Атомните електроцентрали и войната в Украйна – какво казва международното право

Запорожие, най-голямата атомна електроцентрала в Европа, може да бъде обект на руски или украински атаки. Според Женевската конвенция при определени обстоятелства не е забранено да се атакуват ядрени съоръжения. Основната цел е защитата на цивилното население.

През март руската армия окупира Запорожката атомна електроцентрала в Южна Украйна, а от края на юли тя непрекъснато е обстрелвана. Киев и Москва взаимно се обвиняват за атаките. Това предизвика опасения за ядрена катастрофа в най-голямата атомна електроцентрала в Европа. Миналата седмица Съветът за сигурност на ООН проведе извънредно заседание за ситуацията в Запорожие, без да се доближи до решение.

Не за първи път в тази война се повдига въпросът за ядрената безопасност. Става въпрос не само за евентуално използване на ядрени оръжия – руският президент Владимир Путин открито изрази тази идея – но и за атомните електроцентрали като военни цели.

Невероятно точни правила

Какво казва международното право по въпроса? Женевската конвенция от 1949 г. и нейните по-късни допълнителни протоколи регулират провеждането на въоръжени конфликти и имат за цел да ограничат последиците от тях. Член 56 от 1-ви допълнителен протокол от 1977 г. говори за "Защита на съоръжения и обекти, съдържащи опасни сили". Освен язовирите и насипите се набляга и на атомните централи.

Тъй като Руската федерация и Украйна са договарящи страни и не са изразили никакви резерви по отношение на 1-вия допълнителен протокол, правилата се прилагат и за двете страни.

И тези правила са удивително подробни. Според тях атомните електроцентрали, както е посочено в параграф 1, по принцип не трябва да бъдат атакувани „дори (...) ако представляват военни цели, ако такава атака може да освободи опасни сили и по този начин да причини сериозни жертви сред цивилното население ". Това несъмнено се отнася до радиацията.

Както е посочено в Женевската конвенция, това е един от принципите на международното хуманитарно право: разграничение между военни и граждански цели. Само военни цели могат да бъдат атакувани и само при определени условия. Цивилното население трябва да бъде защитено във всеки случай.

Атомните електроцентрали като "подкрепа за военни операции"

Пасажът обаче показва също, че атомните електроцентрали не винаги са табу, а само „ако подобна атака може да освободи опасни сили и по този начин да причини сериозни жертви сред цивилното население“. Това означава, че ако не се очакват сериозни цивилни жертви от потенциална атака, такава атака може да бъде разрешена при определени обстоятелства.

Параграф 2 урежда при какви обстоятелства може да се работи, а именно когато електроцентралите „осигуряват електричество за редовната, значителна и незабавна поддръжка на военните операции и когато такава атака е единственото практическо средство за прекъсване на тази подкрепа“.

Първата точка, разбира се, е въпрос на тълкуване. Във военно време почти всяка атомна електроцентрала би осигурила енергия както за цивилни потребители, така и за военни операции. Разделението едва ли е възможно. Но осигурява ли „значителна“ подкрепа за военни действия? По този начин оценката дали заводът е законна военна цел или не е въпрос на преценка на оценителя.

Основна цел – защита на цивилното население

Също така е трудно да се докаже, че една атака "е практически единственото средство" за прекратяване на подкрепата за войната. Във всеки случай потенциалният агресор трябва първо да претегли нещата и да спазва принципа на пропорционалност: военните ползи по-големи ли са от рисковете? Какви последствия биха имали действията ми върху цивилното население? А няма ли по-малко сериозни начини да се направи електроцентралата неизползваема? Например разрушаване на далекопроводи, за да не може централата да доставя ток, но и за да няма радиация. Прекъсването на тока обаче може да има сериозни последици за населението, особено през зимата.

Но дори когато обстоятелствата оправдават нападението, параграф 3 от Допълнителния протокол гласи, че "цивилното население (...) ще продължи да има право на цялата (...) защита, предоставена от международното право". Нападателят ще трябва да направи всичко възможно, за да защити цивилните от радиация, например като евакуира околните райони.

Армията може да бъде разположена в атомната централа - като защита

Параграф 5 също е от значение за конфликта около Запорожката електроцентрала: „Страните, участващи в конфликта, се стремят да не поставят никакви военни цели в близост до централите или обектите, посочени в параграф 1“.

Украйна обвинява Русия във военно нападение върху електроцентралата, използвайки я ефективно като защитен щит, за да избегне украинския обстрел. Местният руски окупационен служител Владимир Рогов обаче обвини, че е имало тежък украински обстрел от американски гаубици близо до електроцентралата и в жилищни райони.

Когато става въпрос за забраната за поставяне на военни цели в близост до атомна електроцентрала, се казва още, че: „Разрешени са и не могат да бъдат атакувани обекти, които са създадени само с цел защита на защитени съоръжения или обекти от нападение“. Русия без съмнение ще представи своята армия в електроцентралата като чисто отбранителна.

Заключение: Държавите, които са подписали Женевската конвенция и допълнителните протоколи към нея – включително Русия и Украйна – са си поставили големи пречки пред нападенията срещу атомни електроцентрали. Те обаче не ги изключват напълно, дори ако обстоятелствата на евентуално допустимо нападение са определени много тясно.

Практическите последици от член 56 от 1-вия допълнителен протокол към Женевската конвенция обаче са ограничени. Защото обикновено остава въпрос на тълкуване дали тези обстоятелства са налице в конкретния случай или не. Освен това Русия има постоянно място в Съвета за сигурност на ООН с право на вето и би могла да предотврати евентуални санкции на ООН за нарушаване на международното право.

(Дойче веле)