Знаете ли, че освен шарпланинската и караманската овчарка в Македония има още една автохтонна порода кучета т.нар. Македонска паника? За разлика от овчарските породи обаче македонският паникар е дребна порода, подходяща за домашно отглеждане и тези кучета са така наречените пазители на семейното щастие.

От киноложкия клуб "Македонски паничар" казват, че тези кучета имат спокоен характер и са дружелюбни с членовете на семейството, но и с доброжелатели, които сами разпознават. В същото време те са яростни пазители на пространството, в което живеят и реагират панически, когато усетят потенциална опасност, тоест, че някой се опитва да наруши семейната среда. Точно оттам идва и името му – Паникар.

Предполага се също, че това е най-старата порода кучета не само в Македония, но и в Европа!

През септември миналата година в Скопие се проведе киноложка изложба, на която бяха представени няколко македонски паничаря, които бяха оценени от международния киноложки съдия. Габриел Стибел.

По този повод, македонският паникьор Макс е обявен за най-добър мъжкар от своята порода. Поради тази причина решихме да поговорим с нейната собственичка Яна, която ни разказа какво е да имаш за домашен любимец такова миролюбиво куче.

Яна, как Макс влезе в живота ти?

- Дълго време мислехме да осиновим куче и търсехме такова, което да ни подхожда, особено за отглеждане в апартамент. Когато видяхме Макс в социалните медии като кученце за осиновяване, това беше съвпадение от пръв поглед. Отидохме и го взехме същия ден и той получи дом, където е безкрайно обичан.

За породата македонски паникар рядко се говори и малко хора са запознати с нея. Как разбра, че той всъщност е от тази раса?

- Имаме Макс от осем години, но за породата разбрахме наскоро от социалните мрежи, по-точно от киноложки клуб "Македонски паничар". Беше ни интересно, защото не знаехме, че съществува такава порода, а и че Макс изобщо е чистокръвно куче, ако може така да се нарече.

Какви са характеристиките на тази порода? Наистина ли са паникьори, както подсказва името им?

– Както разбрахме досега, името им идва от факта, че са пратеници, искат да предупредят за нещо, пазят дома и постоянно са наясно какво се случва около тях.

Освен това всъщност са много мили и спокойни кучета, подходящи за отглеждане в апартамент. Те са умни, учат се бързо и лесно се обучават. Досега не сме имали затруднения да научим нещо и да придобием навици.

През септември тази година се проведе изложба на македонски национални породи, на която Макс беше обявен за най-добър македонски развъдчик. Как мина изложбата и как реши да кандидатстваш?

– Съвсем случайно разбрахме за изложбата и отидохме на нея – за удоволствие. Той бе организиран от киноложко дружество "Поляр", като неизменна част от програмата бяха представени три македонски породи, сред които македонски паникар.

От породата участваха около 15 участници, които бяха оценявани от професионални киноложки съдии. В крайна сметка Макс спечели наградата за най-добър мъжкар в своята порода.

За кучетата от тази порода се казва, че са пазители на семейното щастие. Доколко Макс разведри ежедневието ви и бихте ли осиновили отново подобно куче?

- Сигурен съм, че всички стопани на домашни любимци споделят моето мнение, че няма по-хубава част от деня, когато се прибираш и знаеш, че те чакат и ти се радват.

Макс абсолютно озарява деня ми и определено бих осиновил куче от тази порода отново и също така бих я препоръчал на всеки, който обмисля да си вземе кученце.

Какъв е вашият съвет към всички, които се интересуват от осиновяване на македонски паникар?

- Без да се замисля, бих препоръчал на всеки, който се интересува от осиновяване на такова кученце. Подходящи са за отглеждане особено в апартамент, дребни на ръст (до 10 кг), весели, верни и привързани към стопаните си. Те не са прекалено енергични и хиперактивни, но обичат приключенията и изследването, така че лесно биха се адаптирали към всеки начин на живот.

Още по темата:

Запознайте се с таралежа Благица, най-сладкият домашен любимец в Македония

Разговор с Александра Никушевска: Нала ме научи, че нейната раса е пълна с любов

Интервю с Габриел Стибел, международен съдия по кучета и бавно димящи пури: Хедонизмът е философия, а не порок