Неманя Стоянович, македонец по майка, и съпругата му Александра заменят живота си в Нови Сад, където са родени и израснали, с живот в провинцията. Те работят за световни компании като разработчици, живеят в село Чуруг, на 30 километра от Нови Сад, и отглеждат органични храни. Междувременно стават родители и се ражда Вид. За "Слободен печат" те разказват своята история, как са заменили живота в Канада с преместване в провинцията и защо са решили да заменят суетата на града с тишината и спокойствието на околностите на Нови Сад.

- С Неманя сме заедно от студентските години. И двамата сме на 30 години и работим за световни компании от вкъщи. Неманя работи за компанията "Klarway", която има офиси по целия свят. Занимавам се с дигитален интернет маркетинг и имам собствена фирма – казва Сашка, както я наричат ​​близките. Клиенти на Александра са световноизвестни фирми от Лос Анджелис, архитектурни бюра, работи и за фестивала "Екзит" в Нови Сад като консултант. Отскоро работи за две международни компании, които произвеждат машини за естетична медицина.

На въпрос откъде идва идеята да се преместят на село в Нови Сад и как са решили да заменят градския живот със селски, Сашка казва, че за известно време са искали да се преместят от Сърбия.

- Идеята дойде от коронакризата. Преди избухването на ковид искахме да се преместим в Канада. Подготвихме документи, всичко необходимо, събрахме пари, но започна пандемията и спря. След короната забелязахме, че чуждестранните компании, за които работихме, не са отворени за нови служители и не издават имиграционни визи за нас. Сигурно са разбрали, че можем да им работим от вкъщи и не е нужно да ни водят там – казва Сашка.

Така решили да гледат ваканционни жилища, защото по време на ковид кризата изкараха почти година и половина в двустаен апартамент, Неманя работеше от кухнята, Александра от хола и това не ги устройваше изобщо.

- Никъде не сме ходили, никой не е искал контакти. Единственото ни излизане беше във Футог, място в околностите на Нови Сад при бабата на Неманя. Стягахме багажа и ходехме там през цялото време, работехме буквално навън, нямахме нужда от затворено пространство. Понякога оставахме и по цяла седмица – разказва Сашка.

И така започна търсенето на ваканционния им дом. Видяха летни къщи край Тиса, защото природата е красива и поддържана. Но вместо лятна къща те купиха 100-годишна къща.

- Идеята за къща се роди от търсенето на лятна къща. Купихме къща в Чуруг. Изборът падна на това село заради добрата връзка с Нови Сад. Чуруг беше достатъчно далече от Нови Сад, за да не са много високи цените на имотите, но достатъчно близо, за да се стигне до града за половин час – казва Сашка.

Тя обяснява, че са в къщата от 2 години. Къщата е построена през 1937г. Ремонтираха го изцяло, изкъртиха стени, смениха дограма.

– Остана само скелетът на къщата. Сменихме покрив, дограма, разпределение. Новият начин на живот ни устройва. Не пътувам всеки ден по работа и имаме спокойствие. Засега работата от вкъщи ни е страхотна. Работя, когато искам през деня, можем да си почиваме, когато си поискаме и ми е удобно да работя за себе си – казва Сашка. Тaa обяснява, че човек трябва да има дисциплина и самоконтрол, за да прави всичко както трябва.

- Продължаваме да идваме в Нови Сад през цялото време. Цялото ни семейство е там. Вече имам 10 години опит, работил съм в много компании и най-накрая дойде време да работя за себе си, да организирам сам работния ден. Неманя има някакво работно време, трябва да е на разположение от 10 сутринта до 5 следобед, но лесно можете да се договорите с колегите. Ако имаме друга работа, сме гъвкави, разбираме се с екипа и можем да работим допълнително – казва Сашка.

Относно заплатите казва, че печели достатъчно, за да живее. Имат много по-високи заплати от сръбския стандарт. Неманя печели много повече.

Сега работим колкото можем, имаме и дете и отговорностите са разпределени – казва Сашка.

Лично той смята, че нямат време за земеделие, но Неманя не мисли така. Има овощна градина и всички земеделски начинания са негови.

-Ако се чудех, нямаше да имаме нищо от това, моята любов са животните, една котка и три кучета и това не е проблем за мен, мисля, че трябва да вземем повече. Следващата стъпка е бизнес от това, планираме да отворим хотел за кучета и котки, пансион. Аз съм активен член на дружество за защита на животните в Нови Сад и аз, заедно с трима или четирима доброволци, организираме стерилизация на улични животни с помощта на града. За нас би било добре да не плащаме настаняването на животно в пансион в града, а да го настаним безплатно при нас – казва Сашка.

Неманя отглежда гъски, кокошки, отглежда органични храни. Сашка обяснява, че ако имаше време, сам би отгледал всичко, което ядат.

- Сам си отглежда храната, сади плодове и си прави домашен сок, отглежда био зеленчуци и твърди, че има време за това, аз лично не съм съгласна - казва Сашка.

Преместването от Сърбия засега е отложено, но не е изключено.

- Бих се изнесъл от Сърбия, ако имам възможност. И съпругът ми, и аз винаги искаме повече, мисля, че изгонването просто е спряно сега. Ако се появи възможност, винаги сме за по-добър живот. Много ме притеснява, че в държавата е безпорядък, плащаш данък и не знаеш къде отиват парите. В Европа и света не е така. Пътуваме много и частно, и служебно и навсякъде има опашка – разказва Сашка.

Оставихме ги в тишината и спокойствието на Чуруг, с бебето, което е едва на петнадесет дни, за да напишат своята селска история и да работят за успешни световни компании.