Нокдаун на шовинистичната политика на София спрямо Македония

Сашо Орданоски
Сашо Орданоски / Снимка: "Свободна преса", Драган Митрески

Ако българите бяха по-умни, щяха да стигнат до по-добри изводи за собственото си поведение, като следят по-внимателно какво се случва в Сърбия, защото истинското им разочарование от Македония минава основно през Белград, преди да се прехвърли в Скопие. Но те не бяха и не са.

Не съм сигурен, че нашите приятели в България разбират какво им се е случило през последните десет дни с (привидно) светкавичното признаване на автокефалията на МПЦ-ОА и какво тепърва ще им се случи...

Историческото решение е на Сръбската православна църква. Благодарността и заслугата с право са на сръбския патриарх Порфирий и новия прогресивен мироглед, който той с идването си начело на СПЦ приложи към този ненужен междуцърковен спор.

Но не е нужно човек да бъде много умен, за да осъзнае, че цялата деликатна и дълго координирана светско-църковна „операция“ между Константинопол, Белград и Скопие очевидно се провежда в рамките на задълбочени геополитически усилия за завършване на американската политика към укрепване на националната и държавния суверенитет на Македония, един проект, започнат отдавна и търпеливо реализиран през всичките тези години след разпадането на СФРЮ, именно за завършване на западната стратегия към Балканите за фазата на "пренареждане" на световния ред, която беше безразсъдно провокирана от руснаците с остра и трагична агресия към Украйна. Оцеляването на суверенната и либерално-демократична република (Северна) Македония преди три десетилетия беше обявено и непрекъснато повтаряно за "национален интерес на Съединените щати".

Който не разбира - и у нас, и в чужбина - какво означава да се грижиш за прилагането на американския "национален интерес" в съвременните, все още "валидни" международни отношения (дори и в сферата на междурелигиозните глобални отношения), носи отговорност за техните действия, в крайна сметка, във Вашингтон. Попитайте Груевски и Миялков как изглежда обобщението на това преживяване. И, да, писах преди много време, че подобна американска политика няма ефективността и сложността на „кафемелачка”; истинската асоциация е по-скоро като "машина за трошене на камъни". Ефектът обаче е фин пясък за "свързващ разтвор" между блоковете.

В този американски балкански проект Съединените щати осигуряват „твърдия“ компонент на убеждаване и систематичен, макар и бавен натиск върху несериозността на различни участници, а Европейският съюз участва в най-добрия случай с от време на време стъпка по стъпка политически и по-големи икономическа подкрепа, запазвайки трайното си нежелание да интегрира Балканите в своите редици. Всъщност историческите, социалните и географските съображения на ЕС са много по-сложни от тези на американците, когато става въпрос за Балканите. Няма бързане с този подход, но без упорита и, когато е необходимо, решителна намеса на САЩ, Европа отдавна би била по-разделена и нестабилна, отколкото е днес. Спирачките и усложненията по този път се дължат до голяма степен на французите с тяхната очарователна, имперска, фалирала европейска политика. Поне Македония се чувства така добре на собствен гръб.

Но да се върнем в началото, какво означава това за нашите приятели в България?

Бавно, но сигурно, когато става дума за Балканите, София поема прословутия примат от Белград – което е друга, но динамично променлива и, като по чудо, възможна положителна история, за която става дума – за да усложни балканската интеграция. Затънали в своите националистически, понякога шовинистични, проруски вътрешнополитически конвулсии, българите пропускат важна историческа възможност окончателно да се утвърдят като градивен фактор на Балканите в рамките на американските „национални интереси“. С "проекта Петков" им се даде възможност цивилизовано и със "спасено лице" да нормализират отношенията с Македония и лично да отключат по-нататъшната регионална евроинтеграция. Вместо да видят и оценят добре „по-широката картина“, те глупаво, с тежестта на интелигентността на Каракачанов, първо елиминират Заев (и Димитров) от македонската политика, а след това избраха да празнуват Ванчо Михайлов в Битоля. И най-вероятно, тъй като "залитнаха" в ъгъла, бяха поставени в ситуация да повторят евро-ветото за Македония през юни.

Веднага последва „поздравлението” с епохалния край на статута на МПЦ-ОА, което със сигурност е далеч по-важно постижение за македонския национален и държавен, религиозен и политически идеал, отколкото евентуалното пропускане на друг предвиден краен срок за еврото. -Македонско деблокиране. Ние, за съжаление, в обозримо бъдеще ще останем извън ЕС; те, за неопределено време, оставаха с „пръста в устата“. И то след като за първи път станахме членове на НАТО, за да не му хрумнат още по-глупави идеи.

Доброооо... Македония е принудена да търси своята регионална и по-широка перспектива през коридора север-юг, с Гърция и Сърбия, и да укрепва отношенията на запад, с Албания и на северозапад с Косово; и отново, по настояване на България, да „задържи” източните си перспективи. Някой в ​​София може ли рационално да обясни как това е в интерес на България?

Така защитата на "националния интерес" на САЩ, а дори и на Западна Европа, на юг от Балканите и формално се измества на изток, към България. Как мислите, че изчислението запад-изток – думата не е случайна – ще се осъществи през следващите месеци и години? Освен това сега вътрешнополитическата стабилност на Македония (което е послание към македонските вътрешни политици) ще се превърне във важен фактор за източния „театър” на това изчисление. „Машината за трошене на камъни“ вече е включена и, както стоят нещата, постепенно ще започнем да произвеждаме „пясък“ в България, тъй като това е твърде важна страна от източното крило на НАТО, за да може да се изправи – без бой – да отдават се на антизападноруските машинации.

Този опит да се анализира настоящата геополитическа динамика на Югобалканите е груб и прост, но ако българите бяха по-умни, щяха да стигнат до по-добри изводи за собственото си поведение, като следят по-отблизо какво се случва в Сърбия, защото истинското им разочарование от Македония минава основно през Белград, преди да се разлее в Скопие. Но те не бяха и не са. И проблемите на Вуи. са много по-големи от тези, които произвежда София с нейната набързо официално обновена великобългарска политика спрямо Македония. Сега единствената им надежда е, че Вуи, като такъв, няма да успее в прозападната модернизация на Сърбия, защото със сигурност му е обяснено подробно къде ще духа "вятърът" през следващите години на Балканите.

Българите просто получиха религиозно-политически нокдаун за грешната си политика спрямо Македония. В ход е броенето до десет, нещата стоят на треперещи крака.

Видео на деня