Горният оптимизъм заимствах от Кафка, този ненадминат апостол на безнадеждността, може би защото осъзнах, че въображението ми да уловя светлите перспективи, които ни се откриват във влажните прегръдки на българските пазачи на Европа, просто не е на висотата на ситуацията. Човешката психика е структурно обусловена да не иска да разпознава реалността такава, каквато е, а вместо това създава защитни механизми – сред които надеждата небрежно се радва на трона на най-успешния – които всички без изключение се основават на пожелателно мислене и сакрализирани разкази, които са нищо общо със суровите факти на реалността.

Но остава неясно дали истинската безнадеждност или нереалната надежда е от по-голяма полза за нас, обитателите на държавното ПДЧ като нашето, когато ще бъдат понесени от бурните исторически води.

В тези мрачни августовски дни, когато всеки дебат и всяка умна дума, написана или изречена, сякаш незабавно се удавят в оглушителния глъч на екзалтирани скунксове, стържещи любовната си песен в хор, човек усеща, че като в тежък сън, всичко това отчаяно опитвайки се да каже, остава неразбран от средата. Тя, многоглавата глутница, на свой ред му крещи нещо в лицето, нещо, което също е напълно неразбираемо и само обогатява какофоничния шум, но със същата мечтателна убеденост ти става ясно, че чувството в отговор е не само неприязън, но също и омраза.

Отчаяние вместо празник

И пак си мислите, че нещо трябва да е много нередно, когато македонската евроинтеграция предизвиква кошмари в обществото, а трябва да е обратното. Присъединяването към Европейския съюз трябваше да бъде процес на сензационно издигане и еуфория, за прилагане на европейските ценности и присъединяване към клуба на полубоговете, на пасторалните поляни на Олимп. Началото на преговорите за членство трябваше да бъде катарзис на освобождаване от грозотията на миналото, а не процес, в който ни тласкат насила, с изнудване и унижение, процес, в който – като в ужасен кошмар – трябва да задоволяват извратените фашистки български искания; процес, от който не трябва да се отклоняваме едностранно, в който няма гаранции и критерии, а само мир и мизерия.

От друга страна е доста успокояващо да се знае, че вината не е нито наша, нито българската ВМРО. Нашето вемеро е естествена константа, нещо като Планк или гравитационна константа: те винаги излъчват най-вредната ситуация за Македония и винаги ще предоставят най-глупавия и най-корумпирания начин това да се случи. Както вече многократно съм отбелязвал, времето работи като лай на кучета, мучене на крави, стържене на земерки и свистене на щурци. Докато ги имаме и ги търпим, заслужаваме каквато съдба ни сполети.

Българската държава също е естествена константа, около чиито действия няма нужда да се хабят думи. Във всичките си действия от създаването си през 1878 г. до днес, тя разпознава всяка историческа катастрофа в региона или континента като шанс да нахлуе и да си върне неоправдано, брутално и непредизвикано откраднатата македонска територия и да я присъедини към българската родина.

Освен това е доста разрушително за човек да критикува и хули македонското правителство, че се е съгласило на условия, които никое правителство в съвременната история не е приело. Разбира се, в изпълнителната власт няма и капка вина: като се има предвид, че преговарят със студения допир на стоманена тръба на тила, документите за достъп – магнитният резонанс на европейската действителност – са най-доброто, което може да бъде очакван. Наистина е глупаво да се осраеш от високо, от безопасността на стрехите, където всички коленичим, долу на улицата, на световния геополитически връх, където се хвърлят ниски удари, кинжали и чукове, а бойците са хиляди пъти по-силни от нас.

Тоталитаризация на Европа

Това, което ме дразни най-много, е, че нашите „стратегически партньори“, нашите „европейски приятели“ и „нашите скъпи съседи“ искат да ги обичаме безусловно и да демонстрираме тази любов публично. Във всеки момент, докато забиват лапи дълбоко в чатала ни, и през цялото време ни натискат надолу с натиска на хладна стомана върху тила ни. Е, не мога да преглътна тази подробност!

Движението на нашия чип, посоката на пороя, който ни носи, както и дестинацията, към която ще бъдем хвърлени като дрейф, лесно го приемам като явление от по-голяма величина, което се случва и чийто ход не бихме могли влияние по всякакъв начин. Но от нас се изисква да обичаме „приятелите“, които извършват акултурация или с други думи културно унищожение, като наши ближни и не да пазим любовта в себе си, свенливо свеждайки глава, а да я манифестираме публично! Да се ​​държим все едно наистина сме щастливи, да сме убедителни, практически напълно и безрезервно убедени и искрени?!

Тази молба за нашата дълбока и искрена любов към българските фашисти и към европейската империя, която за трети път в един век ни поставя в българските прегръдки на смъртта, е най-яркото и неоспоримо доказателство за мрачната тоталитаризация на Европа, която се случва пред очите ни от десетилетия. Нашето състояние и състоянието на европейските трансформации отново се описват най-добре от думите на Хана Аренд. Тя подчертава, че тоталитаризмът цели реализирането на фантазиите, а празнината между мит и реалност може да бъде запълнена само с постоянна измама. „На първо място, (...) за своята пълна последователност тоталитаризмът трябва да унищожи всяка следа от това, което обикновено наричаме човешко достойнство. (…) Следователно целта на тоталитарните системи не е да трансформират външния свят или (…) да предизвикат социална промяна, а да трансформират самата човешка природа.“

Ще завърша с едно градивно предложение. В прословутия Протокол, в който е записано нашето оловно бъдеще, се иска окончателното начало на преговорите да стане „след изменението на Конституцията на Република Северна Македония, за да включи онези нейни граждани, които живеят на територията на държавата и са част от други народи, като българския, включително конституционен закон за прилагането им“. Тъй като основното изискване е да се включат практически всички граждани на РСМ, "които живеят на територията на държавата и са част от други народи", основният методологически проблем е кои части от други народи трябва да бъдат включени в Конституцията. Като решение на тази неразрешима апория, предлагам пределният брой граждани, които са част от други нации, да бъде числото 60. Защо, ще попитате вие. Ами защото 60 е в основата на шестдесетичната бройна система, най-старата в света, известна като вавилонската система, която е наследена от най-старата цивилизация в света, шумерската цивилизация, която изобрети тази система още през четвъртото хилядолетие пр.н.е. И е съвсем логично, че тази система, поради своята възраст и важност, е единствената подходяща за Вечна Македония.

Елем, според броя на декларираните според етноса при последното преброяване от 2021 г. в Конституцията трябва да има: македонци (1.072.299 446.245 70.961), албанци (46.433 23.847), турци (16.042 8.714), роми (4.174 3.504), сърби (2.406 2.145), бошняци (1.187 1.023), власи (455 344), торбеши (303 294), българи (243 166), египтяни (148 136), хървати (126 103), мюсюлмани (110 73), черногорци (66 63), македонци мюсюлмани (63), югославяни (61), руснаци (XNUMX), гърци (XNUMX), словенци (XNUMX), украинци (XNUMX), горанци (XNUMX), германци (XNUMX), румънци (XNUMX), поляци (XNUMX), англичани (XNUMX), унгарци (XNUMX), евреи (XNUMX), руснаци (XNUMX), италианци (XNUMX) и арменци (XNUMX). Подхвърлянето само на българите, а не на останалите изброени (особено тези, в чието унищожаване пряко участва фашистка България) би било грубо нарушение на светите общочовешки права и европейски ценности. Ipse dixit.

Авторът е архитект.