Дали не-хартия, изпратена от словенския премиер Янез Янша до председателя на Европейския съвет Шарл Мишел, остава неизвестна. Изявленията за известния документ са противоречиви, самият Янша отрича да е пропагандирал промяната на границите на Балканите, но не казва изрично дали не-хартията съществува или не.

Джанша дипломатично отговаря, че подкрепя напредъка на Северна Македония към Европейския съюз в рамките на съществуващите граници и добавя, че няма официално или неофициално предложение за подобно нещо. Противоречия идват и от самия Европейски съвет, след като първоначално потвърдиха на някои медии, че такъв документ е изпратен на Мишел, след това се размислиха и заявиха, че нехартийният документ не съществува.

Но реакциите на много словенски евродепутати като Таня Фажон все още показват, че там, където има дим, има и огън. Просто е невъзможно да си представим, че цялата история е измислена без никакво потвърждение. Очевидно е, че Янша е изпратил документ на Мишел миналата година и след това двамата стигнаха до заключението, че съобщенията в това писание ще предизвикат тектонически шокове на Балканите и извън него.

А именно предложенията за "мирно" решение за разпадането на Югославия, което трябва да бъде направено чрез териториални разделения по етнически признак в Босна и Херцеговина, Черна гора и Северна Македония, са анахронично и проблематично понятие на няколко основания. Като се има предвид, че никой не е виждал публично известния неофициален документ, той цитира и предложението на Янша за завръщането на Груевски в Македония, което показва неразривната връзка между словенската и македонската десница, или в случая синергията на двама осъдени престъпници, които защитават своите позиция чрез разпространение на национализъм и шовинизъм. Но нека оставим Груевски и да видим какво е спорното в предложението за разделяне на териториите на Балканите с цел разрешаване на съществуващите етнически или религиозни конфликти.

Идеята може понякога да звучи примамливо за относително разумни хора, но все пак е предложение, което в никакъв случай не би донесло мир, а само безкрайна война. Какво е етническото разделение на територии, които са толкова етнически смесени, за да убедят населението в някакъв етнически обмен в разгара на мирното време през 21 век на европейския континент.

Защо някой би приел да напуска дома си, където е израснал, инвестирал и прекарал най-интимните и емоционални моменти в живота само с някаква мъглява висша цел. Ясно е, че подобен опит ще се превърне в поредната кървава война, която ще завърши по същия начин като всички граждански войни, на зелената маса, с трудни компромиси и човешки загуби, които никога няма да се върнат.

Второто измерение на подобно предложение на Янша е, че то противоречи на цялата стратегия на международната общност за управление на кризи в бивша Югославия. Предложението за решаване на косовския въпрос чрез размяна на територии, което също дойде от дясното съзвездие Тръмп, Тачи, Вучич, беше отхвърлено в региона и от Европейския съюз.

САЩ и ЕС са ясни, когато става въпрос за Босна и Херцеговина, бъдещето на страната се проследява чрез Дейтънското споразумение и това не трябва да се променя. Черна гора и Македония отново станаха членове на НАТО, така че предложението на Джанза всъщност е опит за разпускане на две членки на НАТО и създаване на безпрецедентна криза в южното крило на алианса.

За този сегмент също са интересни отношенията Янша, Груевски, Орбан, които очевидно продължават и Християн Мицкоски, който непрекъснато създава планове, които причиняват нестабилност в НАТО, и ние знаем кой има полза от такава политика. Когато видим всички аргументи, става много по-ясно защо мъглявият нехартия сега е скрит от европейската дипломация, защото е срам за държава-членка на Европейския съюз и НАТО като Словения, но е и срам за синдикатът, получил такъв документ.

Предложението на Янша е просто поредното доказателство за разрушителното действие на политическата десница на Балканите. От Слободан Милошевич, който просто не беше левичар, до победите на всички десни партии в бившите югославски държави, които всъщност поставиха началото на кървавите войни, от които дори днес не можем да се възстановим.

Десните имат проблем с вкоренените психически предразсъдъци спрямо онези, които са различни от етнически-религиозния си мироглед, така че десницата винаги иска хирургически разрези и разделения и дори не иска да се опитва да формира държави на гражданска основа като САЩ, които в момента е най-успешната държава в света.

Подобен пример имаше в страната, така че след победата на ВМРО - ДПМНЕ през 1998 г. излезе известното предложение на академик Ристовски да се раздели Македония и да се постави граница на Групчин. Нетолерантността на правото към другите, национализмът, заблудите и митовете за своя народ по принцип винаги причиняват конфликти. Историята е безпогрешно доказателство за това и изглежда, че всяка държава, в която е агресивната десница на власт, винаги е на ръба на някакъв вътрешен или външен конфликт.