Мицкоски видя отворените врати на Европа

Ерол Ризаов
Ерол Ризаов, анализатор/ Снимка: Дойче Веле

Най-големият "съюзник" и поддръжник на ВМРО-ДПМНЕ и Мицкоски в поддържането на напрежението до изборите, вярвате или не, стана българската политика на провокации.

Не мога да ви опиша облекчението, което ме обзе, когато чух новината на годината: „Мицкоски се върна от ваканция“. Леле, подскочих от радост, сякаш ми казаха, че тестът ми е отрицателен за различни вируси и микроби. Вече се притеснявах, че се побългарявам. Открих го съвсем случайно, гледайки БНТ, представете си, не знаех, че знам български. Само преди десет дни разбирах по една дума от всяко по-сложно изречение. Като отиде Мицкоски на почивка, не само започнах да разбирам български, но и да си тананикам. Прехапах си езика, каква е твоята асимилация? Влиза в стаята ви и вади душата ви с памук, без да усетите. Разбира се, ако нямате достатъчно патриотичен капацитет. Спасителят го няма и това е. Ставаш българин.

Слава Богу, имало спасение за грешниците, върнал се Мицко и веднага се заловил за работа. Докато той е президент на ВМРО-ДПМНЕ, няма промяна в Конституцията. Всички оставаме това, което сме завинаги. И как няма, като сложи главата си на олтара на държавата. Той каза, че ако в парламента се гласува българите да влязат в Конституцията, ще напусне политиката завинаги. Каква храброст и саможертва, какъв патриотизъм. Героизъм от най-висок ранг, равен на най-святите подвизи на саможертвата, възпяти от народа. По-добре да си политически мъртъв, отколкото да се предадеш жив на врага.

Руска рулетка с корнфлейкс

Само преди месец той осуети плана за физическото му ликвидиране, а сега, в най-големия си възход, когато е пред най-голямата изборна победа в историята на ВМРО-ДПМНЕ, поставя кариерата си на въдицата на руската рулетка, но без нито един куршум в цевта на револвера. Нямаше по-голяма задънена улица в историята на македонския народ.

За Зоран Заев беше лесно да заплаши с оставка и да се оттегли от политиката за загубени местни избори, ако загуби Скопие на втори тур. Това е нещо съвсем различно. Това не е заплаха, а само напомняне на 44-те депутати от революционната партия от техния лидер, който им има огромно доверие, да не поемат случайно по грешния път на предателите, както се случи след Преспанското споразумение, когато бяха гласувани конституционни промени . Само нотариални оставки не са достатъчни, или може някой да не се е подписал, или нямат юридическа сила за такива случаи. По този начин обявяването на оставката на лидера може да предизвика дълбоко национално безпокойство, че българизацията и асимилацията няма да започнат гладко.

Неизяснена остава само дилемата дали искането за референдум ще бъде внесено в парламента от всичките 44 народни представители или ще бъдат събрани 150 хиляди подписа. Трябва да сме спокойни - и това ще се разреши много скоро. Мисля, че ако няма законови пречки, голямата дилема е най-добре да се реши по един елегантен и най-надежден начин, че ще се приложат и двете възможности, защото предателите могат да измислят някаква схема. Е, това, което е сигурно, си е сигурно. И 44 подписа на депутатите и 150 хиляди подписа на гражданите.

И накрая, защо само 150 хиляди, когато могат да се съберат 300 и 400 хиляди подписа, че и повече. Няма нужда от ограничения, ако става въпрос за оттегляне от политиката на спасителя на националните и държавни интереси. Това би било пълно попадение, защото това не е само по вина на българите, още по-малко на ЕС, а е провал на катастрофалната политика на коварното коалиционно правителство, нокаун на дипломацията.

Дори референдумът да се провали, какъвто беше случаят с Преспанската спогодба, когато почти 650 20 гласуваха "за", а едва 800 600 - "против", което е далеч от необходимата активност от над XNUMX XNUMX гласа за успешен референдум. В този случай такъв резултат с XNUMX хиляди чисто македонски гласа би бил отличен капитал за парламентарните избори, когато и да се проведат. Какъв референдум, той беше предназначен само за Мицкоски и ВМРО-ДПМНЕ, за да поддържат успешно напрежението за опасността от побългаряване и асимилация на македонския народ, което засега успяват с изключителната помощ на българските провокации.

Истинският адрес на нашите провали

Единствената съществена промяна в публичния облик на Мицкоски след годишната ваканция и дълбок размисъл е отношението му към ЕС. След 17 години демонизиране на Европа, която просто не се е сринала, и нейната катастрофална политика спрямо Македония, имам предвид 11 години в епохата на Груевизма и шест години нелегитимно и коварно управление, сега Мицкоски е с пълна уста за хваление на ЕС, когато той казва, че западът няма да вини за това, което ни се случва сега. Цялата вина е на нашето некомпетентно и корумпирано правителство. Добре казано, Мицкоски най-накрая разкри истинския адрес на всички наши провали. Безспорно е некомпетентното и корумпирано правителство, което няма чуло за мъките на народа и за усилията на градивната опозиция. Сега трябва само да изчисли колко дълго е била ВМРО-ДПМНЕ на власт и патриотична градивна опозиция и какво историческо решение е взел, което е от стратегически интерес за Македония. не помня никакви.

Някак си ВМРО-ДПМНЕ и СДСМ имат смесен резултат и след 16 години, и когато управляваха Македония, и когато бяха в опозиция. На Мицкоски ще трябва година-две да излезе в отпуск, за да излезе със стратегия не срещу асимилацията и побългаряването на македонския народ, защото това няма как да стане, докато имаме държава, а как Македония ще стигне до целта, която той поставя да проповядваме много по-силно и ясно и в същото време да не направим нито една отстъпка, защото никой не ни е искал такова нещо, но правителството продаде националните интереси.

Как иначе да разберем трансформацията на Мицкоски, внезапно разкриваща се, както рецитира първокласник, който научи нова песен: „Европа има честни намерения, тя отвори вратите си за Македония, аз вярвам в тези честни намерения, но знам кой има нечестни намерения - правителството в София и това наше ненадеждно и корумпирано правителство, чиято единствена цел е асимилацията на македонския народ, тоест побългаряването. Не е европеизация“.

Леле, какво салто се създаде в Котор, когато приятният морски бриз духа редуващо се от различни посоки, ежечасно от север и ежечасно от юг, и много вероятно от изток и запад. Тогава идват музите, за да нашепнат много идеи и да видят отворените врати на Европа, които до вчера бяха затворени. Само преди месец депутатите от ВМРО-ДПМНЕ в парламента на Македония показаха на председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен колко нечестни са намеренията на ВМРО. Подобно поведение в парламента към висшия представител на ЕС ще остане в аналите на най-срамните събития в законодателната власт на държавата. В тази богата колекция от невиждан примитивизъм и простота този брокат заема високо място.

Най-големият "съюзник" и поддръжник на ВМРО-ДПМНЕ и Мицкоски в поддържането на напрежението до изборите, вярвате или не, се превърна българската политика на провокации. Колкото повече провокации, толкова повече расте рейтингът на ВМРО-ДПМНЕ. Откриването на т. нар. културни клубове, дружества и фондации за 3.500 македонски българи, колкото са при последното преброяване на населението, с имената на Ванчо Михайлов и цар Борис Трети - лица, тясно свързани с нацизма и геноцида срещу македонски евреи и с обявите за нови сдружения и подобни провокации с директен патернализъм и щедра финансова подкрепа на България е по същество коварна доктрина на раздора в Македония. За да не се допусне не само промяна на Конституцията, в която българите да бъдат малцинство като част от българския народ в Македония, но и за да не започнат изобщо преговори с ЕС.

Чудовищната лъжа на държавния антисемитизъм

Това арогантно раздразнение на обществото се превърна в безпрецедентна партийна пропаганда с обвинения в антисемитизъм като държавна политика. Чудовищна лъжа. Нещо, което никога не е присъствало в Македония, под никаква форма след заселването на евреите в района на днешна Македония и цялата Османска империя след 1492 г. До Втората световна война, когато българският окупатор депортира над 7.000 македонски евреи в лагера на смъртта Треблинка. С плашеща лекота днес го обвиняват в антисемитизъм за партийни цели, което нанася неизчислими щети на държавата и гражданите на мирна Македония.

Вярно е, че има правни неясноти и пропуски в регистрацията на имената на сдружения на македонските българи, които очевидно са избрани да извършват провокации. Със сигурност изисква бърза промяна на закона и най-малкото трябва да е повод за обвинения в държавен антисемитизъм. Изграждането на внушителния музей за изселването на евреите в Скопие и още повече колективната памет за доброто съжителство с евреите не могат да бъдат заличени от ежедневни политически провокации. В Македония тези спомени се пазят като напомняне никога да не се повтарят. Светът знае това добре и науката го е документирала точно.
За съжаление, всички призиви и призиви за мъдрост в защита на държавните интереси и за реализиране на стратегическите цели на Македония и нейните граждани се банализират от ужасните провокации, които и в двете съседни страни навлизат в опасната зона на предизборни кампании с увеличаващи се перспективи, които ще извадят по-дебелия край. Не знам какво ще направят победителите въз основа на тази доктрина. Тази "победа" лесно може да се превърне в най-голямото поражение на Македония.

Авторът е журналист и политически анализатор.

Уважаеми читателю,

Нашият достъп до уеб съдържание е безплатен, защото вярваме в равенството в информацията, независимо дали някой може да плати или не. Ето защо, за да продължим работата си, молим за подкрепата на нашата общност от читатели, като подкрепим финансово Free Press. Станете член на Sloboden Pechat, за да помогнете на съоръженията, които ще ни позволят да предоставяме дългосрочна и качествена информация и ЗАЕДНО нека осигурим свободен и независим глас, който ВИНАГИ ЩЕ БЪДЕ НА СТРАНАТА НА ХОРАТА.

ПОДКРЕПЕТЕ СВОБОДНАТА ПРЕСА.
С ПЪРВОНАЧАЛНА СУМА 60 ДЕНАРА

Видео на деня