
Който краде, лъже
Македонската дипломация и държава трябва да се заемат по-сериозно с установяването и определянето на македонските червени линии на базата на исторически факти и документи, включително международни договори, и на тази основа с аргументи и факти да се явяват пред ЕС и международната общност и да ги защитават Македонските интереси, вместо само да повтаряме, че няма да сме търпели диктат и натиск.
Костадин Костадинов, лидер на ултрадясната партия "Възраждане" и депутат в българския парламент, наскоро в публикация в социалните мрежи призова правителството в София да подходи към анексирането на Македония и региона на Южна Бесарабия, който е неразделна част от Украйна, с България. На последните парламентарни избори тази партия спечели 12,92 процента от гласовете и със спечелени 35 депутатски мандата стана третата политическа сила в българския парламент, който има 240 депутати.
Препоръчва се
Нищо ново от изток. Отричането на македонския народ, език, история и култура е константа на българската политика спрямо Македония. Има много примери, които илюстрират българската слепота, отричане и оспорване на всичко, което поне малко може да се свърже с Македония и македонците. Днес ще спомена само два такива примера.
Така наречената „Кървава Коледа“ или преведено на македонски кървава Коледа е конструкция на българската историография, според която на 7 януари 1945 г. в Македония е извършено „клане“ над българското население, при което според тях хиляди души са убити само защото са се смятали за българи.
В историята, смятам, има по-конкретни исторически факти, които потвърждават възкресението на Исус Христос от тези, които потвърждават съществуването на т.нар. „Кървавата Коледа“, представена от българската историография и пропаганда.
Какво наистина се случи в Скопие на 7 януари 1945 г.? След получаване на заповед за напускане на Сремския фронт (последната голяма военна операция за освобождаване на Югославия през Втората световна война), част от членовете на 15-ти артилерийски корпус, които са разположени в Кале в Скопие, отказват да изпълнят заповядва и вместо това се обръща към Сремския фронт, за да се придвижи към Солун и освобождаването на Беломорска Македония. След няколко дни бунтът е осуетен, а част от участниците, общо 38 офицери и войници, са арестувани и съдени. Процесите се провеждат в периода от 1 февруари 1945 г. до 22 август 1946 г., по време на които мнозинството от обвиняемите са оправдани, някои от тях са осъдени на затвор, но никой не е ликвидиран. За всичко това има множество документи, потвърдени исторически факти и свидетелства на участници в тези събития.
Перверзното изопачаване на истината от българската пропаганда, тази постъпка на македонските националисти, водени преди всичко от патриотични чувства и желание за обединение на Македония, но без усет за отношенията на великите сили и чертежа на „желязна завеса“, представят го като дело на българите в Македония. Как всички тези партизани, които са били част от 15-ти корпус на NOV и POJ (Народноосвободителната армия и партизански отряди на Югославия) и които са се борили срещу българския профашистки окупатор в Македония през последните четири години, сега се представят за българи, които уж са били ликвидирани от югославската армия (чиито представители са били самите те)?
Второто събитие е свързано с кражбата на безценното историческо, културно и църковно богатство на Охридската архиепископия от българската армия по време на Първата световна война и окупирането на Охрид от тях. Дълго време съдбата на големия брой артефакти, изчезнали от съкровищницата на охридската църква „Св. Богородица Перивлепта” през 1916г. Едва в края на миналия век, отначало срамежливо, а после и публично, бяха изложени експонати от т.нар. „Таен фонд“, които дълги години бяха заключени в сандъци и не бяха достъпни за обществеността.
Най-значимата част от това откраднато съкровище, което включва голям брой сребърни и златни предмети, свети мощи, бродирани плащаници и икони, е короната (митрата) на охридските архиепископи, за която се предполага, че е дар от Венеция и чиято материална стойност (от злато, сребро и скъпоценни камъни) се оценява на повече от 40 милиона долара. Историческата му стойност е неоценима. Сега е изложена в Националния исторически музей в София и е представена като българско историческо наследство.
Доколко и как македонската държава се бори срещу това тенденциозно, фалшиво и перверзно изкривяване на реалността? Краткият отговор би бил: Изобщо.
Ако напишете термините в някоя от интернет търсачките: „Кървава Коледа“ или „Кървава Коледа“, ще получите десетки текстове на български, английски и македонски език, които чрез сайтове, разпространяващи българската пропаганда надлъж и нашир, пишат за предполагаемите кланета и убийства на хиляди българи в Македония преди края на Втората световна война. От друга страна, ще намерите само един или два текста, които обясняват истината за събитията в скопското Кале на Коледа 1945 г.
За да стане още по-сериозно, бивш македонски премиер, открил българското си самосъзнание „на стари години“, наскоро призова в социалните мрежи да почетат т.нар. "Кървава Коледа" като потвърждение на репресиите на Титова Югославия срещу македонците, като допълнително подправя съобщението си с искането да се почете "ликът и делото" на Мара Бунева, терористка от Ванчомихайловската ВМРО, убила служител на Сръбските власти, управлявали тогава Македония. Между другото, на отбелязването на това събитие преди време на кея край Вардар се събраха едва десетина българи, а бившият ни премиер и допълнително осъзнат "проспериращ българин" не присъства.
Относно кражбата на македонското културно богатство от окупационните български войски по време на Първата световна война нищо не е публикувано никъде от македонската историография или от държавните институции. Правата и задълженията на България като губеща страна в Първата световна война са уредени с Договора от Ница от 27 ноември 1919 г. Съгласно член 126 от Спогодбата България се задължава да върне на Държавата на Сърби, Хървати и Словенци, Гърция и Румъния всички документи, архиви, както и археологически, исторически и художествени произведения, които са били отнети за известно време от териториите на тези страни. на война. Република Северна Македония като правоприемник на Държавата на сърбите, хърватите и словенците, която е преименувана на Кралство на сърби, хървати и словенци, след това на Кралство Югославия, след това на ФНР Югославия и накрая на СФР Югославия. , трябва и трябва да води инициатива за връщане на всички произведения, които съгласно чл.126 от Нейския договор България се е задължила да върне, включително безценната корона на Охридския архиепископия.
Македонската дипломация и държавата трябва да се заемат по-сериозно с установяването и поставянето на македонските червени линии въз основа на исторически факти и документи, включително международни споразумения, особено Договора от Недж и Блед, и въз основа на това да представят пред ЕС аргументи и факти .. международната общност и да защитаваме македонските интереси, вместо да повтаряме, че няма да търпим диктат и натиск. За малките държави всички международни отношения са само натиск, диктат и изнудване, а умението на техните правителства, президенти и министерства на външните работи е да успеят максимално да представят аргументираните позиции на държавата си и да убедят съюзниците, че са прави.
В дипломатическите среди има виц, който гласи: "Каква е основната задача на австрийската дипломация?" Да докаже, че Моцарт е австриец, а Хитлер е германец. Запитайте се колко от вас "в началото" смятат, че Моцарт е австриец и нищо друго, а Хитлер, който е роден в австрийския град Браунау ан Ин, е германец? Ето как македонската дипломация трябва да се опита да плува по вълните на световната политика.
(Авторът е адвокат)
ЕЗИКЪТ, НА КОЙТО СА НАПИСАНИ, КАКТО И ИЗРАЗЕНИТЕ В КОЛОНИТЕ СТАНОВИЩА, НЕ ВИНАГИ ОТРАЗЯТ РЕДАКЦИОННАТА ПОЛИТИКА НА „СВОБОДНА ПРЕСА“