Мойсова-Чепишевска: В завещанието на Конески е посланието да продължи да пише на македонски

Весна Мойсова-Чепишевска (снимка: Филологически факултет)

Посланието да продължим да пишем на македонски език е едно от онези, които Конески ни остави като завет. Той ни посочи, че няма малки и големи езици и големи и малки култури. Мнозина му задаваха въпроса защо не пише на английски, руски или немски. Но Конески се почувства отговорен и призова да пише на македонски, защото не може и не трябва да предаде своето поколение! И ние не трябва да подвеждаме нашето поколение. И нашите потомци не трябва да подвеждат своето поколение. Трябва да продължим да пишем на македонски!

В деня, в който е завършен 101 години от рождението на Блаже Конески, това подчертава между другото големият познавач, изследовател и утвърдител на неговото дело - Весна Мойсова-Чепишевска, университетският преподавател, който реализира в нашата наука възприемането на Конески като нулева точка на македонската култура. В края на миналата година излезе нейният книгата "Конески как завет", която е резултат от близо две десетилетия научна ангажираност и се смята за нова глава в оценяването на делото на великия човек. За тази книга и за постоянните си заслуги в културата Мойсова-Чепишевска получава наградата "13 ноември", но дори и след този значим труд тя продължава неуморно да изследва Конески. Това беше и повод, и повод за разговор с нея, който проведе по-младият й колега Иван Антоновски.

В разговора Мойсова-Чепишевска посочва, че трябва отново да се върнем с благоговение към литературната история и казва, че не трябва да спираме с оценката и изследването на творчеството на Конески и да му обръщаме внимание само когато има повод. Не трябва да затваряме завещанието! Трябва постоянно да препрочитаме и да се връщаме към завещанието на Конески, казва тя. Но посочвайки, че никоя друга култура няма личност от такъв формат, отваря въпроса дали някой може да надмине великия Конески.

С „Конески като завещание“ вие последвахте своите предшественици с нови прозрения, но и сте единственият македонски филолог от вашето поколение, посветил отделна, авторска книга на Конески. Но защо точно Конески "на завет"? И в същото време и стимул, и вдъхновение?

Защото смятам, че творчеството на Конески трябва да се чете и цени като завет, в който е записана волята за запазване и развитие на цялостната македонска култура и Македония. Определянето, че това е така, се потвърди за пореден път, като се върнах към някои текстове, особено към тези, в които присъства въпросът какво е да пишеш на малък език. Защото Конески каза, че няма малки и големи езици и няма малки и големи култури, а само малки и големи души. В този контекст смятам, че това послание е едно от онези, които Конески ни остави като завет – да продължим да пишем на този „малък език“. Да пишем на македонски! Мисля, че това негово завещание през годините ме накара да проуча работата му възможно най-много и да се опитам да изследвам по-малко проучени сегменти от неговото творчество.

Вашата книга е резултат от твърдата научна изследователска решимост да се анализира и сподели неоткритото, по-малко известното и по-малко утвърденото и изключително важното от и за работата на Конески. И да изчистя отново вече прочетеното. Каква е вашата оценка – доколко в нашата среда са напълно изчистени слоевете в многослойния опус на Конески? И трябва да ви попитам директно – колко мислите, че наистина познаваме Конески?

Въпреки че всички мислим, че сме чели работата му и пишем за Конески, не мисля, че го познаваме достатъчно. Никой от нас, поне тези, които са съвременници на десетилетията на XNUMX век, не познава Конески напълно, а само част от него. Все още трябва да направим много, за да го опознаем толкова, колкото заслужава. И в този контекст, ето как виждам Конески срещу всички нас... Като когато хвърлите камъче във вода и то създава концентрични кръгове. Конески е нашето македонско камъче, но концентричните кръгове се разширяват до безкрайност. Може да сме във втория или третия концентричен кръг. Мисля, че трябва постоянно да четем написаното от Конески. Защото в него трябва да видим водача на нашия "Труден" - онзи, който се качва на тъпана и води другите и им е пример... И буквално, и преносно! Неговата едновременна простота и строгост в изказа са емблема на цялата македонска поезия и на цялата македонска култура...

Антоновски и Мойсова-Чепишевска във ФФ "Блаже Конески" (снимка: ФФ)

Но във вашата книга отворихте и отговорихте на много неотваряни досега въпроси за Конески. Проучихте много неизследвани досега сегменти от неговото творчество... Бихте ли откроили един от тези сегменти, който е бил особено предизвикателен за вас?

Може би например предизвикателството да откриеш Конески като писател, който е митолог на детството. Разбрах, че е необходимо да го направя, за да мога да кажа на тези, които остават след мен, колко велик е Конески - моите ученици, моите по-млади колеги, но и моите племенници - Илина и Дария. Конески за мен наистина е македонско завещание, което се опитвам да изчистя. Не знам колко съм успял да изчистя досега, но смятам, че почистването на делото на Конески не спира... И ще трябва да продължат и те - поколенията, които остават след нас.

Но ние сме длъжни да обърнем внимание на това и да ги научим колко е важно да бъдат постоянни в предизвикателствата на изследването и оценката. Защото „има смисъл в работата на Сизиф. Наясно ли сме достатъчно, че понякога руините, дори с красотата си, ни впечатляват повече от запазените сгради?“, както ни каза самият Конески в своя най-необичаен текст, публикуван точно преди двадесет и девет години, веднага след физическото му напускане, през декември 1993 г. – неговата „Таблица Первая“, която се опитах да изчистя в „Конески като завещание“. Но да си припомним и първата „Таблица перваджа” на великия Йордан хаджи Константинов – Великана, първият буквар. Връзката, която Великанът изгради чрез онази „Първа маса” със своите ученици, великанът на македонския XNUMX век Конески изгради със своите ученици чрез своите текстове. И ние сме длъжни да изградим връзка и диалог с нашите съвременници и потомци, като им даваме пример за ценност на нашите предци. И да ги научи да се изразяват просто и строго. С текстовете в „Конески как завет” се опитвам да водя диалог и с моите колеги, и с моето поколение, и с поколенията, които остават след мен. Но и с поколенията, които са били преди нас. Надявам се поне донякъде да съм успял...

Не само успяхте, но тази книга е и пътна карта за нас днес, следвайки иновативния научен подход, установен от вас, да оценим истински и задълбочено работата на Конески. След такова задълбочено посвещаване на цялото му творчество, довело до изчистване на волята му, каква е следващата посока, която ще ни дадете – за по-нататъшни изследвания, посветени на Конески? Може би това, което препрочитате и проучвате от Koneski сега...

Напоследък особено се връщам към онези стихове на Конески, които говорят за обикновените удоволствия на живота. Сега, когато Koneski ме интересува. Не защото нямам какво друго да кажа за „Везилка” или „Тежкият”, за „Ръкостискане” или „Илинденски мелодии”, а защото сега ме интересува той, интимният Конески и нуждата да „задраскам” след творението му, да дойде както казва в песента „Планина” – до последния пласт на душата. Защото въпросът доколко познаваме Конески до дъното на душата му, постоянно присъства в мен. Опитвайки се да стигнем до последния слой на неговата душа, ние трябва да стигнем до последния слой на собствената си душа. До последния, съществен слой на македонската душа... Ако успеем да постигнем това...

Защо обаче точно този, както казваш, интимен Конески е предизвикателство за теб?

Защото докато не опознаем лиричната интимна биография на Конески, няма и да си помислим, че познаваме Конески много добре, а още по-малко, че познаваме самия Конески напълно, особено онези от нас, които го ценят от дистанцията на времето.

След предишните опити за реконструкция на неговата лирическа интимна биография, един от които реализирахме съвместно чрез песните, представени на записа „Проста и строга македонска песен“, смятам, че той много умело прикрива интимността в своята поезия, а с това и тя става още по-привлекателен при анализ. Защото когато нещо е отворено и лесно достъпно, може дори да не го погледнем. Но когато е затворено и дебне, ние просто жадуваме да открием какво има там. Така искам да продължа да чета Конески. Не знам доколко ще успея... Имам добра воля, енергия и достатъчно години и решимостта да изчистя творбата на Конески няма да ме напусне, защото обичам това обемно творение. Като особено обичам творчеството на двама от авторите, на които преди това се посветих по-задълбочено – Коста Солев Рацин, на когото беше посветена и магистърската ми теза, и Петре М. Андреевски, за чиято поезия беше моята докторска степен. Но изследването на Конески и сега, като редовен професор с повече от три десетилетия трудов стаж, аз лично го преживявам като постдокторант...

Но освен поета Конески, решаващ е приносът на учения Конески. В „Конески като завет” това се потвърждава. Защото именно вие разкривате малко известни факти за изследователската му дейност, но и показвате, че без да се изчисти написаното от Конески, не е възможно да се анализира и коментира какво го предшества в македонската литература и какво следва след него. .

Въпреки че смятам, че съм чел много от професионалните текстове на Конески, посветени на македонската литература, всеки път, когато се връщам към тях, имам чувството, че съм пропуснал нещо в предишния прочит. И винаги се учудвам как не го прочетох преди. При всяко ново връщане към текста на Конески откривам нещо друго, ново. Но винаги свързани с нашия ритъм и нашия културен код. Освен всичко друго, следователно, основното послание, което дадох в предговора на книгата, е, че ключово място в завета на Конески заема изразът „неуместен човек“. Много приятели на Конески, особено от редовете на чуждите слависти, го питаха защо не пише на „по-голям език“, защо не пише на английски, руски или немски. Но той се смяташе за отговорен и призоваваше да пише на македонски, защото беше първият в своето поколение. И че не може и не трябва да предаде своето поколение. Това съобщение трябва да е също толкова важно за нас. И ние не трябва да подвеждаме нашето поколение. А вие, младите македонци, не трябва да подвеждате вашето поколение. Трябва да продължим да пишем на македонски! Особено като знаем през какви мрежи минава македонският език през всичките изминали години, за да докаже колко дългосрочно е неговото оцеляване и развитие. И през каква мрежа сме минали всички, за да кажем, че ако имаме спомен от Чукунчукундедо, той е съществувал и не може да се каже, че е някакво изкуствено творение.

Литературната история присъства и в тази ваша книга, във време, когато тя като че ли все повече се маргинализира от литературната теория в литературната наука. Вие показахте, че и днес литературната история е необходима, за да можем правилно да изчистим и валоризираме книжния текст и да валоризираме творбата. Но също така, че не е анахронизъм, ако се подходи с научноизследователска изобретателност. Забравихме ли обаче литературната история?

За мен това също е болезнен въпрос. Защото напоследък всички тичаме след някакви нови теории, които също ме привлякоха като възможност за нови прочити или за пренасяне на някои от статиите и стиховете на Конески на новите поколения по различен начин. Несъмнено е много важно. Не можем обаче без литературна история! Трябва да се върнем в архивите и библиотеките и да видим какво са оставили нашите предшественици. И какво остави след себе си Конески! Затова на литературната история трябва да се обръща благоговейно внимание. Казвам го най-искрено, без да омаловажавам литературната теория. Напротив. Новите теории са наистина интересни и аз ги прилагам, но винаги се опитвам да ги използвам паралелно или да ги съпоставям с литературната история.

Литературната история, културните аспекти и литературната теория във вашите текстове не само не си противоречат и не са „конкуренция“, но си сътрудничат като единен подход, защото само по този начин е възможно литературознанието да вземе предвид контекстът, който е необходим за четенето. Ако през призмата на този подход от „Конески като завет” анализираме вертикалата на македонската литература, но и на цялостната македонска култура, как бихме определили мястото на Конески в нея, погледнато от днешна гледна точка?

Изказах мнението си за това място с констатацията, че Конески е нулевата точка на нашата култура. Имам впечатлението, че всичко започва с него и всичко свършва с него. Културата е вид ос и всяка ос трябва да има нулева точка, от която може да се движи напред, до плюс безкрайност, и обратно, до минус безкрайност. За мен Koneski е онази нулева точка, която ни позволява да вървим напред с нашите нови постижения, но също така ни предупреждава да не забравяме да се движим назад с нашата памет и признателност.

Това ключово, научно прозрение определя по-нататъшното разбиране не само на Конески, но и на нашата култура, нашето битие, нашата идентичност... Как накратко бихте обяснили раждането на идеята за това прозрение – чрез вашия опит? Свързвайки поезията на Конески с други изкуства...

Изследването ми за Конески като нулева точка на македонската култура започна, когато "Фолтин" направи музикален аранжимент с комбинация от текст от "Везилка" и "Ленка". С два стиха, чрез музика, творенията на двама поети се сляха в едно цяло. Но други музикални групи също започнаха да черпят вдъхновение от работата на Конески, като напр „Старовски“, като бих отбелязал и изпълнението на „Везилка“ от Ристо Въртев с „Архангел“. Това, поне за мен, насърчи мисълта, че Конески не е само вдъхновение за поети и писатели. Но поезията на Конески не е само в музиката, но Конески има дял и в други изкуства. Но защо досега не сме му посветили театрална пиеса, игрален филм, телевизионен сериал, комикс... Нека това бъде призив към театралите, кинотворците, комиксите... В тези форми на артистичност израз, ние не очакваме Конески, който познаваме от книгите и литературните теории Конески като лингвист или препевец, а Конески като обикновен човек. Защото наистина това е нулевата точка - точката, от която започва всичко и в която протича всичко от цялото македонско изкуство и македонската култура като цяло.

Ако можем и трябва да се изразим с терминологията, използвана от други науки, бих казал, че Конески изглежда притежава центробежна и центростремителна сила едновременно. Така че това беше вдъхновение за мен да изследвам връзката му с други изкуства. И разбира се, мисля, че анализирах един сегмент от връзката му с други форми на изразяване в македонската култура, а по-късно в живота може да се посветя на други моменти от връзката на творчеството на Конески с други изкуства.

Тази книга обхваща и ролята на Конески като певец/преводач. Утвърждавайки поредица от исторически факти, вие представяте на новите поколения неговия принос към македонистиката в по-широк славянски и изобщо европейски културен контекст, който ви е добре познат и поради връзките ви с чуждестранни университети, включително като автор на първият учебник по македонска литература за непознати, в който има специално място за Конески и като цяло е озаглавен в негова чест - "Везилка". Не мога да не попитам – според Вас, как да дефинираме кратко, валоризиращо този залог, но и кой е Конески днес, в рецепцията на европейската и световната филология и културология?

На този въпрос не може да се отговори кратко, но от друга страна ще прозвучи банално, ако просто го кажа така - залогът на Конески е голям. Но мисля, че други, по-големи културни среди, както по отношение на лингвистиката, литературата и науката като цяло, изпитват известна завист, че ние македонците имаме Конески. Защото те нямат личност от калибъра на Конески. Разбира се, има велики поети в други литератури, има велики учени в други научни среди, има изключителни певци и в други културни среди... Но няма нито един човек, в който да са постигнати всички тези неща. Ето защо Конески и творчеството му се гледат с такова благоговение извън нашата културна среда.

За разлика от това величие Конески през целия си живот е скромен и затворен, кротък и затворен в себе си като в орехова черупка. Но това, което остави след себе си, е поразително. Първият македонски правопис от 1945 г. и изготвената от него Граматика са в основата на всичко след това. Но никой досега не се е осмелил да напише нова граматика. Ето защо се отваря голям въпрос: Може ли някой да поправи или надмине великия Конески?

И всички тези наблюдения, и въобще книгата „Конески како завет” не е плод на един миг, а плод на работа от близо две десетилетия, с неуморно и постоянно преглеждане и препрочитане на творчеството на великия човек, за което свидетелстват датировката на текстовете. Как си обяснявате упоритостта и дълголетието на това начинание, които са рядкост в литературната наука като цяло?

Наистина, тази книга е правена дълго време. Преди трийсет и повече години си мислех, че тъй като съм толкова млад, особено в академичното начало, все още не съм достоен да пиша за Конески – мислех, че като млад не мога да напиша нищо за него. Но аз се връщах при него всеки ден и почиствах работата му, мислейки, че всички македонци са длъжни да оставят следа от нашето четене и оценка на работата на Конески, защото тя е в основата на това, което сме днес. И дори тогава със съзнанието, че трябва да се пише и на "малък език" според броя на говорещите. Да пиша на македонски! И през годините след това, последните две десетилетия, пишейки на македонски, се опитах да запиша това, което открих в изследването, което беше преместено между кориците на тази книга. Колкото до вас, по-младите, съветвам ви да бъдете по-смели и дори по-рано и да напишете още повече вижданията си за Конески, защото има още много за изследване в неговото творчество... Въпреки че понякога не е изобщо лесно в четенето да се изправиш срещу великия Конески. Но мисълта за неговата опитоменост винаги дава възможност за продължаване на почистването. И няма място и време за отказване...

Но и вие не се отказвайте. След издаването на книгата се появиха нови Ваши научни трудове, посветени на творчеството на Конески, а в този разговор Вие обявихте по-нататъшни изследвания. Значи не спираш с тази книга – Конески остава стимул и вдъхновение за теб?

Konesky винаги ще ме вдъхновява. В неговото творчество винаги мога да намеря отправна точка, от която да започна собственото си изследване. Но всички трябва да продължим да четем Koneski! Не трябва да спираме да празнуваме стогодишнината от рождението му през 2021 г. и да закриваме завещанието. Трябва постоянно да препрочитаме и да се връщаме към завета на Конески!

Уважаеми читателю,

Нашият достъп до уеб съдържание е безплатен, защото вярваме в равенството в информацията, независимо дали някой може да плати или не. Ето защо, за да продължим работата си, молим за подкрепата на нашата общност от читатели, като подкрепим финансово Free Press. Станете член на Sloboden Pechat, за да помогнете на съоръженията, които ще ни позволят да предоставяме дългосрочна и качествена информация и ЗАЕДНО нека осигурим свободен и независим глас, който ВИНАГИ ЩЕ БЪДЕ НА СТРАНАТА НА ХОРАТА.

ПОДКРЕПЕТЕ СВОБОДНАТА ПРЕСА.
С ПЪРВОНАЧАЛНА СУМА 60 ДЕНАРА

Видео на деня