Играейки игри на наративи, новото правителство чрез министъра на външните работи декларира, че страната иска напредък в европейската интеграция и в същото време подчертава общия ангажимент към европейската цел с президента и министър-председателя. Същият оптимизъм за новата 2025 г. беше изразен и на срещата му с посланиците на страните членки на ЕС, акредитирани в Скопие. Подобен оптимизъм няма основа в нищо реално, освен в себе си. На встъпването в длъжност на новия американски президент нашата делегация, по-голяма и по-разнообразна от обявеното, ще търси подкрепата на новата администрация за реализиране на тази наша цел. Ако преди изборите тогавашната опозиция не пожела да разкрие плана за преразглеждане на "френското предложение" на висшия американски дипломат О'Брайън, на 20 февруари ще трябва.

И сега се чудя: когато страната ни не успя да намери общ език с Америка по времето на администрацията на Байдън, която се гордееше с многостранността и ангажимента си към евроатлантическия съюз, как смята да постигне това с администрация, която , със своята "транзакционна" дипломация, заплашва да разкъса Европа? Моментът на подкрепа беше пропуснат тогава, във времето на мотото "един за всички, всички за един". Сега идва времето на мотото "всеки за себе си". Ако е вярно, че интересите, а не симпатиите обуславят действията на държавите и ние поставяме Америка в позиция на избор, в каква посока мислите, че е американският интерес - към Македония или към България?

Така че новото правителство ще трябва да отвори картите и да разкрие плана, за да знае Америка каква подкрепа търси, когато тяхното ("френско предложение") не бъде прието от македонските политици. Какво търсим и какъв е планът разбираме от интервюто на новия министър на външните работи Муцунски за "Телма". Доколкото чух, планът бил старият - "отложен". В същото време казваме на ЕС: Ако имате друга идея, която ще предложи предвидимост, ние сме готови да обсъдим, да анализираме, след това да се консултираме с експертната общност, да направим по-широк кръг, като общество, да включим опозицията. , да се включи и неправителственият сектор . Нека не допуснем тази грешка, която беше допусната в миналото, без да бъдат ангажирани всички заинтересовани страни в държавата. Да видим дали ни е приемливо като общество да се движим така... Има ги и малцинствата в България. Е, така горе-долу звучи нашият план от устата на новия външен министър.

Така че, освен „широк дебат в обществото“, новата външна политика изисква предсказуемост от страна на ЕС: гаранции, че няма да бъдем отново блокирани в евроинтеграционния процес, както бяхме блокирани от Гърция 25 години и от България в миналото. 5 години. Или общо 30 години стоене! Има ли смисъл да продължаваме да протакаме, чудя се. Всички ни казват, че в международните отношения няма такива гаранции, но ние все търсим нещо, което го няма. Да си блокиран като държава 30 години и дори да не си научиш първия урок – че съюзите се създават, за да защитават интересите на своите членове, а не да удовлетворяват исканията на кандидатите, е просто невероятно. Съгласни сме само когато фактите са в наша полза, друго не приемаме.

Но има и нещо друго. Да се ​​манипулира незнанието на обществото (включително на журналистите), че предишната изпълнителна власт е нарушила демократичните правила, когато е сключила договора с България и е приела „френското предложение” без подкрепата на опозицията, е измама. Във всички демократични държави изпълнителната власт, както вече писах, сключва международни договори, които в последствие се одобряват (ратифицират) или не се одобряват от парламента. СДСМ и ДСИ действаха според убежденията си коя е най-добрата външна политика за страната. Опозицията на гласуване в парламента не го прие, а след това на изборите гражданите подкрепиха новата политика и тук дебатът спира. Без предателства, без глупости. Всъщност няма да има грешка, ако ВМРО-ДПМНЕ реши проблема с ЕС и решението, без да се консултира с него, го постави пред опозицията за одобрение в парламента. Всъщност това е, което се очаква от едно правителство – да предлага политики и да води.

(Авторът е професор и първи министър на външните работи)

ЕЗИКЪТ, НА КОЙТО СА НАПИСАНИ, КАКТО И ИЗРАЗЕНИТЕ В КОЛОНИТЕ СТАНОВИЩА, НЕ ВИНАГИ ОТРАЗЯТ РЕДАКЦИОННАТА ПОЛИТИКА НА „СВОБОДНА ПРЕСА“