Нина Симон почина днес: Биполярното разстройство и борбата с расизма й струваха живота

Нина Симон през 1969 г. / Снимка: Елеоноре Бахтадзе / AFP / Profimedia

Американската певица Нина Саймън, която е известна още като Кралицата на соула, почина днес (21 април) през 2003 г. пише "Стил".

Саймън, чието истинско име е Юнис Катлийн Уеймън, е роден в Трион, Северна Каролина, през 1933 г.

Едва на три годинки тя вече проявява таланта си – още тогава започва да свири на пиано и се учи без чужда помощ. Тя е възпитана според строги църковни принципи, така че започва първите си изяви в църквата, в църковния хор на майка си. Тъй като можеше да свири всичко на слух, тя скоро започна да се учи да свири класическа музика с частен учител. Тогава тя разви голяма любов към Бах, Шопен, Бетовен и Шуберт.

Когато навършва десет, Симоне изнася първото си официално изпълнение на пиано в градската библиотека. Там тя преживя бурни овации, но и първия си сблъсък с расизма. По време на представлението родителите й бяха преместени от първия ред, за да могат бели хора да заемат мястото им. Този инцидент беше много травмиращ за нея и вероятно един от стимулите, които я тласнаха да се бори за свобода и граждански права до края на живота си.

След гимназията нейната общност събра пари за нейната стипендия и обучението й в Ню Йорк. Семейството вече се беше преместило там заради нея, но тогава получиха писмо, че Нина Симон не е приета. Надеждата й за кариера в класическата музика тогава е прекъсната. По-късно тя твърди, че причината да не бъде записана е расизъм.

Нина Симон / Снимка: IMAGO / imago stock&people / Profimedia

Тогава тя започна да гради кариерата си в друга посока. Започва да пее по барове и променя името си от Юнис на Нина, което означава „малка“ на испански и „Симоне“ на името на актрисата Симон Синьоре.

Още с първия си албум, наречен "Little Girl Blue" (1958), Симоне постига голям успех. Албумът е продаден в повече от милион копия. Оттогава до смъртта си тя издава повече от 40 студийни албума за различни лейбъли.

„Критиците започнаха да говорят каква музика свиря“, пише тя в автобиографията си от 1991 г. „Опитах се да намеря подходящо описание и класификация на моята музика. Критиците имаха трудности, защото изпълнявах популярни песни в класически стил с класически пиано техники, вдъхновени от джаз музиката. Освен това в изпълненията си съм включил духовни и детски песни. "Критиците имаха проблеми да разберат каква музика изпълнявам, защото имах от всичко по малко в главата си."

Ясно е, че Нина Симон е артист, който не може лесно да бъде класифициран в нито един жанр. В автобиографията си тя пише, че нейната цел като художник е била „да накара хората да се чувстват един към друг на дълбоко ниво. Трудно е да се опише, защото не е нещо, което може да се анализира. Но щом имаш публика, просто знаеш – това е като електричество, то виси във въздуха.“

Снимка: Keystone Press / Zuma Press / Profimedia

В албума Nina Simone in Concert тя започва открито да говори за расовото неравенство в Америка за първи път, а песента „Mississipi Goddam“ е нейният отговор на убийството на Медгар Евърс и бомбардирането на баптистка църква в Алабама, където загинаха четири чернокожи деца. Песента беше бойкотирана в много южноамерикански щати.

Оттогава борбата за граждански права се превърна в тема на нейния репертоар. Тя пя и говори на много събирания. Тя записа кавър на "Strange Fruit" на Били Холидей и изпя песента "Images" за липсата на гордост на афроамериканските жени. Тя също написа самата песен „Четири жени“ за група от различни стереотипи на афро-американските жени.

Три дни след убийството на Мартин Лутър Кинг, тя му посвети цялото си участие в Westbury Fair и изпя песента "Why?". Саймън превърна незавършената творба на Лорейн Хансбъри „Да бъдеш млада, надарена и черна“ в песен за борбата за граждански права. Песента става и официален национален химн на черна Америка.

Нина Симон беше последвана в музикалната индустрия от гласа на капризна жена с труден характер, но тя силно се съпротивляваше на това описание. Нейният вокален стил се характеризира със силна страст. Известна е с прозвището „върховната жрица на душата” и обръщаше голямо внимание на изразяването на емоциите на сцената.

Снимка: MICHEL GANGNE / AFP / Profimedia

Тя често се движи между силното щастие и трагичната меланхолия, което е характерно за личния й живот, усложнен от биполярно разстройство, което й беше диагностицирано в средата на шейсетте години, но пазено в строга тайна. През 1995 г. тя стреля с въздушен пистолет и рани съседския син, защото той й пречел със смях. Тя застреля и изпълнителния директор на издателството, когото обвини в кражба. Вече е известно, че това „затруднение“ е не само резултат от прекомерен перфекционизъм, но и психологическо състояние.

Нина Симон напуска Съединените щати през 1970 г. Постоянната работа и спадът в популярността на Американското движение за граждански права я изтощиха, затова тя замина за Барбадос, очаквайки своя съпруг и мениджър Андрю Страуд да се свърже с нея, когато планира концерт или представление. Но Страуд прие изчезването й (и факта, че тя остави брачната си халка) като намек за развод. Като мениджър той имаше контрол върху приходите й, така че Нина Симон дори не знаеше колко пари всъщност прави.

След това тя отива да живее в Швейцария, след това в Холандия, за да се премести окончателно във Франция през 1992 г. Разводът със съпруга и мениджър може да се счита за края на най-успешния й период в американския музикален бизнес и началото на нейното, отчасти самоналожено, изгнание и отчуждение от останалия свят през следващите две десетилетия.

Нина Симон почина в съня си на 21 април 2003 г. в дома си във Франция. В навечерието на нейното погребение, Елтън Джон изпрати букет цветя с посланието: „Ти беше най-великият и аз те обичам“.

Уважаеми читателю,

Нашият достъп до уеб съдържание е безплатен, защото вярваме в равенството в информацията, независимо дали някой може да плати или не. Ето защо, за да продължим работата си, молим за подкрепата на нашата общност от читатели, като подкрепим финансово Free Press. Станете член на Sloboden Pechat, за да помогнете на съоръженията, които ще ни позволят да предоставяме дългосрочна и качествена информация и ЗАЕДНО нека осигурим свободен и независим глас, който ВИНАГИ ЩЕ БЪДЕ НА СТРАНАТА НА ХОРАТА.

ПОДКРЕПЕТЕ СВОБОДНАТА ПРЕСА.
С ПЪРВОНАЧАЛНА СУМА 60 ДЕНАРА

Видео на деня