
Земята е застрашена от космически отпадъци: какво е синдром на Кеслер и защо се страхуваме от него
Когато космическите отпадъци се отправиха към Международната космическа станция (МКС) миналия ноември, седем астронавти трябваше да реагират бързо. Руският космически кораб, прикрепен към станцията, задейства двигателите си в продължение на пет минути, издърпвайки МКС от пътя на опасните отломки. Ако станцията не беше променила орбитата си, отломките щяха да преминат на четири километра от тях, което можеше да има катастрофални последици, предупреждават от НАСА.
Препоръчва се
Подобни маневри не са необичайни. Откакто през 2000 г. МКС беше заселена за постоянно, станцията е променяла траекторията си десетки пъти, за да избегне сблъсъци с космически отпадъци. Този проблем нараства всяка година, тъй като броят на обектите, обикалящи около Земята, нараства експоненциално.
„През последните четири години броят на обектите в космоса нарасна драстично“, каза д-р Вишну Реди, професор по планетарни науки в университета на Аризона.
„Ние се доближаваме до ситуацията, която от години се опитваме да избегнем.
Една от най-големите заплахи е хипотетичен сценарий, известен като синдром на Кеслер. Според тази концепция сблъсъците между космически обекти могат да предизвикат верижна реакция, при която отломките унищожават други обекти, създавайки все по-големи облаци от отломки. Такова развитие може да направи орбитата толкова задръстена, че да стане неизползваема за сателити и изследване на космоса.
Въпреки че астронавтите са най-пряко изложени на риск, задръстванията застрашават и технологиите, които използваме всеки ден, като GPS, високоскоростен интернет и телевизионни услуги. Експертите изчисляват, че от 1957 г. насам е имало повече от 650 инцидента, които са създали хиляди парчета космически отпадъци.
Един от най-известните сблъсъци се случи през 2009 г., когато несъществуващият руски сателит Космос 2251 се сблъска с активния американски комуникационен сателит Иридиум 33. Този сблъсък създаде облак от близо 2.000 парчета отломки, по-големи от 10 сантиметра, и имаше безброй по-малки частици, пише C- en-en.
Повечето отломки в орбита са твърде малки за проследяване със съществуващата технология, но дори частици с размер на топка за тенис могат да причинят сериозни щети. В орбита обектите се движат с такава скорост, че и най-малките могат да пробият метал, предупреждават от НАСА.
„Това, което ме тревожи най-много, е, че данните за местоположението на отломките не са достатъчно точни, за да избегнат безопасно сблъсъци“, признава Дан Олтрог, учен от COMSPOC Corp.