Македонските износители за ЕС трябва да се подготвят за разходите за декарбонизация на производството, за да намалят емисиите на вредни газове. Фактът, че регламентът, регулиращ механизма за трансгранично адаптиране на въглеродния диоксид (CO2), вече е приет, показва, че ЕС гледа сериозно на проблема.

Регламентът се прилага за вноса на продукти с високо съдържание на въглероден диоксид в съответствие с международните търговски правила за предотвратяване на намаляването на емисиите на парникови газове, които ЕС цели да компенсира с продукти с произход от страни извън ЕС, където политиките за климата са по-малко амбициозни, отколкото в ЕС. Освен това механизмът ще помогне за предотвратяване на преместването на производствени съоръжения или вноса на продукти с висок въглероден отпечатък. Просто казано, данъкът се налага върху тези стоки, пристигащи в ЕС от страни, където данъчното облагане за целите на декарбонизацията не работи.

По информация на "Слободен печат" преходната фаза от прилагането на регламента ще започне на 1 октомври 2023 г. и ще продължи следващите две години, като вносителите на продукти ще подадат първия доклад до Европейската комисия до 31 януари , 2024 г. Поетапното събиране на данъка започва от 1 януари 2026 г., а пълният му размер от 100 процента от 2034 г. Регламентът важи за цимент, алуминий, изкуствени отпадъци, производство на електроенергия, желязо и стомана, пластмаса... Това няма да важи за износители, които имат напреднали технологии в своите процеси.

Ако списъкът не бъде променен, въглеродният данък ще засегне македонските износители на желязо и стомана, които през 2021 г. ни донесоха приходи от 466 милиона евро, това разбира се включва и износа на цимент, от който 17,6 милиона евро бяха реализирани през същата година.както и износа на електроенергия.

- Новият данък на ЕС засяга една десета от общия износ на региона на Западните Балкани. Данъкът ще има отрицателно въздействие върху преработвателната промишленост на Сърбия и страните от Западните Балкани, които изнасят тези продукти за пазара на ЕС. Новите разходи за декарбонизация значително ще намалят ценовата конкурентоспособност на износа от страни извън ЕС, което по принцип може да се разбере, като се има предвид фактът, че процесът на декарбонизация струва пари - казва сръбският експерт Иван Николич.

Освен това компаниите от региона имат допълнителен проблем, тъй като конкуренцията им в ЕС от години получава щедри субсидии чрез системата за търговия с емисии, за да изчака лесно прилагането на споменатия механизъм.

 Шукова: Декарбонизацията ще я регламентираме със закон

Намаляването на емисиите на въглероден диоксид, декарбонизацията, ще се регулира със закон и икономиката е готова да го приложи, каза наскоро министърът на екологията Кая Шукова. Тя смята, че зеленият дневен ред за Западните Балкани е сериозен инструмент, към който трябва да се стремим, тъй като някои от неговите принципи показват колко важна е декарбонизацията за Европа.

- За декарбонизацията ще ни трябва законодателство в областта на климатичните действия, което се надявам скоро да внесем в парламента. Но и частният сектор показа, че е готов за климатични действия – допълни Шукова.