Масовото подслушване не може да бъде възобновено дори и да се докаже, че делото на Багети е погасено по давност
Масовото подслушване на около 20 хиляди граждани ще остане в аналите на съдебната власт с поредната подписка „неразкрито“ и след САЩ стратегическите партньори на всяко македонско правителство събраха доказателства и публично обявиха, че съдията Енвер Беджети и бившият вицепремиер Артан Груби те са взели подкуп, за да спасят бившия шеф на Управлението за сигурност и контраразузнаване Сашо Миялков от отговорност за масово подслушване.
Въпреки че Bezzetti успешно преследва делото в продължение на девет месеца, то официално е погасено във времето поради противоречиви промени в Наказателния кодекс (НПК). Но хипотетично имаше възможност Беджети да бъде по-експедитивен в действията си и масовото подслушване да получи съдебен епилог, преди промените да "бутнат" важните дела.
Криминалистите, с които се свърза "Слободен печат", имат различни тълкувания, но всички са единодушни, че делото не може да бъде възобновено, защото с промените в Наказателния кодекс то е абсолютна давност.
Дори да бъде установена наказателна отговорност за съдия Беджети, това няма да окаже никакво влияние върху делото.
- В конкретния случай е настъпила абсолютната давност за наказателно преследване на привлечените по делото подсъдими. В този случай, дори и да имаше друга процедура, в която потенциално да бъде установена наказателна отговорност на съдия Енвер Беджети, тя нямаше да има абсолютно никакво влияние върху посочения съдебен процес и поради посочената по-рано причина Коалиция „Всичко за справедлив процес " казва " за "Свободна преса".
Адвокат Янаки Митровски в изявление за "Слободен печат" обмисля и друга възможност, но с нея Миялков все пак ще се спаси.
– Всичко, което е с абсолютна давност, това е. Но дори и да няма абсолютна давност и да е доказано, че е извършено престъпление от съдия по делото, това само по себе си е основание за повторност. Проблемът е, че същинският процес срещу Груби и Беджети ще продължи с години и докато приключи, престъплението на Миялков със сигурност ще бъде демоде - казва Митровски.
Друга причина, която влияе на случая е, че подсъдимите са подчинени на по-мек закон, който е предвиден от член от Наказателния кодекс, който никога не е променян.
„Спрямо извършителя на престъпление се прилага законът, който е действал към момента на извършване на престъплението. Ако законът е бил променян след извършване на престъплението един или повече пъти, ще се приложи законът, който е по-благоприятен за дееца“, гласи част от този член от закона.
И професорът по наказателно право Гордан Калайджиев посочва абсолютна давност и казва, че процесът не може да бъде повтарян във вреда на обвиняемия. Той от своя страна се позовава на чл.449 от ЗДвП, според който производството може да се повтори само в полза на осъдения.
„Наказателното производство, приключило с влязла в сила присъда, може да бъде повторено в полза на осъдения, ако се докаже, че присъдата е постановена въз основа на неистински документ, визуален и звуков. запис или върху невярно показание на свидетеля, вещото лице, преводача или преводача, т.е. извършили следствени действия“, пише в част от чл.
Това означава, че дори и да се установи, че ключовото дело на бившата спецпрокуратура е остаряло, защото Беджети го е държал в чекмеджето, няма връщане назад, то вече е провалено и само ще добави към списъка с нерешени незаконно подслушване от обявяването на независимостта на страната.
Единствената възможност, която съществува и се споменава от прокурорите за "Слободен печат", е ако прокуратурата докаже, че съдията е взел подкуп, за да погаси делото, той да компенсира разноските, паднали в тежест на гражданите.
Прокуратурата пък заведе дело срещу Груби и Безети, след като Държавният департамент ги постави в "черен списък" и обяви, че са вземали подкупи за делото "Мишена-крепост". Сега ще се установява кой е дал и кой е получил подкуп, за да стои делото в чекмедже и ако се намерят доказателства, Миялков може да отговаря за даване на подкуп.
– Започнах дело за предоставяне на доказателства по обвинения в подкупи и търговия с влияние. Случаят е предаден на компетентната прокуратура. Ще се разследва кой е дателят на подкупа, кой е получателят на подкупа, има ли търговия с влияние. Процедурата е започнала, съобщи републиканският прокурор Люпчо Коцевски.
Бившият върховен съдия Вера Коко оценява, че поставянето на съдия Бегети в "черния списък" е накарало нашите институции да осъзнаят, че трябва да се грижат за поведението на съдиите и да реагират своевременно.
- Първо, Съдийският съвет се провали с решението в дисциплинарното производство, като го наказа само с глоба в минималния размер за толкова тежко нарушение, въпреки че става дума за по-сериозно нарушение. Сега зависи какво ще се установи след повдигнатите обвинения по наказателното производство и връзката между евентуалното престъпление и престъплението, за което евентуално е взет подкуп. По-конкретно, това събитие изигра ли е ключова роля в предишната процедура. Евентуалното осъждане на Бегети обаче със сигурност ще доведе до освобождаването му от длъжност - казва Коцо за "Слободен печат".
Беджети имаше влияние да смени бившия председател на Съдебния съвет Весна Дамева и заради него Върховният съд остана без наказателни съдии. Дамева публично заяви, че причината за уволнението й е Бексети, защото не е бил повишен във Върховния съд и защото е имало дело за определяне на отговорност.
Цялата общественост знаеше, че Апелативният съд решава месеци наред за масовото подслушване, това се потвърди и от Съдебния съвет, който публично посочи Бежети като отговорен за това. Но той беше наказан само с 20 процента намаление на заплатата. Леката присъда за него фигурира и в доклада за напредъка на Европейската комисия, но институциите се събудиха едва след като САЩ събраха доказателства, че е корумпиран.
Крахът на "масовото подслушване" първоначално ще ни струва повече от 5 милиона денара