Моите 1 + 5: Избрано от Тоше Огнянов, "Догвил" от Ларс фон Триер
„Догвил е същевременно и вид отворена литературна творба, която чрез филмов разказ ангажира зрителя да участва активно в изграждането на собствената си визия за филма.
Моята селекция от филми ще бъде посветена само на един режисьор, противоречивият и проницателен датчанин, Ларс фон Триер.
Считам артистичния израз на Триер и неговия подход към повествованието чрез камера, звук, сценография, насочващи актьорите за майсторски иновативни с изключително умение да се привързват към емоционалните и ментални сензори на зрителя.
В моята кратка селекция от пет филма на този режисьор все пак ще се съсредоточа върху Догвил.
Три часа, театър във филм, в който концепцията "По-малко е повече" (По-малко означава повече) освобождава зрителя от необходимостта да се фокусира върху обемисти пейзажи и като фуния му позволява да се съсредоточи върху историята, преживяна от актьорите. Концепцията за театър, но още по-опростена, до степен, че зрителят, без да иска, започва да добавя към сценария собствените си въображения за локациите, интериора, климата, вятъра, студа, топлината във филма.
„Догвил” е същевременно и своеобразна отворена литературна творба, която чрез филмов разказ ангажира зрителя да участва активно в изграждането на собствена визия за филма. Триер сякаш искаше да създаде история, в която под неговата палка да позволи на получателя да бъде не само консуматор, но и един вид помощник на режисьора при създаването на филма.
Що се отнася до историята, от своя страна, в Догвил, както подсказва името, в обикновен превод, Dog City, ние сме изправени пред философията на глутницата бездомни кучета. Дребната буржоазия защитава своята глутница, а всеки от нейните индивиди защитава своето пространство. За индивиди отвън в такава среда няма пространство, което се вижда от отношението на героите към Грейс (Никол Кидман) който изведнъж с белотата си смущава сивотата на корпоративната общност.
Тази концепция за страха от другия, от промяната, страха от малкото и голямото, но и за жестокостта, която тайно съществува в затворените общности, подтиква зрителя към мисълта: дали и доколко човекът като индивид в съвременното общество успял ли е да стане космополит или все още носи в себе си манталитета на пещерен живот?
„Догвил“ е удивителен филм, филм, който носи съвременна история, която отваря вратата на зрителя да влезе в нея и да се запита какво представлява „Догвил“ за всеки от нас?
+ 5:
"Европа", 1991
Идиотите, 1998
Нимфоманка, 2013
"Танцьорка в мрака", 2000
меланхолия, 2011