейни „нито война, нито мир” нямаше ефект – оценява Азизи.

Историкът отбелязва, че Иран няма капацитет да повлияе на споразумение, постигнато от Израел и палестинците. Той припомня, че бившият ръководител на иранската дипломация Мохамад Джавад Зариф наскоро заяви, че „иранците са уморени от правителство, което се опитва да бъде повече за палестинците, отколкото за самите палестинци“.