Мишел Барние влиза в историята на Франция като най-кратко просъществувалият министър-председател с мандат от едва три месеца, но свалянето на правителството е само част от много по-важна битка за Елисейския дворец и за главната позиция в цяла Европа.

Крайнодесният лидер Марин Льо Пен държи правителството на малцинството на центриста Барние от неговото формиране и реши да го свали сега, по-малко от четири месеца преди решаващия 31 март - понеделник, когато ще бъде обявена нейната присъда за злоупотреба с власт от Европейския парламент. Прокурорите поискаха присъда затвор, но и петгодишна забрана за заемане на публични длъжности, което би елиминирало Льо Пен от президентската надпревара през 2027 г.

Марин льо Пен се кандидатира три пъти за президент и три пъти загуби – веднъж на първи тур и два пъти в пряк двубой с Макрон. Но анализаторите са съгласни, че сега Льо Пен е в най-добрата позиция да победи действащия президент, чиито центристи претърпяха две поредни поражения – от обединената левица в парламента и катастрофално на гласуването на евродепутатите.

Непреодолимо е и единственото препятствие по пътя на Льо Пен към Елисейския дворец. Президентът Макрон, в лицето на политическия комар с разпускането на парламента през юни, в лицето на заобикалянето на левицата, когато даде мандата на министър-председателя, и в лицето на бързата смърт на правителството на малцинството, изнудвано от дясното , категорично твърди, че няма намерение да се оттегля преди края на мандата си през 2027 г.

Вотът на недоверие към правителството на Барние е само първият ход в деликатната игра на Льо Пен, в опит да окаже непоносим натиск върху Макрон, като в същото време създава впечатлението, че той го прави за спасението на Франция, а не за неговата лична политическа изгода коментират анализатори в Париж.

- Ясно е, че това няма нищо общо с Барние, а с опита й да свали и отслаби Макрон, явно с цел да реализира личната си амбиция да стане президент. Натискането на вот на недоверие към правителството също крие значителен риск, защото хората вече се чудят дали то наистина действа в интерес на страната, или в свой собствен интерес, каза Армин Щайнбах, професор в елитния парижки университет HEC, каза пред BBC.

Льо Пен все още се държи сдържано, като дори каза, че "не е господарка на часовника" и не диктува дневния ред.

- Не искам оставката на Еманюел Макрон - каза Льо Пен, въпреки че всичките й атаки, включително аргументите за отхвърляне на бюджета, предложен от Барние, целят да убедят обществеността, че президентът е виновен както за политическите, така и за икономическите криза във Франция.

Крайнодесните обвиняват Макрон преди всичко за разпускането на парламента през юни, след което на предсрочните избори се очертаха три политически блока с относително еднаква сила. Филип Оливие, съветник на Националното събрание, описа Макрон в интервю за "Монд" като "паднал републикански монарх, който с голи гърди и с примка около врата води ново разпускане на парламента".

Междувременно Барние се отказа от усилията за стабилизиране на ситуацията, представяйки бюджет за строги икономии, насочен към намаляване на галопиращия дефицит, който надхвърли 6 процента от брутния вътрешен продукт. Премиерът, както няколко пъти в краткия си мандат, прие поставени от десницата условия, за да прокара мерки, но категорично се противопостави на искането, което заплашваше бюджета.

- Бюджетът не е списък с желания - каза Барние, преди да се позовава на члена от конституцията, който му позволява да наложи бюджета без подкрепата на мнозинството в Националното събрание.

Същият член отвори възможност партиите спешно да поискат вот на недоверие към правителството и това беше прието и от десницата, и от левицата.

Горещият кестен отново е в ръцете на президента Макрон, който според конституцията трябва да изчака една година, до юни в. г., за да разпусне отново парламента. Макрон ще може да провокира политическите опоненти и да връчи отново мандата на Барние, което е най-малко вероятно, или да настоява за ново мнозинство на центристите, заедно с някоя от по-умерените партии в левия блок. Ако центристите не успеят да разбият крехкото единство на левите, Франция ще трябва да получи технократско правителство, което да ръководи страната поне до юни, тоест до новите извънредни избори. Управлението с неадекватен бюджет може само да задълбочи финансовата криза и да увеличи натиска върху Макрон да се оттегли. Такъв вариант е предпочитан от Народното събрание на Льо Пен, както и от гражданите. Според резултатите от ново социологическо проучване цели 62 процента от френските граждани смятат, че президентът трябва да подаде оставка, ако правителството на Барние падне.

Ако Макрон реши да се оттегли, президентските избори ще трябва да се проведат в рамките на 30 дни. И докато на Макрон му подхожда да остане на власт възможно най-дълго, Льо Пен бърза да предизвика отново президента не само заради решението на съда от 31 март, но и защото е заложено партийното й лидерство. Анализаторите са убедени, че ако Макрон издържи в Елисейския дворец до 2027 г., той няма да бъде предизвикан от Льо Пен, а от 29-годишния енергичен и ултрапопулярен Джордан Бардела, който в момента следи развитието от безопасно разстояние като евродепутат.

Евентуалните последици от дуела между Макрон и Льо Пен надхвърлят границите на Франция. Европейският съюз ще понесе големи политически и икономически щети, ако Франция, един от локомотивите, остане без работещо правителство половин година с огромен дефицит. Времето е критично, защото в "дефект" е и другият и по-мощен европейски локомотив - Германия, която през февруари ще избере наследник на отиващия си канцлер Олаф Шолц. Тежестта на Европа ще се увеличи още по-рано, на 20 януари, когато Доналд Тръмп - човекът, който упорито заплашва Европа с търговски мита и Украйна с оттегляне на огромната помощ в оръжия и пари за войната с Русия - ще положи президентска клетва във Вашингтон. . Най-голямата тежест от промяната в американската политика за Украйна ще падне върху плещите на Франция, най-голямата военна сила в Европейския съюз.
Макрон успокоява обществеността с изрази на доверие в силата и възможностите на държавата.

- Не трябва да плашим хората с такива неща, имаме силна икономика. Франция е богата и солидна страна, която осъществи много реформи и се придържа към тях, със стабилни институции и стабилна конституция - каза Макрон от Саудитска Арабия.