Маричич за МИА: С модифицираното френско предложение получаваме това, за което се борим от години

Боян Маричич, вицепремиер по европейските въпроси
Боян Маричич, вицепремиер по европейските въпроси / снимка: Драган Митрески - Free Press

С модифицираното, уточнено, допълнено френско предложение получихме това, за което се борихме години наред, а именно изчистена формулировка на македонски език, без бележки под линия, звездички, пояснения, което за нас беше най-важното за запазване на нашата националност. интереси, подчертава вицепремиерът по европейските въпроси Боян Маричич в интервю за МИА.

Според него друга важна разлика от това и предишното предложение е, че преговорният процес, т.е. трите етнически общности.

В интервюто той говори и за едностранното изявление по отношение на езика и неговите по-нататъшни последици в преговорния процес. Маричич казва, че България има право да представи едностранна нота, становище, както всяка друга държава има това право.

- Той ще направи това на първото заседание на междуправителствената конференция, като даде изявление, което ще бъде включено в протокола от заседанието. И това ще се случи само веднъж, с което въпросът за македонския език ще бъде затворен и повече няма да се отваря. И двете ноти, нашата и тази на България, ще бъдат отбелязани в протокола от откриването на преговорите. Но най-важното е, че ние ще водим преговорния процес в рамките на институциите на ЕС на македонски език, преговорната рамка, всички документи ще бъдат преведени на македонски език, без добавки, без бележки под линия, без звездички - чисти, признати и потвърдени от цяла Европа македонски език, подчертава Маричич.

Той каза, че доказателство за признаването и използването на македонския език в ЕС ще бъде Споразумението за ФРОНТЕКС, което не е подписвано повече от три години, със стандартна клауза на македонски език.

- Ако се съгласим с това предложение, получаваме чиста формулировка за македонския език в ЕС, историческите въпроси и протоколът излизат от преговорната рамка и имаме механизми за решаване на проблемите с България, от които няма отклонение и възможност допълнителни забележки или искания, казва Маричич.

В интервюто вицепремиерът по европейските въпроси засяга протокола и въпроса защо той все още не е наличен, възможността за двустранност на преговорния процес, но и дали историята наистина вече не е в преговорната рамка, имайки предвид, че в предложението се позовава на член 12 от Споразумението за добросъседство...

Следва цялото интервю с вицепремиера по европейските въпроси Боян Маричич:

Френско предложение с главно НЕ и сега с главно ДА. Бихте ли могли да ни кажете точно какво е новото и различното от преди, в официалното предложение, изпратено до Скопие?

- Премиерът Ковачевски даде голямото и съществено НЕ в деня на срещата на върха на ЕС - Западни Балкани и то се отнасяше до първото предложение, което не отчита нашите ключови искания. Аргументираната ни реакция сега дава шанс за съдбоносно ДА за европейското бъдеще на страната, защото с модифицираното, уточнено, допълнено френско предложение получихме това, за което се борим от години, а това е чиста формулировка на македонски език, без никакви бележки под линия, звездички, пояснения, което за нас беше най-важното за запазване на националните ни интереси. Друга важна разлика е, че ние ще можем да проведем преговорния процес, тоест Междуправителствената конференция и скрининга без забавяне, без допълнителни условия, без да променяме Конституцията, за да включим трите етнически общности. Той т.нар скринингът като първи етап от преговорния процес продължи средно 12 или повече месеца в други страни. Предишното предложение призоваваше за незабавна промяна на конституцията, преди всяка следваща стъпка, и ние отхвърлихме това. Сега, с измененото предложение, ветото се премахва, без да се налага незабавна промяна на Конституцията. Освен това с това предложение историческите въпроси не са част от преговорната рамка, тоест те не са критерий и протоколът като документ вече не е в преговорната рамка. Това е и възможност да сложим край на лабиринта в решаването на отворените въпроси с България и да започнем дългоочакваните преговори с Европейския съюз.

След като е ново предложение, ще влезе ли пак в българския парламент?

- Не е наша работа, но подчертавам, че става въпрос за френското предложение с някои промени, допълнения, уточнения, които бяха важни за македонската страна.

Това, което чуваме тези дни от компетентните представители на правителството е, че с френското предложение македонският език е абсолютно чист и равнопоставен на всички други езици в Европа. Наистина ли е защитен езикът, при положение, че остава тълкуването, едностранчивото изказване?

- Уверявам ви със сигурност, че успяхме да защитим македонския език, както обещахме. Гражданите няма от какво да се притесняват, с това предложение македонският език става един от бъдещите официални езици на Европейския съюз.

България има право да представи едностранна нота, становище, както всяка друга държава има това право. Той ще направи това на първото заседание на междуправителствената конференция, като направи изявление, което ще бъде включено в протокола от срещата. И това ще се случи само веднъж, с което въпросът за македонския език ще бъде затворен и повече няма да се отваря. И двете ноти, нашата и тази на България, ще бъдат отбелязани в протокола от откриването на преговорите. Но най-важното е, че ние ще водим преговорния процес в рамките на институциите на ЕС на македонски език, преговорната рамка, всички документи ще бъдат преведени на македонски език, без добавки, без бележки под линия, без звездички - чисти, признати и потвърдени от цяла Европа македонски език.

Като доказателство за това, за което говоря, за признаването и използването на македонския език в ЕС, ще бъде Споразумението за ФРОНТЕКС, което не е подписвано повече от три години, със стандартна клауза на македонски език.

Чрез защитата на македонския език ние най-пряко осигуряваме защитата на идентичността на македонския народ. Доказателство за това е, че френското предложение се позовава и на Преспанския договор - това означава, че ние ще започнем преговори като македонци, които говорят македонски език, точно както предвижда Преспанският договор.

Едностранното изявление все още създава неясноти, подчерта Османи вчера на прессконференцията, че едностранното изявление на България не е в рамката, а в протокола и ти подчертаваш това, но какъв е диапазонът от последици, които би имало това твърдение?

- Едностранното изявление на България няма отражение върху преговорния процес. Езиковото изказване на България няма ефект върху преговорната рамка и напредъка на европейската интеграция. Още веднъж ще поясня, че това е становище под формата на декларация и следва да бъде приложено към протокола от приетите заключения на Европейския съвет. Ние ще направим същото. Северна Македония ще изрази позицията си под формата на собствена декларация, която ще съставим, като вземем предвид Резолюцията в Събранието на Северна Македония, и ще я приложим към протокола от първата междуправителствена конференция.

Разликата е, че съдържанието на нашето изявление ще бъде последвано от позицията на ЕС, а тя е, че езикът на нашата страна и на нашия народ е македонският език и че ние ще представяме нашите позиции в ЕС на нашия македонски език и цялостната комуникация ще бъде преведена на и от македонски език, повтарям без бележки под линия, без обяснения.

Опозицията обвинява в "побългаряване", "асимилация", унищожаване на македонския език, идентичност,... Реалистични ли са тези страхове?

- Тези безотговорни и обидни манипулации са на едно ниво с претенциите им за федерализиране, за кантонизиране на държавата, лъжите им, че страната ще бъде населена със 100.000 XNUMX мигранти. Е, дори с Преспанския договор те манипулираха, че АСНОМ беше заличен от Конституцията, въпреки че сега се споменава повече пъти от преди или че нашият език и народ са станали северномакедонски, с ясно написани и международно потвърдени членове от Договора, с които Гърция признава и потвърждава, че в Северна Македония Македония е населена от македонски народ, който говори македонски език.

Абсолютно не. От самото начало на преговорите единствената цел е интересът на държавата и гражданите, на македонския народ и подписаната в парламента Резолюция и нашите червени линии бяха нашата отправна точка. Направихме много и плод на ангажираността и искрената отдаденост на целия процес е това предложение, в което успяхме да включим македонските виждания и коментари.

Ето защо искахме да споделим публично френското предложение, за да могат гражданите да го видят сами, да се информират и по този начин да ги предпазим от дезинформацията на опозицията. От друга страна, с този подход е възможно да се чуят мненията на широката общественост по такива въпроси от държавен интерес и заедно да вземем решение за бъдещето на нашата страна и нашето бъдеще. Ние сме тук, ще говорим, ще обясняваме, ще спорим, но и ще разобличаваме лъжите, защото няма по-голяма идея от европейската идея за македонската държава.

Ние винаги ще бъдем тук с и за гражданите и няма да позволим политици като Мицкоски и Апасиев, които открито казват, че не им трябва нито Европа, нито НАТО, да манипулират народ и държава, където преобладаващото мнозинство е за Европа и НАТО.

Ние нямаме резервна родина и резервен план за нашата интеграция - затова правим всичко, за да защитим македонските национални интереси и македонската идентичност и по този начин направим нашата родина сериозна крачка напред и по-близо до ЕС, сега за първи път с признат македонски език в рамките на институциите на ЕС.

Вчера публикувахте във Фейсбук, цитирам: „Имаме възможност за чист напредък в евроинтеграцията с чист македонски език и идентичност, призната от целия Европейски съюз“. Получаваме това без никакви уговорки или отстъпки". Какво получаваме с уговорки и отстъпки?

- Написах, че имаме възможност македонският език да бъде признат от целия ЕС без условия и без отстъпки. Не с, а без.

В предложените заключения се акцентира върху двустранните споразумения, не по-малко важен е протоколът от втората междуправителствена среща, като ключово условие в процеса става Договорът за добросъседство с България. Защо нямаме протокола, който също е съществен и министърът на Османи не го публикува на последните брифинги – има ли подводни камъни и (не)изгоди за страната?

- Няма капани. Двустранните протоколи не са част, т.е. не са посочени в модифицираното предложение на преговорната рамка. И това беше една от нашите заявки, която успяхме да получим, така че сега имаме два паралелни процеса.

Договорът за добросъседство с България не е ключово условие в процеса, тъй като е в общата част на рамката, където са принципите на добросъседските отношения, а не в частта на пътните карти и критериите от Копенхаген. Още веднъж ще напомня, че в общата част на рамката се споменава и Преспанското споразумение, а Преспа потвърждава, че в Северна Македония живее македонският народ, който говори македонски език. И сега този документ става част от европейските процеси.

Приятелството е критерий за оценка на напредъка ни в присъединителния процес от 2001 г., когато беше подписано Споразумението за стабилизиране и асоцииране. И това не се отнася само за нас, а за всички страни кандидатки. Изпълнението на този критерий се докладва редовно на годишна база от Европейската комисия в годишните доклади, по които Съветът на ЕС прави заключения. Самото сключване на Преспанското споразумение и Споразумението за приятелство и добросъседство беше приветствано от Европейската комисия и Европейския съвет и всъщност ни позволи да стигнем до този момент, когато сме на самия праг на началото на Преговори.

Северна Македония и България трябва да подобрят отношенията си на основата на добра воля. Трябва също така да се отбележи, че Споразумението за приятелство и добросъседство с България, в параграф 5, беше включено в първоначалното предложение на Европейската комисия, в предложението на Германия, както и в предложението на Португалия. Сега тази част е усъвършенствана с годишните прегледи и мерките за изпълнение, предвидени от работата на Съвместната междуправителствена комисия в съответствие с член 12, но не и чрез добавяне на двустранните протоколи (или по-скоро протоколи) от заседанията на Съвместната междуправителствена комисия.

Разликата между последното френско предложение и старите германски и португалски предложения е формулировката на изречението, което все още означава прилагане на споразумението с осезаеми резултати, по което вече започнахме да работим чрез работните групи, които създадохме в различни нива. Ние представяме ясни македонски позиции на тези работни групи и съм сигурен, че независимо кой политик седне на тази маса, той ще може да защити адекватно македонските позиции, високо и ясно на македонски език.

Македонската страна поиска гаранции, че вписването на българите в конституцията ще бъде последното искане от София. Вчера написахте, че „Европейският ни напредък вече няма да зависи от историческите въпроси, които се покриват от България и които трябва да обсъждаме, но за които никой от македонска страна няма да може да бъде обусловен“, но има забележки че и протоколът, и историята остават в преговорната рамка, протоколът като „годишен преглед и мерки за ефективното му прилагане“, историята чрез препратка към чл.12 от Договора за добросъседство и съдържанието на протокола?

- Не, член 12 не означава въвеждане на историята в преговорната рамка, а провеждане на едно заседание годишно на междуправителствената комисия на двете страни. Ние сме отговорна европейска държава и възнамеряваме да уважим и утвърдим македонските интереси в работните групи, в междуправителствените комисии, в двустранните отношения и в европейските институции. Това не означава, че историята е станала част от преговорната рамка, напротив. Още веднъж ще поясня, че Протоколът и историята НЕ остават в преговорната рамка, а остават в сферата на двустранните отношения. „Годишен преглед и мерки за ефективното му изпълнение“ се отнася за споразуменията, както с Гърция, така и с България. След думата "изпълнение" има формулировка, която по същество не се различава от предишните предложения. Тези годишни прегледи не са съдържание, а са механизъм за прилагане на споразумението, което се основава на годишни срещи, от които излизат резултати.

На тези годишни срещи на паритетни начала участва и нашето правителство и българското правителство, там нищо не може да ни се налага. Всичко, което ще се договори, е договорено с наше съгласие и това е един вид гаранция, че никой не може да ни налага нищо в този процес и че ще решаваме противоречията с двустранен механизъм.

Има и забележки, че получаваме старт на преговорите на части, междуправителствена конференция и скрининг и отваряне на първа глава след отваряне на конституцията. Какво всъщност означава започване на преговори, променя ли се този процес в нашия случай сега?

- Междуправителствена среща, после скрининг, после отваряне на първа глава. Това са тези "вноски", които споменавате и те се изпълняваха по еднакъв ред за всички страни членки на ЕС, ние не правим изключение в този смисъл. Този първи етап от процеса на преговори обикновено отнема 12 месеца или повече. В момента, в който приключим със скрининга, ще трябва да завършим и конституционните промени, които ще добавят още три към съществуващите седем конституционни етнически общности, тоест българите, хърватите и черногорците. След това навлизаме в главите от преговорната рамка. Уверен съм, че македонците и гражданите на Северна Македония няма да имат проблем да потвърдят още веднъж мултикултурализма на равноправното ни общество, в интерес на нашето европейско бъдеще.

Решението е на правителството, но вие казахте, че ще има широки консултации, предложението ще влезе и в парламента. Опозицията мобилизира общомакедонска съпротива, има искания за обявяване на референдум. Как ще бъде взето решението?

- Както обещахме, когато получим официалното предложение, ще го споделим с македонската общественост, за да бъде достъпно за всички, и го поставихме на широк обществен дебат. Първо дебатирахме с коалиционните партньори, имахме и брифинг с журналисти, експерти от различни области, преподаватели, граждански сектор, политически анализатори и дипломатическия корпус в страната. Днес ще обсъдим предложението в Съвета за сигурност и очакваме всички със същата воля и желание да потвърдят европейското бъдеще на Северна Македония. Уговорена е и среща на премиера Ковачевски с президента на ВМРО-ДПМНЕ Мицкоски.

С този подход и приобщаващ процес ще вземем съвместно решението, което смятам, че ще бъде мъдро и рационално.

Създава се впечатлението, че се бърза твърде много и не се виждат клопките в това ново предложение. Дори не е преведена на македонски, защо бърза? Близо две десетилетия чакаме в ЕС, а сега след два дни ще вземем решение - защо?

- Едва ли можем да кажем, че се бърза, ако 17 години сме в чакалнята за началото на преговорите. Преговорите за намиране на решение с България се водят почти три години. Така че, далеч не бързаме. Всяко забавяне и загуба на време отваря възможност за нови ежедневни политически развития. Това не е моментът да си играем с времето, което не работи в наш интерес. Колкото повече се проточи спорът с България, толкова по-трудно ще бъде разрешаването му. Този шанс да затворим въпроса с езика, вътре в Съюза, не вярвам да имаме отново. Вижте политическите събития в България.

Ако не се съгласим сега и веднага, какво губи страната, ако се съгласим на такова модифицирано предложение, какво получаваме и кой е гарант за всичко това, ЕС, заедно с България, Макрон, са и САЩ сред гаранциите?

- Ако се съгласим с това предложение, получаваме чиста формулировка за македонския език в ЕС, историческите въпроси и протоколът излизат от преговорната рамка и имаме механизми за решаване на проблемите с България, от които няма отклонение и възможност допълнителни забележки или искания. Приемането на френското предложение и началото на преговорите на Северна Македония и Албания несъмнено ще даде нова енергия и цялостна атмосфера в тези страни, а това ще рефлектира върху целия регион. Съединените щати подкрепят нашите усилия да направим крачка по-близо до ЕС и със сигурност ни подкрепят да започнем преговорния процес и той да бъде одобрен от всички страни от ЕС, включително и от България, за което имаме историческа възможност.

 

МВР

Видео на деня