Украйна е една от малкото европейски страни, които не признаха независимостта на Косово. Кратко време след като Косово обяви независимост, тогавашният Украински Президентът Виктор Юшченко заяви, че Украйна не признава Косово и че тази позиция се основава на националните интереси на страната и международното право. Украинският премиер Юлия Тимошенко тогава каза, че Украйна има няколко съседни държави, които са изправени пред териториални проблеми и че преди да вземе каквото и да е решение, тя иска да знае дали Косово вече се е превърнало в норма, обичайна практика или уникално събитие.

През декември същата година министърът на външните работи Володимир Охризко заяви на срещата на ОССЕ, че Украйна никога няма да направи компромис с териториалната цялост на всякакви държава. Две години по-късно, през юни 2010 г., тогавашният президент на Украйна Виктор Янукович подчерта, че никога не е признавал независимостта на Абхазия, Южна Осетия или Косово, тъй като това е нарушение на международното право.

Следователно, Украйна не призна Косово и преди себе си да се окаже в подобна ситуация през 2014 г., когато Русия анексира Крим и проруските сепаратисти поеха контрола над Донбас. След като войната в Украйна започна през 2022 г., въпросът за признаването на Косово от страна на Украйна беше споменато на няколко пъти. Украинският депутат Олексий Гончаренко внесе в парламента проектозакон за признаване на независимостта на Косово и стартира национална петицияче да признае Косово. След като Гончаренко лобира за полуостров по време на посещението в Прищина украинският парламент се разграничи от неговите изявления и позиции.

И Посолството на Украйна в Сърбия във връзка с подобни искания миналата година заяви в изявление, че принципната позиция на Украйна по отношение на отношението й към териториалната цялост и суверенитета на Сърбия е добре известна.

Украйна беше сред първите страни, които осъдиха бомбардировките на НАТО над СР Югославия

Още на 25 март 1999 г. Украйна осъди започналите предния ден бомбардировки на НАТО над СР Югославия. Бомбате осъдиха нападението и тогавашния президент на Украйна, Леонид Кучма, министър-председателят Валерий Пустовьотенко, както и председателят на парламента. Върховната Рада (Парламентът на Украйна) настоя между другото всички средства за политическо влияние върху НАТО да бъдат незабавно използвани за прекратяване на бомбардировките над СР Югославия.

Украинските министърри за външни работи и за защитата дойде в Белград още на 27 март 1999 г.

Украйна опита и да посредничи в югославската криза, но няма достатъчно политическо влияние. По време на бомбардировките ОД НАТО, украинците бяхаЕха хуманитарна помощ за гражданите на Сърбия и Черна гора, както и за косовските бежанци в Македония. Освен ръководството на Украйна, гражданите на Югославия също се солидаризираха с Югославия това земята. В големите градове на Украйна се проведоха протести срещу НАТО, които бяха осъдени bбомбардировките, а имаше и протести пред американското посолство в Киев.

На 20 април 1999 г. президентът на Украйна Леонид Кучма внася предложение в ООН решаване по косовския въпрос, в който наизисква прекратяване на въздушните удари, изтегляне на югославските сили от Косово, като и прекратяване на военните действияте действия на косовските албанци. ПЩе се видим скоро и разполагане на мироопазващи сили на ООН, които ще включват войници от страни, които не са участвали в НАТО бомбардировките, а след това и международна мирна конференция, на която ще се изработи политическо решение на косовския въпрос въз основа на 10-те точки на Контактната групаи политическата eотказ от отговорност от Рамбуйе.

Съюзници след загуба на територия

Украйна обяви независимост от Съветския съюз през 1991 г. През февруари 2014 г. Русия анексира Крим, област, където по-голямата част от населението е руснаци. В референдума 97 процента от участниците гласуваха за присъединяването на Крим към Русия. Голяма част от международната общност не прие резултатите от референдума и през 2014 г. ЕС въведе санкции срещу Русия. През есента на същата година Владимир Путин идва в Белград. През 2014 г. проруските сепаратисти поеха контрола над Донбас, територия, която също е предимно руска. От тогава продължава конфликтът между укр армия и подкрепяни от Русия войски. Сърбия на два пъти гласува против резолюциите на ООН за Крим, което предизвика разочарование сред украинските официални лица в Белград.

Въпреки това през 2014 г. Сърбия промени Наказателния кодекс и въведе присъди затвор до десет години за граждани, които участват във войни в чужбина. От тогава, бяха осъдени повече сърби граждани, участвали в конфликтите в Донбас на страната на проруските сепаратисти. Когато Владимир Путин призна независимостта на отцепилите се украински територии Луганск и Донецк през февруари 2021 г., Сърбия не го осъди, което разочарова украинския посланик по това време, който каза, че очаква Сърбия да осъди този ход. Вучич обаче каза по това време, че Белград ще осъди признаването от Русия на независимостта на сепаратистките региони, когато президентът на Украйна Володимир Зеленски по телевизията ще осъдиха бомбардировките на НАТО. След началото на руската агресия срещу Украйна Вучич заяви, че Сърбия напълно подкрепя териториалната цялост на Украйна, но че няма да налага санкции. Сърбия в ООН повече пъти гласуваха в полза на Украйна обаче все още не е въвела санкции.

Вза освобождението на Белград през 1944 г Участваха и украински войски.

Участват в операциите за освобождаване на Белград и Сърбия от нацистка Германия през 1944 г и силите на Трети и Втори украински фронтове, които бяха в Червената армия. По време на Белград настъпление, единиците на Трети и Втори украински фронт, от които 65 до 70 процента съставен от Украинците загубиха повече от 18.000 XNUMX души. Генерал Владимир Жданов, който заедно с Пека Дапчевич и Фьодор Толбухин ги ръководил Югославските и съветските сили при освобождението на Белград от нацистите, бутайка украински. Той е роден в Киев и се присъединява към Червената армия като доброволец.

Източник: Демостат Автор: Миломир Мандич