
Вместо "тетовец" бобът от Мадагаскар се вари в македонски манджи
Фасулът, който пътува около 7.300 километра от африканския остров Мадагаскар до Македония, може да се намери на вътрешните пазари на цена от 115 денара за килограм, което е три пъти по-евтино от цената на домашния, автохтонен "тетовец". Общото производство на македонски фасул през 2023 г. намалява с 15 на сто спрямо 2022 г.
Фасулът, който пътува около 7.300 километра от африканския остров Мадагаскар до Македония, може да се намери на вътрешните пазари на цена от 115 денара за килограм, което е три пъти по-евтино от цената на домашния, автохтонен "тетовец". Гражданите са объркани от факта, че години наред внасяме плодове и зеленчуци, които можем да отглеждаме във всеки двор и на всяка крачка, от най-далечните страни и вярвате или не, с всички митнически и транспортни разходи - по-евтино от домашни.
Вносители кратко за Безплатна преса че имат добра математика, защото страната не произвежда почти нищо, а високите добиви там и ниските производствени разходи им осигуряват солидни доходи. От тях се разбира, че вече година не пазаруват от популярния "Киргизстан", заради несигурните договори с производителите там. Вместо това домашният боб на фурна вече се прави масово от боб, който внасяме от Египет, Турция и Туркменистан, което потвърдиха и от митниците.
Препоръчва се
- В Македония сух боб се внася предимно от Египет, Турция и Киргизстан. През 2024 г. са внесени 5.131.480 2023 4.334.905 килограма сух фасул, докато през XNUMX г. са внесени XNUMX XNUMX XNUMX килограма сух фасул – съобщават за вестника ни от митническата администрация.
Данните на портала за селскостопански пазар разкриват още, че жителите на Тетово, градът, който някога е бил смятан за най-големия производител на боб в Македония, плащат най-скъпо за този зеленчук. А именно миналата година през юли един килограм боб в Тетово струваше рекордните 282 денара, а най-ниската цена от 142 денара беше платена от жителите на Струмица!
Според експертите производството на местни сортове фасул намалява по няколко причини: недостатъчно използване на сертифицирани семена, недостатъчно напояване на площите с тази култура, но също и поради проблеми с болестите и изменението на климата. Местните производители губят интерес към производството на фасул поради високите разходи за суровини и ниските добиви, посочват те, отбелязвайки, че има потенциал за възстановяване на производството, но с подходящо прилагане на техники за отглеждане, нови технологии и обучение на производителите. Това уникално растение пристига в Европа заедно с картофите и царевицата от Южна Америка през 16 век, а на Балканите век по-късно от Италия.
- Нашите селскостопански продукти са по-скъпи, защото производството е скъпо и защото се занимава предимно с малки производители, които не могат да бъдат конкурентни на цената, дадена от големите производители в страни, където производството е първоначално по-евтино - казва фермер от Тетово.
Затова в чинията имаме домати от Турция, Гърция и Албания, картофи от Холандия, чесън от Китай... Сръбският агроикономист Милан Простран по-рано обясни пред "Блиц", че домашният фасул в тези райони на практика е изчезнал поради факта, че след разпадането на бивша Югославия няма големи консуматори, включително кухните на бившата ЮНА, така че домашната манджа се приготвя от боб от Азия.
Според годишния отчет на Министерството на земеделието за 2023 г. общото производство на фасул като междинна култура (5.054 15 тона) е намаляло с 2022 процента спрямо 5.913 г. (7.196 5.933 тона. Между другото, последно са реколтирани 70,2 2023 хектара, засети с фасул година, от които са получени общо 15,8 тона фасул или XNUMX килограма от декар показва, че през XNUMX г. всяко македонско домакинство е купило и сготвило само XNUMX килограма боб.
Колекция от македонски боб се съхранява в генната банка в Кали, Колумбия
Професор Соня Ивановска от катедрата по генетика и селекция на Факултета по аграрни науки и храни в предишно интервю за "Слободен печат" посочи, че сред най-старите и местни сортове със сигурност са онези разнообразни бобове, които са показани в книгата „Македонско безценно съкровище“.
- От тях на големи площи се сее само тетовски фасул, в дворовете се засяват само няколко белосеменни и два-три вида шарен фасул. Всички останали видове са застрашени и рядко се срещат. Впрочем в международната генна банка в Кали се съхранява най-голямата колекция боб в света, включително и македонската – посочи Ивановска.