Съединените щати (САЩ) към 31 януари 2025 г. имат 398 активни санкции срещу лица, компании и организации от Западните Балкани.

А именно най-много санкции се отнасят за Босна и Херцеговина (177), следвани от Сърбия (80), Косово (60), Северна Македония (46), Албания (23) и Черна гора (11), а една наказателна мярка е свързана и с лице от Хърватия.

Гласът на Америка създаде първата изследователска база данни, която включва всички санкции, наложени от Службата за контрол на чуждестранните активи на Министерството на финансите на САЩ (OFAC) и санкциите, наложени от Държавния департамент между 2017 г. и 2024 г.

„Санкциите са един от най-важните инструменти на външната политика на САЩ“, казва Ричард Нефи, експерт по санкциите, който доскоро беше координатор на Държавния департамент за глобалната борба с корупцията.

„Те ни дават възможност да се справим с враждебни актьори и да окажем натиск върху онези, които искаме да вземат определено политическо решение“, добавя той.

Джон Смит, бивш директор на OFAC, казва, че основната цел на санкциите на САЩ е „да предотвратят и възпират определени тревожни дейности и да принудят хората да променят поведението си“.

Той добавя, че е важно да се спомене, че повечето санкции на САЩ, включително тези за Западните Балкани, не са насочени срещу държави като цяло, а срещу лица и организации.

Съединените щати наложиха санкции на Западните Балкани основно в два периода. Между 2001 и 2004 г. те бяха наложени поради военни престъпления, дестабилизация на държавите и заплаха за мира след разпадането на Югославия. След дълъг период само с няколко санкции годишно, тези политически мерки отново станаха актуални от 2021 г. и се отнасят главно до корупцията, заплахите за мира и стабилността, както и руската инвазия в Украйна.

Освен всичко друго, много високопоставени служители бяха санкционирани през последните четири години, като президента на Република Сръбска в Босна и Херцеговина Милорад Додик, министрите в правителството на Сърбия Александър Вулин и Ненад Попович, бившия премиер на Северна Македония Никола Груевски, бивш президент на Сърбия и Черна гора и бившия министър-председател на Република Сръбска и Черна гора Фадил Новалич.

„През последните няколко години видяхме много различни участници в Западните Балкани, които застрашават стабилността на страните в региона.

„Те могат да направят това по различни начини, като подкопават демократичните процеси, заплашват правата на човека или участват в корупцията, която измъчва тези страни“, казва Нефей, който сега е старши научен сътрудник в Колумбийския университет.

Гласът на Америка потвърди, че другите санкции за Западните Балкани най-често се налагат за тероризъм, организирана престъпност и трафик на наркотици.

Още нови санкции за Додик и приближените му

След войните в бивша Югославия американските президенти ежегодно подновяваха извънредното положение за региона на Западните Балкани, което улеснява поддържането на стари санкции и налагането на нови. Санкции се обявяват и по причини, които представляват заплаха за националната сигурност на САЩ, въз основа на законови актове или президентски укази.

По-голямата част от санкциите в базата данни на VOA са наложени от OFAC – 341 – и са категоризирани в различни списъци. Най-голяма е листата "Балкан" със 152 души и 16 фирми и организации.

Между другото, тя включва военнопрестъпниците Радован Караджич, Веселин Сливачанин, Милан Мартич и Ратко Младич, членове на семейството на Слободан Милошевич, както и организации като четническото движение Ravnagore и ANA.

Колко ефективни са санкциите?

При налагането на санкции най-често цитираните оправдания за последствията включват забрана за влизане в Съединените щати, замразяване на активи и бизнес в Съединените щати и забрана за дейности с американски компании и граждани.

Като се има предвид, че санкционираните от Западните Балкани често нямат активи или финансови интереси в Съединените щати и в много случаи продължават да участват в обществения живот, да се кандидатират за длъжности и да печелят хиляди гласове на избори и да заемат важни позиции, обществеността често поставя под въпрос ефективността на санкциите.

Руджеро Скатуро, анализатор в Глобалната инициатива срещу транснационалната организирана престъпност престъпност, е един от авторите на доклада за ефективността на санкциите в Западните Балкани, публикуван през декември 2024 г. Той казва за Гласът на Америка, че въздействието на санкциите не е еднакво във всички страни.

Например, казва Скатуро, в Албания и Северна Македония е имало случаи, в които политици и управляващи партии се дистанцират от санкционирани лица, за да защитят репутацията си.

„За разлика от това, в страни като Босна и Херцеговина и Сърбия, ние определено идентифицирахме напълно различни сценарии, при които лица напреднаха до висши министерски позиции и по-важни роли, отколкото са имали преди да бъдат санкционирани“, заявява Скатуро, добавяйки, че това допринася за усещането, че американските санкции имат ограничена ефективност.

Александър Вулин беше включен в списъка на OFAC „EO 14033“ през юли 2023 г., когато беше ръководител на Сръбската агенция за сигурност и разузнаване (BIA), за „участие в транснационална организирана престъпност, незаконни операции, свързани с наркотици, и злоупотреба с обществена длъжност“.

През ноември той подаде оставка, заявявайки, че това е отстъпка на САЩ и Европейския съюз (ЕС) да не изнудват Сърбия. Въпреки това през април 2024 г. той става заместник министър-председател на правителството на Сърбия.

Колко често OFAC актуализира данните?

Данните на OFAC не винаги са пълни и точни, така че някои имена са изписани неправилно, а много по-стари санкции не споменават точно страната, където за някои например пише „Сърбия и Черна гора“.

В тези случаи Voice of America добавя данни към базата си данни въз основа на държавата на раждане или държавата, в която лицето или фирмата са извършвали дейностите, за които са били санкционирани.

OFAC от време на време, но не редовно, актуализира данните в своите списъци – например, когато лице в списъка умре или когато възникнат други причини за премахване на санкции.

Скатуро казва, че неговият анализ е показал, че много лица под санкции злоупотребяват с това и „се представят като жертви на политическа дискриминация в САЩ или Обединеното кралство“, докато в страни като Босна и Херцеговина обществената подкрепа за санкционираните понякога се увеличава, „особено когато санкциите се възприемат като политически мотивирани или несправедливи“.

Събеседниците на Гласът на Америка казват, че една от последиците от санкциите на САЩ трябва да бъде реакцията на местните институции, които евентуално ще разследват данните за оправдаността на санкциите. На практика това рядко се случва.

Инсайдерите на Гласът на Америка са съгласни, че санкциите на САЩ биха били по-ефективни, когато бъдат наложени от Европейския съюз, където служители и компании имат активи и финансови интереси, но също така пътуват до европейски страни много по-често.

Засега обаче членовете на ЕС не са се споразумели за санкции за Западните Балкани. Например Унгария и нейният премиер Виктор Орбан са против санкции срещу Додик, въпреки че Европейският парламент го предложи.

Държавният департамент и OFAC не отговориха на въпросите на "Гласът на Америка" за ефективността на санкциите.