Какво е свобода на изразяване? - пита Салман Рушди и обяснява: "Без свободата да обидиш някого, тя престава да съществува." Затова великият на македонската архитектура Петър Муличковски преди 11 години, когато го интервюирах в "Нова", каза: "Скопие 2014 е глупост и срам". Времето на Груевски е, на груевизма, когато награденият проект, сградата на Правителството, шедьовърът на Муличковски, беше превърнат в криминално, цирково същество, за което дори му предложиха да бъде консултант на идейните решения за новия барокова фасада.

Муличковски почина тази седмица на 93 години. Колегите му се разделиха с него, славейки го като свой важен учител и велик архитект. Но Муличковски е също толкова значим заради смелостта си да говори публично в онези мрачни времена, заради борбеността, от която не се отказа, заради свободата, за която почти никой не се бореше тогава, заради съзнанието, че нямаме избор , защото ако страхът ни води в трудни моменти, по-добре е да се заровим от срам.

Муличковски не се е борил само за работата си, разбира се. Той говори за опасността от унищожаване, кражба, фалшификация на всички произведения в тази страна, предупреждава за историческия, културен, социален геноцид, за който малко хора надигнаха глас, смело, гордо, независимо от съзнанието за последствията.

И затова – тази държава ще стане истинска държава тогава, в онзи момент, когато осъзнае хората, които са я родили, отгледали, отгледали, изградили, създали. Тогава, когато знае как да се отплати на Илинка Митрева, Петър Муличковски, бащата на Млад Театър, Любиша Никодиновски-Биш... хората, които си тръгнаха през последните две седмици. Щом властите не са искали да им се издължат приживе, то те имат задължение за в бъдеще – да покажат, че това са хората, които наистина си заслужават в тази държава. И накрая, точно защото те са го създали.

Авторът е журналист.