Македонски и български историци "залепиха" за Охридската архиепископия

Ангел Димитров и Драги Гьоргиев
Ангел Димитров и Драги Георгиев / Снимка: МВР

„Имахме наистина тежка и тежка среща. Два дни обсъждахме само учебниците по история и имаше позитивна и градивна атмосфера, но до съгласие не се стигна. Бяхме близки, възможно е да се постигне споразумение, ние сме оптимисти и ще продължим с тази надежда и ще обсъждаме тези теми през следващата година“, каза съпредседателят. Уважаеми Георгиев след двудневното заседание на Съвместната мултидисциплинарна експертна комисия по исторически и образователни въпроси между Северна Македония и България.

Дебатът в тези два дни, по думите на Георгиев, е бил за Охридската архиепископия, а един от коментарите на колегите от България е, че искат да се промени начина, по който тя е представена в нашите учебници.

Според Георгиев не е постигнато съгласие по някои от бележките в учебниците за седми клас заради неразбиране на източниците и различни интерпретации на миналото.

- Тези различни подходи в тълкуването на изворите от Средновековието, ни карат да имаме различен подход в препоръките за учебници. И това очевидно е един от основните препъникамъни в работата на комисията, каза Георгиев.

По думите му колегите от България имат подход, при който поставят тези въпроси на ниво историографски дебат.

- Тук говорим за препоръки за учебници, които трябва да се използват за преодоляване на някои недоразумения, за да се подобрят учебниците и в двете страни, а не да се постигне някакво споразумение между историографиите в Македония и България.Тук идва конфликтът, че ние не можем да се разберем и нека го преодолеем, каза Георгиев.

Дебатът за българските учебници, посочи той, е приключил преди година и половина и има седем препоръки, които трябва да бъдат изпълнени.

- Приети са седем наши препоръки за учебниците в българската образователна система, които трябва да бъдат изпълнени. И с това спорът за българските учебници приключи. На това ниво са пети и шести клас, в нашия случай са шести и седми клас и сега обсъждаме нашите учебници, каза Георгиев.

Председателят на българската част на комисията, Ангел Димитров, потвърди, че основната тема на срещата през последните два дни е била как да се представи Охридската архиепископия в учебниците и че въпреки първоначалните очаквания конкретни резултати не са постигнати.

– Разбирам, че това е много важна тема и ние се надявахме и бяхме много близо до резултата. Не знаем какво се е случило, но ще продължим на следващата среща, която ще е първата за следващата година в София. Обещавам, че ще направим всичко възможно да има положителни сигнали и добри резултати. И така, свършихме за тази година и си пожелавам следващата да е по-успешна за гражданите на двете страни, каза Димитров.

На въпрос какво конкретно търси българската страна, той отговори, че настояват за спазване на научни принципи и мултиперспективност.

- Мултиперспективност в обучението означава представяне на гледните точки на всички участници в един срок. Става въпрос за историческото развитие, а не за това, че съвременните държави имат право на своя различна гледна точка. В историята не може да има две вкоренени фундаментални гледни точки, които да са валидни. Едното е валидно, другото не. Кой е правилният? Определя се от два научни принципа. Едното е и то е основата в историческата наука – е зачитането на фактите и историческите извори, а другото е чрез изравняване с доминиращата позиция в световната наука. От тази страна сме спокойни, спазваме научените принципи, каза Димитров.

Относно забележките на членове от македонската част на комисията, че българските им колеги оспорват македонския език и идентичност, Димитров кратко отговори, че "няма смисъл и не е тема на разговор".

Видео на деня