Резултатите от паричната политика, водена от Националната банка, можем да видим в забавянето на инфлацията, голямото доверие в националната валута, но и в умереното забавяне на кредитната активност, за да не предизвика голям шок в икономиката. Това подчерта вицеуправителят на Националната банка Ана Митреска по време на посещението на "Bloomberg Adria". 

Вицеуправителят посочи, че затягането на паричната политика става с няколко инструмента. „Започнахме със затягане на ликвидността, продължихме с постепенно повишаване на лихвените проценти, увеличихме капиталовите изисквания на банките, въведохме предпазливи прагове по отношение на необходимите условия, които трябва да бъдат изпълнени, за да се получи заем, намесихме се в задължителен резерв, за да подпомогне денаризацията на балансите на банките, но и да засили предаването на основните парични сигнали“, каза вицеуправителят.

 Тя подчерта, че редът и интензитетът на всички мерки съответстват на оценките, които непрекъснато се дават за икономическите и финансови условия. Известни забавени ефекти от предприетите мерки ще има и през следващия период, като се има предвид, че мерките на всички централни банки се предават с известно закъснение.

„Степента на трансмисия на изменението на лихвения процент на централната банка върху лихвите на банките е различна в различните страни. Различно е дори в страните от еврозоната, които имат единна парична политика. Това показва, че трансферът навсякъде зависи от определени специфики на самия паричен пазар, от мястото в балансите на банките и т.н. Важно е да има трансмисия, а кредитният пазар и инфлацията да реагират на паричните промени“, посочва вицеуправителят Митреска и допълва, че промяната на паричната политика през следващия период ще зависи от движенията и очакванията за основните индикатори. .

 Митреска информира, че кредитната динамика за момента е много близка до пролетните прогнози на НБ, ​​според които в края на годината кредитите ще отбележат ръст от 5.7%. Това е забавяне в сравнение с миналогодишната динамика от близо 10%, когато имаше повишена нужда от кредитиране и ликвидна подкрепа за компаниите поради енергийната криза, но и очаквана тенденция в условията на постепенно затягане на финансовите условия и по-ниска склонност към заеми.