Македонската интрига, обяснена като за деца

Колаж: "Безплатна преса"

Българската позиция е неразбираема в ЕС, защото няма как да се обясни, че бъдещето на една държава може да зависи от споразумение за етническото самосъзнание на Гоце Делчев.

Задава се поредното истерично лято с няколко теми. Ще падне ли правителството, как, кога, защо и какво следва? Бойният вик е "Ma-ke-doni-jajajaya".
Слави Трифонов най-после направи това, което създаде партията ИТН и я включи в протестите от 2020-те, а след това и в правителството.
Ако неговите съмишленици си бяха задали поне три основни въпроса, конфигурациите в последните три парламента щяха да са различни и страната можеше да бъде спестена от загубата на политическо време, както и от унижения като продавача на шнорхел, поведението проблем. плагиатство и поне малко клоунада на средностатистически сценаристи в ролята на депутати. 1. Възможно ли е човек, живял 20 години в праймтайма на най-гледаната телевизия, да бъде борец срещу статуквото? 2. Това не е ли статуквото? 3. А статуквото не се ли опитва да постигне определени цели чрез него?

Още при създаването на партията и организирането на референдума за мажоритарна избирателна система беше ясно, че тези хора са политически неграмотни, но телевизията и естрадата през годините са създали у тях себеусещане за всемогъщество и всезнание плюс засилено влечение към наглост и арогантност.

Ясно беше, че ИТН е инженерен проект с много прозрачна цел – лигаво-патриотичният ентусиазъм около медийната и концертна продукция на Слави Тифонов да се трансформира в политическа енергия, която да се използва при нужда. Както се случи. Работата вече приключи и ИТН се насочва към други подобни проекти като Жане Янев, "Атака", Бареков, Марешки.

Чудя се дали няма да е добре хората, които са подкрепяли такива партии, да им бъде ограничено правото на глас за известно време. Знам, че не е демократично и не може да се направи.
Просто така си мисля.

А сега за Македония.

За България това е болна тема, но болката не може да реши проблема. Отдавна можеше да се реши, ако през последните десетилетия, а и по-рано, темата не се използваше изключително за вътрешнополитически нужди – хора като Каракачанов, Джамбазки, Волен, да не говорим, живеят и от политика. за да отклони вниманието от по-важни неща.

Позицията на България за преговорите на Македония с ЕС е изначално грешна и необещаваща.

Резултатът можеше да е друг, ако разговорът за миналото беше демонстративно отделен с дебела червена линия от разговора за бъдещето, т.е. историческият разговор от политическия разговор.

Сливането на историческите наративи на двете държави трябва да оставим за бъдещето, тъй като това така или иначе е труден и много бавен процес. Ако приемем, че има толкова голямо значение. Това от своя страна предполага определена степен на образование, което не се наблюдава точно сред т. нар. патриоти.

Много от тях живеят с убеждението, че европейските нации са се формирали около 18-ти и първата половина на 19-ти век и подобни процеси не са възможни оттогава. Те обаче са възможни и Македония е пример.
Там очевидно тече етнообразуващ процес, особено през последните седем, а може би и повече десетилетия. Всъщност, ако се прочетат по-внимателно отделни страници от вестник „Македония” (1866-1872), ще се забележат признаци на разклатено етническо самосъзнание. И точно това е една от причините Славейков да избере това име за вестника.

Тоест бабите и дядовците може да са се чувствали българи, но внуците предпочитат да са македонци. Точка.

Българската позиция е неразбираема в ЕС, защото няма как да се обясни, че бъдещето на една държава може да зависи от споразумение за етническото самосъзнание на Гоце Делчев.

Идеята за „кражбата на история“ или недопустимото „пренаписване на историята“ също е трудно обяснима. Една история е разказ, съставен от стотици или хиляди отделни разкази, които често са взаимно изключващи се. Постоянно се пренаписва, защото времето променя перспективата, погледа към миналото. Това е работа на историците. Писанието само по себе си не може да бъде копирано. Историята може. И трябва.

Да лепиш етикета "национално предателство" на всеки нов разказ за миналото е инфантилност. Също толкова инфантилно е българското вето. Той е толкова инфантилен, колкото и склонността на македонската пропаганда да изопачава историческите факти.

Какво получава България от това? На практика нищо по отношение на външната политика? Но калкулира сериозни задължения: неразбиране, снизходително отношение и недоверие в ЕС, допълнителна омраза в Македония, неприязън в Албания. Победиха само Русия и Сърбия.

„Македонската” политика на България, когато не беше престъпна, беше непоследователна и глупава.

Впрочем същото може да се каже и за македонската страна, което е надежден индикатор за културна близост между двата народа. България винаги ще трябва да изпива горчивата чаша на своята непоследователна и несериозна политика, а на дъното един ден може да намери поводи за оптимизъм. Не е сигурно. На Балканите нищо не е сигурно.

За разлика от българската, руската политика на Балканите през последните 150 години винаги е била изключително последователна – политика на интриги, вражда, раздори и нестабилност. Примерите за злонамерената руска роля в българската история са много – като се започне от режима на властта, Съединението, Сръбско-българската война, нападението над църквата „Света Неделя“ и се стигне до днес с арогантното поведение на посланик Митрофанова.

Стратегическият интерес на България е РСМ да се присъедини към ЕС в обозримо бъдеще. Това ще стабилизира региона, ще отдалечи страната от руската и сръбската орбита, ще разшири възможностите за икономически и други контакти и със сигурност ще смекчи младия и на моменти комично агресивен македонски национализъм. Все пак членството на Македония в ЕС в перспектива означава заличаване на нашата граница, а не беше ли това причината за македонските борци за свобода. ITN обаче удря спирачки. Отново с гол у дома. Да падне правителството. Класика.

Македония е само част от пъзела. Истинската интрига е другаде. Правителството на Кирил Петков затвори вратички, през които престъпните елити години наред извличаха огромни суми от бюджета и еврофондовете, с политическа протекция от ГЕРБ и ДПС и съдебна защита от българската прокуратура. Освен това стана ясно как точно е станало това по време на фитосанитарния контрол на ГКПП "Капитан Андреево" и при строителството на пътя. И това очевидно отвори дълбока пропаст във финансите на тълпата, която, надяваме се, никога няма да зарасне. Ако предстоящите реформи в КПКОНПИ бъдат извършени, войната с престъпната държава ще продължи и донякъде ще обезсмисли защитата, която прокуратурата и ВСС осигуряват от години. Тоест Рашков ще заобиколи Гешев.

Освен това, с невероятна лекота и без грам истерия, правителството предотврати енергийна криза в България, създадена от традиционно перфидна Русия, и е на път да постигне трайно решение на доставките на газ. Стана ясно, че за Русия газът е не само търговска стока, но и инструмент за политически извращения. Та нали политиката на "големите сили" винаги е била лицемерна, кога повече, кога по-малко. Проблемът на днешна Русия е, че лицемерието е съчетано с варварство.

Да добавим, че актуализацията на бюджета може да роди хиляди доволни пенсионери и бизнесмени, които няма да се двоумят за кого да гласуват, когато се стигне до предсрочни избори. Всичко това вкара ГЕРБ и ДПС в истерия. С ITN и Rebirth истерията е като травмата от раждането.

С други думи, за няколко месеца правителството счупи няколко прешлена в гръбначния стълб на криминално-политическия континуум и както се казваше в старомодните скечове на героите на труда, резултатите не закъсняха. Неочаквано голям брой отровни жаби вдигнаха уплашени очи от блатото на българската публичност – политици, журналисти, социолози, политолози и разни други говорещи глави. Тук ще си призная, че за мен беше неприятна изненада поведението на президента Радев и Стефан Янев, за разлика да речем от мадам В., Волгин, Дачков и сайтове като ПИК, КУИК, ПРАЦ, "Поглед", които едва ли учудват някой, .

Изглежда България е изправена пред съдбоносен избор – дали да запази европейската посока на развитие или плавно да се насочи към позабравения уют на добрия стар „Москвич“, музиката на Ян Франкел и Йосиф Кобзон и домашния просперитет на Красноярск. регион. С която Македония няма много общо. Това е просто лозунг на българската антиевропейска милиция.

(Д-р Ясен Бориславов е преподавател по история и теория на журналистиката във Факултета по журналистика и масови комуникации в София)

Колоната е взета от Редута.бг.

Видео на деня