Кафенета, дискотеки, пунктове за залагания в жилищни сгради, претъпкани улици и силна музика, молове, построени в центъра на града, промишлени съоръжения, складове или складове за строителни материали в жилищни зони, огромен брой стари и шумни коли, камиони, автобуси на улиците...

Причините за шума са многобройни и това е значително смущение на околната среда, което не се третира сериозно в страната, сочат анализите на Meta.mk.

Срещаме изворите на всяка крачка в нашата среда, но рядко някой гражданин знае накъде да се обърне и как да се бори за по-спокойна среда. С. Македония няма кадастър на шума, няма стратегически карти и данните от мониторинга не винаги са достъпни за широката общественост, въпреки че всички директиви на Европейския съюз са транспонирани във вътрешното законодателство и са въведени разпоредби изготвени като подзаконови актове.

Според доклада в сянка по глава 27 шумът може да бъде един от сериозните разрушители на околната среда, ако не се изпълняват вече поетите ангажименти от европейското законодателство. Центърът за изменение на климата информира, че Законът за шума в околната среда регламентира основните принципи за управление на шума в околната среда и е съставен в съответствие с европейските закони. Определени са източниците, граничните стойности, методът за мониторинг и мерките за защита

Според Сандра Стойковска, координатор на проекта в Центъра за изменение на климата, анализът, направен в рамките на Доклада в сянка по глава 27, показва, че основната директива на ЕС за шума е напълно транспонирана в националното законодателство, но по отношение на прилагането има определени недостатъци.

„Когато става дума за мониторинг и измерване на шума, се вземат данните от измерванията, извършени от центровете за обществено здраве в четири града в Македония, Скопие, Куманово, Кичево и Битоля. „Според определени анализи се вижда, че в повечето случаи се превишават пределно допустимите стойности за шум, разписани в закона“, казва Стойковска.

Той посочва, че регулирането на шума е проблем и от гледна точка на градоустройството, тъй като екологичните разрешителни, тоест екологичните доклади, се издават извън законовите разпоредби. Същото се отнася и за планирането на строителството на сгради, при които съществува риск от превишаване на граничните стойности на шума на неподходящи места.

Решението на всички проблеми според Центъра за изменение на климата, което ще допринесе за цялостна защита от шума в околната среда, е преди всичко създаването на стратегически шумови карти и планове за действие, но и, когато има такива, тяхното прилагане. Необходимо е да се работи по кадастъра на шумовите замърсители, но и да се актуализира редовно.

„Голям проблем, особено в големите градове, е шумът, идващ от търговски обекти като кафенета, ресторанти, дискотеки, но и търговски обекти с други дейности. Трафикът също е голям проблем, що се отнася до шума в градските райони. За тази цел е необходимо правилно градоустройствено планиране, тоест трябва да се внимава при планирането на жилищни сгради и издаването на разрешителни за работа за някои от горните зони. „Търговски обекти, чиято дейност може да предизвика повишено ниво на шум, не трябва да получават разрешение за работа в части от общината, предназначени за жилищно строителство“, смята Стойковска.

Той посочва, че са необходими и промени в строителния закон, които ще задължат инвеститорите да поставят дограма с по-добра шумоизолация в сградите, намиращи се в непосредствена близост до главни пътни артерии.

Директивата за шума в околната среда на Европейския съюз изисква всяка страна, която следва европейското законодателство, да има стратегически шумови карти за главни пътища, железопътни линии, летища и агломерации с повече от 100.000 XNUMX жители. Съгласно Конвенцията от Орхус институциите трябва да предоставят информация на гражданите за излагането им на шум, неговите ефекти и мерките, които се обмислят за справяне с шума.

Министерството на околната среда информира, че събира и обработва данни от общински измервания на шума и от промишлени съоръжения, които отговарят за извършването на измервания на шума в съответствие с притежаваните от тях комплексни разрешителни за околната среда. Тези данни са част от годишните доклади за качеството на околната среда, които са публикувани на сайта на министерството, като последният наличен е този за 2021 г.

„Все още не са създадени стратегически карти и планове за действие за шума. Въпреки това през 2011 г. беше приет Указ за агломерациите, главните пътища, главните железопътни линии и основните летища, за които трябва да се изготвят стратегически карти на шума. Предвижда се да започнем първо с изготвянето на стратегическите карти, а след това и на плановете за действие с помощта на проекта по ИПП, който е във фаза на избор на най-добрата оферта и ще продължи две години“, информират от министерството.

Оттам казват, че държавна мрежа за мониторинг на шума в околната среда е създадена с приемането на Решение за създаване на държавна мрежа за мониторинг на околната среда през 2011 г. Измерванията на нивото на шума се извършват от Института за обществено здраве и десет центъра за обществено здраве, от които само три, в Битоля, Куманово и Кичево, събират и обработват данни от измервания от други лаборатории, които се отнасят за шума, създаван от различни категории генератори .шум като промишленост, летища, хотелиерски туристически съоръжения и други дейности. От министерството казват, че в страната има и Кадастър на причините за шума, но той е в рамките на Кадастъра за околната среда.

Съгласно приетото европейско законодателство, задължение на град Скопие, както и на Тетово, Куманово и Битоля, като градове с над 100.000 2015 жители, е да имат разработена стратегическа карта и план за действие за шума, както и да установят мрежа за мониторинг на шума в градската среда. Според документи, публикувани на уебсайта на град Скопие, градските власти са се ангажирали да завършат стратегическата карта до XNUMX г. Има обаче само карта на шума, причинен единствено от трафика като причина, но без данни коя година е направена, нито дали данните се актуализират редовно.

Град Скопие казва на Meta.mk, че е отговорен само за контрола на шума от инсталации, които имат интегрирано екологично разрешително B. От там не получиха отговор защо няма стратегическа карта и планове за действие, нито дали и колко контрола са направили градските инспектори в подведомствените им инсталации, констатирани ли са нарушения на нивото на шума и има ли наложени санкции.