Моите 1 + 5: Избрано от Тоше Огнянов, "Догвил" от Ларс фон Триер

Тоше Огнянов / Догвил
Тоше Огнянов / Догвил

„Догвил е същевременно и вид отворена литературна творба, която чрез филмов разказ ангажира зрителя да участва активно в изграждането на собствената си визия за филма.

Моята селекция от филми ще бъде посветена само на един режисьор, противоречивият и проницателен датчанин, Ларс фон Триер.

Считам артистичния израз на Триер и неговия подход към повествованието чрез камера, звук, сценография, насочващи актьорите за майсторски иновативни с изключително умение да се привързват към емоционалните и ментални сензори на зрителя.

В моята кратка селекция от пет филма на този режисьор все пак ще се съсредоточа върху Догвил.

Три часа, театър във филм, в който концепцията "По-малко е повече" (По-малко означава повече) освобождава зрителя от необходимостта да се фокусира върху обемисти пейзажи и като фуния му позволява да се съсредоточи върху историята, преживяна от актьорите. Концепцията за театър, но още по-опростена, до степен, че зрителят, без да иска, започва да добавя към сценария собствените си въображения за локациите, интериора, климата, вятъра, студа, топлината във филма.

„Догвил” е същевременно и своеобразна отворена литературна творба, която чрез филмов разказ ангажира зрителя да участва активно в изграждането на собствена визия за филма. Триер сякаш искаше да създаде история, в която под неговата палка да позволи на получателя да бъде не само консуматор, но и един вид помощник на режисьора при създаването на филма. 

Що се отнася до историята, от своя страна, в Догвил, както подсказва името, в обикновен превод, Dog City, ние сме изправени пред философията на глутницата бездомни кучета. Дребната буржоазия защитава своята глутница, а всеки от нейните индивиди защитава своето пространство. За индивиди отвън в такава среда няма пространство, което се вижда от отношението на героите към Грейс (Никол Кидман) който изведнъж с белотата си смущава сивотата на корпоративната общност.

Тази концепция за страха от другия, от промяната, страха от малкото и голямото, но и за жестокостта, която тайно съществува в затворените общности, подтиква зрителя към мисълта: дали и доколко човекът като индивид в съвременното общество успял ли е да стане космополит или все още носи в себе си манталитета на пещерен живот?

„Догвил“ е удивителен филм, филм, който носи съвременна история, която отваря вратата на зрителя да влезе в нея и да се запита какво представлява „Догвил“ за всеки от нас?

Ларс фон Триер / Twitter
Ларс фон Триер / Twitter

+ 5:

 

"Европа", 1991

Идиотите, 1998

Нимфоманка, 2013

"Танцьорка в мрака", 2000

меланхолия, 2011

Уважаеми читателю,

Нашият достъп до уеб съдържание е безплатен, защото вярваме в равенството в информацията, независимо дали някой може да плати или не. Ето защо, за да продължим работата си, молим за подкрепата на нашата общност от читатели, като подкрепим финансово Free Press. Станете член на Sloboden Pechat, за да помогнете на съоръженията, които ще ни позволят да предоставяме дългосрочна и качествена информация и ЗАЕДНО нека осигурим свободен и независим глас, който ВИНАГИ ЩЕ БЪДЕ НА СТРАНАТА НА ХОРАТА.

ПОДКРЕПЕТЕ СВОБОДНАТА ПРЕСА.
С ПЪРВОНАЧАЛНА СУМА 60 ДЕНАРА

Видео на деня