Глобалните икономически сътресения от последните няколко години правят Европа по-уязвима от други части на света. Въпреки че последиците от смущенията, причинени от изменението на климата и пандемията, засягат почти всички, Европейският съюз трябва да се справи и с войната, която се води на прага му, а острата зависимост от вноса на енергия води до повишаване на цените ( и необходимостта да се направи "отклонение" от използването на руски енергийни източници - особено трудно е да се удари нейният индустриален растеж, както и икономическата й сигурност.
Част от проблемите бяха краткосрочни шокове. Смущенията, причинени от пандемията, които в по-голямата си част вече не са проблем сами по себе си, и дори инфлацията, която започна да расте след края на пандемията, може да се каже, че са овладени благодарение на усилията на централните банки на страните членки и особено на усилията на Европейската централна банка, така че изглежда, че целият въпрос ще бъде решен през следващите 12 месеца.
Европейският съюз обаче е изправен пред големи икономически предизвикателства, които няма да преодолее веднага. Като начало, поради повишените рискове за сигурността в околната среда, съчетани с нарастващите съмнения относно трайността на американския ангажимент за защита на Европа, ЕС беше под натиск да засили собствените си отбранителни способности. Това предполага не само по-голяма координация между членовете, но и значително увеличение на общите разходи за отбрана: на ниво ЕС за тази цел се отделят 1,3 процента от неговия БВП, много по-малко от предписаните 2 процента, каквато е целта на НАТО.
Освен това ръстът на производителността, който е бавен в по-голямата част от света и особено нисък в Европа, след което създадената на тази база разлика между ЕС и САЩ, започва да се разширява от година на година. Със среден процент на безработица от около 6,5 процента има известна възможност за увеличаване на съвкупното търсене за стимулиране на растежа, но стабилният растеж в дългосрочен план ще бъде буквално невъзможен, ако Европа не е в състояние да реши проблема с недостатъчната производителност.
Няма да е лесно. Дългосрочният растеж на производителността в развитите икономики зависи до голяма степен от структурната промяна, стимулирана главно от технологичните иновации – от изкуствения интелект (AI), през полупроводниците, до квантовите изчисления – САЩ и дори Китай, оставяйки Европа далеч назад.
Основните причини за иновационния дефицит в ЕС са добре известни. Както основните, така и приложните изследвания и развитие (НИРД) страдат от хронично недофинансиране. Ефективността на финансирането на основните научни изследвания е подкопана от децентрализирания подход, тъй като некоординираните и слабо насочени национални програми имат предимство пред тези, финансирани и администрирани на равнището на Съюза. Освен това интеграцията на общия пазар остава незавършена, особено в сектора на услугите. Това е от особено значение в цифровата сфера, където възвръщаемостта на инвестициите в иновации зависи от размера на пазара.
Европейският съюз е изправен и пред други пречки, които му пречат да се превърне в огнище на иновации. Една от тях е липсата на необходимата инфраструктура, особено по отношение на изчислителната мощност, необходима за разработването на AI модели. В момента Съюзът разчита на американски технологични гиганти за такива съоръжения.
Друг проблем е, че рисковият капитал и фондовете за рисков капитал – които са инвеститори с опит и мотивация да помагат на млади предприемачи да реализират иновативни идеи – не са широко достъпни, въпреки че в някои от държавите-членки има обещаваща предприемаческа екосистема.
Но тези бариери могат да бъдат прескочени. И ако бъдат надскочени, ЕС притежава значителни предимства, които могат да бъдат капитализирани, като се започне с богатството от таланти, идващи от най-добрите университети. Европа има добре развити обществени услуги и системи за социална сигурност, които предлагат такова ниво на икономическа сигурност, че могат да намалят рисковете, които предприемачите ще поемат.
Въпреки това, ако ЕС не се възползва от технологичните стимули на структурната промяна, определени части от икономиката му ще бъдат доминирани от традиционни промишлени сектори, за които е доказано, че са бавни в приемането на иновации, които допринасят за подобряване на производителността. В една глобализирана икономика, в която стойността все повече се извлича от нематериални източници, ЕС ще продължи да зависи от материалните блага за създаване на стойност. А дълбокият резервоар от човешки капитал, с който Европа разполага, ще стане по-плитък с течение на времето, защото най-добрите таланти ще отидат там, където пред тях се отварят по-големи възможности.
Европа трябва да реши: може да продължи по същия път, който със сигурност води до относителна стагнация, или да поеме по съвсем нов курс. Вторият вариант е рискован, но също така отваря много повече възможности. В държавния апарат, бизнеса и академичната общност не липсват хора, които разбират пред какви предизвикателства е изправена Европа. Тези хора са повече от способни да измислят, модифицират и реализират творчески план, фокусиран върху бъдещето.
Но... Изглежда, че изготвянето на такъв план не е високо в списъка с приоритети на ниво ЕС, нито на ниво страни членки. За такова нещо не се говори в дебатите, които се водят в предизборните кампании. Може би това, което липсва, е ясна картина какви ще бъдат последствията, ако статуквото продължи. И което е по-важно, завладяваща визия, която ще вдъхновява и ръководи както политически действия, така и инвестиции.
Когато пътят е пълен с предизвикателства, ясната визия за целта, която трябва да се преследва, е жизненоважна, за да поддържа хората мотивирани. Технократите често не виждат това, но Европа вече е натрупала такъв опит чрез усилията, положени за възприемане на модели за устойчив растеж и икономически модели, които съществуват в области, в които има ясна визия. Освен това лидерите на успешни развиващи се страни обикновено насърчават ясна визия за бъдещето, към което се стремят, за да насърчат хората и да им позволят да вземат трудните решения, необходими за изграждането на това бъдеще.
Няма причина да мислим, че ЕС не е в състояние да оформи нова визия за собственото си бъдеще и да начертае пътя за така необходимата цифрова и структурна трансформация. Преди това обаче европейците трябва да отговорят просто на изключително важния въпрос – когато става дума за иновации, икономика, сигурност и устойчивост – как трябва да изглежда ЕС след 10 години?

Новини

(Авторът е носител на Нобелова награда по икономика и почетен професор във висшето бизнес училище на Станфордския университет)

ЕЗИКЪТ, НА КОЙТО СА НАПИСАНИ, КАКТО И ИЗРАЗЕНИТЕ В КОЛОНИТЕ СТАНОВИЩА, НЕ ВИНАГИ ОТРАЗЯТ РЕДАКЦИОННАТА ПОЛИТИКА НА „СВОБОДНА ПРЕСА“