„Непрестанно... копринената буба плете пашкула си три дни, а след това се превръща в пеперуда” – прозвуча поразителният мек баритон на един от ветераните говорители на Радио Скопие и „Вардар филм”. Документален филм отпреди 70 години, когато в Богданци и Валандово все още се правеше естествена коприна. Само това изречение ще стопли сърцето на всеки, който наистина разбира, искрено обича и уважава нашия македонски език. Няколко минути по-късно пуснах телевизора. Приложение за отопление в училищата. Десет неудобни секунди с гласа на репортера, после изказване на кмета... Побързах да го изключа.

Езици, които се отричат, чието само съществуване се оспорва, са редки. Още по-рядко се срещат народи, които, изправени пред такова отричане, се отнасят толкова безотговорно към собствения си език, както прави нашият. От съобщенията на съседите във входовете на сградите, до официалните прокламации от кабинетите на министър-председателя и президента на страната, македонският език е тормозен, обиждан и оскверняван ежедневно по всякакви начини от всички – и преподаватели, и журналисти, и гръмогласни лумпени патриоти, които „езика не вадят” от уста на уста”, и преподаватели, които нямат акъл, и чиновници и институции, които трябва да го пазят и пазят по закон.

Миналата седмица не друг, освен Съюзът на борците отбеляза деня, в който се проведе първият урок по македонски език в кичевското село Подвис. Там, в първата освободена територия, партизаните организират обучение на копачките на родния им език. Това се случва през 1943 г., почти цяла година преди АСНОМ - съществуването на това училище на практика опровергава традиционната глупост на българската пропаганда, че македонският език е "коминтерновско творение", измислено от комунистите заедно с македонската държавност. Училището в Подвис от десетилетия тя се разпада, обрасла в храсти и до нея се стига само с джип. В джунглите на Перу има руини на инките от 16-ти век в по-добро състояние. Порутената сграда може да се реновира само с парите на две-три "рамкови покупки" на октоподи и други подбрани морски деликатеси за държавните ресторанти, но не - училището е много неприятно, но и адекватно отразява колко властта се грижи за македонския език.

Подобно държавно, системно и дългогодишно безхаберие, както и много други ситуации у нас, произтичат от общия колапс на образованието и постоянното занижаване на критериите кой може да бъде учител, учител или професор по македонски език. Идват поколения, чиито родители не са "уловили" сериозен подход към езика през цялото си обучение. Турбофолк инвазията от Сърбия и неудържимото господство на английския в интернет не са единствените виновници - младите хора масово не знаят майчиния си език, защото все по-малко има кой да ги учи, все по-малко има кой да внуши и възпита любов към него то.

Фактът, че на системата не й пука, със сигурност не оправдава колко средният македонец не обича и не уважава езика си, което на някакво ниво трябва да означава също, че той не обича себе си или поне че не е много наясно със себе си . Вкопани в партийните окопи и събудени от непрестанната борба за голо оцеляване, македонците отдавна не смятат езика за нещо важно в живота си. Кой има време да прочете кой е Ладислав Палфи, да гледа и да научи какво е правилно и логично изречение, какво е дикция... в документалните филми за копринени буби от '51? Мнозина обаче, когато им се отвори възможност, ще се "покръстят" патриотично в "светите братя" Кирил и Методий, Мисирков и Пърличев - и трудно учат уроците по граматика от шести клас.

Ако се опитате да реагирате в социалните мрежи на някое от ежедневните езикови "корабокрушенци", изричани от повечето политици, премиера Ковачевски, опозиционния лидер Мицкоски - скоро ще се залепите с ревностните, дежурни фенове на едната или другата страна. По-простите ще плюят, всички ще ви обвинят, че сте от "другите", а малко по-изисканите ще се оплакват, че коментарите за формата отвличат вниманието от същността (така че да не пропускаме дебелата същност в думите на техните герои). Настоявайте за чист македонски език и често ще бъдете срещани с подигравки от идиотската публика.

Но не всичко е толкова мрачно: миналата седмица беше Европейският ден на езиците. Но македонският език навлезе в Европа преди нас и това може би е големият шанс по някакъв начин да започнем истински да го уважаваме като нация. Чакаме само да отворят европейските фондове и тамошните чиновници да ни "натиснат", да ни дадат пари и да ни кажат как трябва да пазим и отглеждаме собствения си език.