Бурята около заема от Унгария се надигна веднага щом Християн Мицкоски стана премиер: откъде е, китайски ли са парите, каква е политическата тежест. Мицкоски отговори на този тест с: да, не, ще видите, не е от Китай...

Официалната информация е, че става въпрос за 500 милиона евро. Заемът ще бъде изтеглен с една сделка, а срокът за погасяване е 15 години, включително три години гратисен период. Лихвеният процент е фиксиран и е в размер на 3,25 на сто. Заемът ще се погасява на 24 полугодишни вноски. Сега имаме нов тест – колко лихва наистина ще плащат компаниите и още по-важно – кой ще плаща лихвите, компаниите или хората. И накрая, каква обща лихва ще бъде платена по този унгарски заем?

Теоретично изглежда просто – 250 млн. евро отиват за общински проекти, 250 млн. евро за фирми, но с какви лихви? За тях е без гражданство да вземат парите и след това да преговарят за подробностите. Популисткото правителство иска да запечата в колективната памет нисък лихвен процент от 3,25 процента, при който реално погледнато не бихме могли да вземаме пари назаем на международния финансов пазар.

Междувременно изявленията валят. Усилията вървят в посока интересът към фирмите да е същият като този, с който Македония взе заема от частната унгарска банка. Министърът на финансите Гордана Димитриеска-Кочоска каза, че лихвеният процент е договорен с банките, но остава да се договори срокът за погасяване, тъй като банките имат политика срокът на погасяване да е от 7 до 10 години, а не 15-годишният период, в който изплаща заема.

Много неща около интереса са "изгубени в превода". Министърът каза, че държавата може да субсидира цялата лихва или половината... Тогава каза, че банките трябва да таксуват риска. След това – че този риск беше отделен от договорената лихва от 3,25 на сто (лихвата не е ли и за риска?!). Така започнаха да влизат в действие допълнителни 3,25 на сто, тоест лихвеният процент, при който търговските банки ще отпускат кредити на фирмите, ще бъде до 6,5 на сто. Мнозина ще ви кажат, че при тези условия компании с добър рейтинг могат лесно да получат заем сега, но не и за период от 15 години. Затова държавата ще субсидира изцяло или наполовина.

Забавната лихвена математика показва, че държавата ще си плати 3,25 процента лихва върху изтеглените 500 милиона евро от унгарския заем, така че ще субсидира поне 3,25 процента лихва по кредита, даден от търговските банки. Защо трябва да се плащат лихви на фирми от бюджета, в който участват всички граждани? Представете си компания, която има милиони печалби (в евро, разбира се), и че хората плащат лихвите. Защитата на икономистите е, че така фирмите ще инвестират, ще се развиват, ще могат да плащат по-високи заплати и че в крайна сметка всичко това ще се върне в икономиката и бюджета. Но по тази логика - нека някой ми плати лихвата! И по-големите ми разходи ще се върнат в бюджета.

Друг проблем е размерът на лихвите, които банките начисляват, за които те дори не искат да говорят публично. Бадиала вика журналисти, за да каже нещо публично. Те са в своята зона на комфорт. Течен, след това твърде течен. И на всичкото отгоре това не са пари от техния бюджет, а дадени им от държавата просто да си разпределят и да печелят. Всъщност трябва да върнат на Банката за развитие толкова, колкото са получили - 250 млн. евро, независимо дали някой няма да върне взетия кредит. Президентът на Търговската камара Бранко Азески призова банките да не преувеличават лихвените проценти, а премиерът Мицкоски ги призова да бъдат патриоти, вместо да седнат и да говорят с банките, преди да се договорят за заема. Отделно от проблема с разпределението на парите, когато става дума за общини, където кметовете са от опозицията.

На прага е още един заем от Унгария, отново в размер на 500 млн. евро. И така, нови проблеми. Може би сега правителството няма да подценява интелигентността на гражданите и ще подготви почвата предварително.