Като следствие от изменението на климата, през последните години с право се появи необходимостта от инвестиране в зелена икономика и инвестиране във възобновяеми енергийни източници. В тази посока Зеленият нов курс призовава правителствата да намалят драстично емисиите на парникови газове, да създадат високоплатени работни места, да осигурят чист въздух, чиста вода и здравословна храна, които са основни човешки права, и да сложат край на всички форми на злоупотреби.

Всичко това звучи примамливо, но този преход би бил невъзможен без осигуряване на сериозни допълнителни количества метали и минерали. Само за илюстрация, електрическите превозни средства ще изискват пет пъти повече минерали и метали, отколкото се използват в бензиновите/дизеловите автомобили; тогава една вятърна мелница съдържа осем пъти повече метали, отколкото газова електроцентрала със същия капацитет; докато производителността на батериите зависи от наличието на различни метали и т.н.

В момента около 20% от световната икономика използва електричество; останалата част се доставя от изкопаеми горива. Международната агенция за възобновяема енергия (IRENA) прогнозира, че до 2050 г. енергийните нужди трябва да бъдат задоволени с 20% до 50-80% от възобновяеми енергийни източници. На практика това означава, че през следващите две десетилетия всички автомобили, къщи и предприятия трябва да използват електричество, което идва от възобновяеми източници, вместо да изгарят изкопаеми горива. Според IRENA търсенето на мед за батерии за електрически превозни средства се очаква да се удвои главно поради използването й в електрически двигатели, окабеляване и инфраструктура за зареждане, търсенето на графит се очаква да се увеличи с 10 пъти, на литий с 9 пъти, на кобалт с 3 пъти, на манган 3 пъти до 2030 г
В тази посока може да се заключи, че минералите и металите са критични компоненти за постигане на зелена устойчива икономика. Според доклади на Световната банка, стремежът към производство на „зелена“ енергия (вятърна, слънчева и геотермална) и подходящи решения за съхранение може да доведе до търсене на 3 милиарда тона минерали и метали, т.е. 500% увеличение на производството на критични минерали и метали до 2050 г.

Тази нужда от осигуряване на критични минерали и метали може да бъде осигурена само частично чрез вторични източници, тоест чрез рециклиране, което сериозно налага необходимостта и значението на минните съоръжения за този преход към зелена устойчива икономика. Някои от тези метали могат да бъдат заменени с алтернативни технологични решения, за да се сведе до минимум зависимостта, но това е трудно да се направи за кратък период от време. Въпреки това основните метали като литий, никел, кобалт, манган, графит в по-голямата си част могат да бъдат осигурени само чрез добив.

Въпреки това, минната индустрия трябва да насърчава и прилага устойчив добив и обработка на минерали и метали, за да бъде включена в зелената икономика, като същевременно минимизира въздействието върху околната среда и въглеродните емисии по веригата на доставки. Напредъкът на минната професия се изразява и чрез прилагането на стандарта IRMA за отговорно копаене, установен чрез процес на обществено ангажиране на над 100 различни лица и организации, включително минни фирми, неправителствени организации, съюзи и общности. Стандартът определя приемливи практики за това какво трябва да включва отговорното копаене и с този стандарт мините могат да демонстрират своя ангажимент за отговорно извличане на ресурси.

В заключение може да се каже, че минното дело е ключово звено в процеса на трансформация към зелена устойчива икономика. Неслучайно големи автомобилни групи като Ford, Chrysler, Volkswagen стратегически се обвързват с минни компании с високи стандарти за устойчив добив, за да осигурят необходимите ресурси за тяхното производство. Такъв пример трябва да бъде последван и вместо безразборно налагане на антиминьорска кампания, цялата общественост трябва да бъде положително ангажирана в използването на потенциала за възможно най-бърза трансформация в зелена устойчива икономика.

Според наличните геоложки изследвания страната ни има сериозен потенциал да поеме активна роля в този процес на бърза трансформация. Едно такова медно находище е потвърдено в околностите на Иловица и Щука, където е проектирана бъдеща медна мина в съответствие с най-добрите международни практики и технологии, включително най-високите стандарти за опазване на околната среда.
С развитието на проекта Иловица-Щука, в допълнение към факта, че ще бъде осигурена мед, ефектите върху националната икономика ще бъдат по-значими от икономическа гледна точка. С този проект се предвижда веднага да се осигурят преки чуждестранни инвестиции от 340 млн. евро, да се разкрият общо 3200 нови работни места, износ за около 200 млн. евро годишно, като годишно в държавния бюджет ще се внасят по 24 млн. евро.
Следователно, в разгара на тази сериозна икономическа и енергийна криза, от една страна, и необходимостта от бърза трансформация в зелена устойчива икономика, от друга страна, е необходимо да се заложи положителен подход към минното дело като ключов промишлен клон и с участието на всички заинтересовани страни да се подходи към ефективното изпълнение на вече налични проекти като проекта Иловица-Щука.

Митко Лиговски, главен геолог в Euromax Resources

Търговски PR текст